- Г-н Велев, наистина ли икономическата ситуация в страната е толкова сложна, че се налага да бъдат предприети бързи и непопулярни мерки?
- Да, положението не е никак розово, защото приходите от първите два месеца в бюджета са по-малки, отколкото през миналата година, разходите са по-големи, а дефицитът, който се формира, ако така продължаваме, ще достигне недопустими граници и ще застраши финансовата стабилност. Очевидно трябва да се приемат енергични мерки както за увеличаване на приходите, така и за ограничаване на разходите.

- На първо място в списъка от мерки, около който социалните партньори постигнаха консенсус, е увеличаване на вътрешния и външния дълг.
- Знаете, че съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт е под 15% при 60% допустими по Маастрихстките критерии за еврозоната. Т. е. ние имаме потенциал. Рисковата премия в момента е на добро ниво, тъй като публичните финанси са в относително прилично ниво. Веднага искам да кажа, че това е лесен начин да се успокои ситуацията, но не бива да се ограничаваме само с него, защото тези дългове ще трябва да се плащат един ден с лихвите. Затова предлагаме ускорена приватизация на държавно имущество чрез Българска фондова борса, което е прозрачният начин. Ще има положителен ефект и върху капиталовия пазар. Ако енергийните компании, които имат добро настояще и бъдеще, се листнат на борсата и се продадат от 15 до 33 процентни дялове, ако се либерализира и режимът за инвестиции на Сребърния фонд, както и на пенсионните фондове, българските пари, които са навън по чужди капиталови пазари, ще финансират българската икономика.

- Увеличаване на външния дълг означава ли, че ще се търси и заем от МВФ?
- Не, имаме предвид еврооблигации. Възможно е да се пусне и емисия на вътрешния пазар, но тук има риск да се изтегли ресурс от банките и те да не могат да кредитират реалния сектор. Въпреки че банките имат излишен ресурс, който не служи за кредитиране, и той би могъл да се използва за закупуване на държавни облигации.

- Друга мярка е съвместно с БНБ правителството да приеме пакет от мерки, които да облекчат достъпа до кредитиране. Как по-конкретно може да се раздвижи кредитният пазар?
- Една възможност е да се капитализира Българската банка за развитие, като се прехвърлят там за обслужване държавните фирми и бюджетният сектор. После банката може да осигурява целеви кредити. Чрез пазарен механизъм всъщност ще се доведе до понижаване на лихвите. При инфлация, която клони към нулата, в момента има лихвени проценти по депозити, които са около 10 на сто. Това е напълно необяснимо. От там лихвите по кредитите, особено за малките и средните фирми, отиват докъм 15%. Няма такъв бизнес, който дълго време да издържи на тези условия.

- Как ще се уреди проблемът с невърнатия данък добавена стойност?
- Има неразбиране по този въпрос. МФ отчита известно намаляване до 400 млн. лв. на невъзстановения данък. Но като отнесем тази сума към намалелите с близо една трета обороти, всъщност се получава увеличаване на невъзстановения ДДС.
Според нас невърнатият ДДС продължава да бъде в особено високи размери.

- Работодателите сте направили компромис и сте се съгласили до края на 2011 г. да спре намаляването на осигурителните вноски.
- Наистина, това е компромис. За да ни подкрепят синдикатите в нашите искания, се наложи да направим разумни отстъпки. Реалният сектор, индустрията понася много сериозни загуби, спадът в продажбите е в рамките на една трета, такъв сумарно е спадът и в доходите. Така че за нас не е ясно, защо толкова се коментира едно намаление с 10% на доходите на държавните служители. Доходите на тези, които реално изкарват техните заплати, са паднали с една трета. Тежестта на кризата трябва да бъде разпределена равномерно. Ние ще подкрепим правителството в ограничаване на разходите за бюджетната сфера, за да не се допусне прекомерен дефицит.

Интервютo взе Маргарита Димитрова