- Г-н Саидов, как оценявате промяната в Закона за обществените поръчки - че изпълнението на договора за поръчка не може да стартира, докато не минат всички процедури по обжалване?
- Това е едно от основните предложения за изменение на закона. По сега действащия закон спирането трябва да се изисква изрично. Това би улеснило изключително много кандидатите - с подаване на жалба те възпрепятстват подписването на договора. От друга страна, ако всяка една жалба би могла да спре процеса, това би довело до затлачване на цялата процедура. И всъщност промяната се изразява в това, че жалбите срещу „междинните” решения на възложителя не спират самата процедура, а единствено правят невъзможно подписването на окончателния договор, ако няма влязло в сила решение по тях. Това гарантира, от една страна, защита правата на кандидатите, а от друга, процедурата да продължи без голямо забавяне. Единствено жалбата срещу решението за определяне на изпълнител спира цялата процедура. Такава е практиката в мнозинството страни от ЕС.

- Как бихте коментирали санкциите при нарушения на сключен договор да са 10% от стойността на договора?
- Дали това да бъде 10% или 3%, както предвиждат промените, мисля, че идеален вариант няма и размерът на санкцията зависи от избора на законодателя. Но има и друга възможност, която не е предвидена в законопроекта. Може да се приложи механизмът при нарушения по процедурата по сключване на договора срокът му да бъде съкратен. Така или иначе ще е минал определен период, докато се установи, че този договор е бил недействителен, и скоро той ще бъде отменен и ще стартира нова процедура.

- Кои са най-важните промени, които засягат най-много инвеститорите?
- Инвеститорите искат по-голяма сигурност, да знаят, че няма да се стигне до прибързано сключване на договор след порочен процес. От друга страна, не искат и затлачване. С друго изменение се премахва максималният срок за договорите за услуги, което означава че държавата ще може да сключи договор за по-дълъг срок от 4 г. Така голяма компания с опит и ноу-хау по-спокойно може да навлезе на пазара и би кандидатствала по такава поръчка. Един договор за 10 г. би оправдал евентуалните инвестиции, които тази компания ще направи. Става въпрос например за договор за софтуер, договор за управление на предприятие, консултантски услуги и др. Срок от четири години означава, че ако правителството бъде сменено, изниква въпросът, дали след като сме вложили енергия и ресурс в тази държава, няма да се окажем ситуация при нова поръчка да бъдем предварително елиминирани.
Друго интересно предложение за изменение е задължението за обявление и на поръчките, които не се възлагат по реда на ЗОП. По сегашния закон останалите процедури просто се възлагаха и малко хора знаеха за тях. Това са проекти, които в един момент може да се окажат доста сериозни. Тогава винаги може да се търси отговорност.
Бих искал да спомена също, че инвеститорите доста се затрудняват още в самото начало на поръчката, когато има огромна документация, която трябва да бъде предоставена. Всеки един от директорите например трябва да представи декларации, удостоверяващи различни факти. Ние сме имали случай да събираме подписи и декларации от 12 директори, всеки един от които се намира къде ли не по света. Оказва се, че фирмата се концентрира повече върху формалната страна на процедурата, отколкото да подготви един добър проект. В тази връзка преди около месец Австрия направи много добро изменение - само спечелилият кандидат да предоставя всички документи.

- Според проучване при публично-частно партньорство проектите по-често завършват в срок в сравнение с нормалните поръчки. Тази практика у нас възможна ли е?
- Вече много често се говори за публично-частни партньорства. Проучването е направено в Англия. Там преминаването от нормална поръчка към такива партньорства започва в средата на 80-те години. Те започнали да залагат на баланс и по-дългосрочно партньорство. При промяна на цялостното разбиране на държавата ефективността нараства значително. Държавата плаща наем или цена за услугата, но в много по-ниски размери и за по-дълъг период. Тогава частникът има сигурен бизнес и има интерес да инвестира. Изследването в Англия показва, че при стандартната поръчка около 70% от всички договори се изпълняват в по-дълги срокове от предвидените и близо 75% надвишават предвидения бюджет. При публично-частното партньорство тези проценти спадат съответно до 12% и 22%.

- Каква е гаранцията, че няма близка до властта фирма да вземе поръчката, или пък ще се осъществява достатъчно ефективен контрол?
- Ние винаги се отнасяме скептично и опитът в България и региона е по-особен, но това не означава, че трябва да стоим на едно място и да не прилагаме добрите практики. Като отличен пример от практиката на нашата фирма мога да посоча проекта за изграждане на три нови футболни стадиона в Хърватска във връзка с кандидатурата на страната за организиране на европейско първенство. Държавата трябваше да построи стадионите за много кратък период от време, но нямаше финансов ресурс, а при обществената поръчка заплащането се извършва в по-кратки срокове. Правителството реши да осъществи проекта на основата на публично-частно партньорство и реализира една от най-успешните си програми. Това може да се направи и в България. На този принцип държавата може да планира бюджета за период от 10-15 години, тъй като по-голяма част от мащабните проекти ще бъдат осъществени на подобен принцип и ще знае всяка година какъв ще е разходът по всеки един от тях.
Защо и ние да нямаме по-добри пътища или нови училища сега, вместо да чакаме 20 години? В тази връзка предложенията за изменение в закона са подходящи и показват, че държавата желае да си сътрудничи с частния сектор за по-дълъг период. Надявам се, че един от първите проекти, реализирани на този принцип, ще бъде построяването на нови затвори в България.

- По отношение на зелените обществени поръчки промяната е свързана единствено с поръчките за транспортни превозни средства. Тези поръчки имат ли бъдеще у нас?
- Не вярвам, че тази промяна ще се отрази сериозно на строителния сектор. Зеленото строителство е много популярна тема, особено на Запад. То е полезно, но е по-скъпо. За България може да има голямо значение по отношение на обновяването на сградния фонд. Но в момента секторът у нас е силно засегнат от кризата, а и не съм сигурен доколко сме готови за подобен тип строителство

Интервюто взе Рая Атанасова