Питър Варниш има над 33-годишен опит в Министерството на отбраната на Великобритания. По образование е инженер. Работил е в сферата на стелт технологиите, радарно и електронно оборудване и киберсигурността. Също така работи в британското посолство във Вашингтон като научен съветник към Министерството на отбраната. През 1982 г. е награден с орден на Британската империя за участието си във Фолклендската война.
Той бе един от участниците в конференцията, организирана на 19 март от Националния борд по туризъм, на тема „Заплахата от тероризъм и престъпността в туризма от гледна точка на политиката на ЕС“.

---

- Г-н Варниш, доколко проблемите, свързани със сигурността, влияят върху избора на туристите коя страна да посетят?
- Когато човек решава кое място да посети като турист, трябва да си направи списък с приоритетите. Първо, трябва да знае защо иска да посети дадена страна, какво ново ще види, кое е различно. Трябва да мислим какво качество ще получим за парите си. Но трябва да се замислим и за сигурността, и за опасността от тероризъм. Този аргумент трябва да е от водещите в списъка ви. Разбира се, трябва да сме информирани за валутните курсове, храната, цените на хотелите. Какви са атракциите – дали ще ходим на ски, на планина, или пък голф. Трябва да знаете например, че ако прегърнете някого в ресторант в Дубай, може да влезете за две седмици в затвора.
Много е важно как хората възприемат дадена страна. Земетресението в Чили беше ужасяващо. То може да се сравни с цунами. Имаше проблеми с тока, плажовете бяха пометени. Ако ще ходите в тези краища, по-добре е да видите Патагония – ето така мисли туристът.
Всички знаем, че в Сан Франциско след години може да има сериозен трус, но не спираме да ходим там, защото ситуацията е под контрол. Същото е и положението с Аляска – важно е възприятието. То дори може да се изчисли с формула – вие съдите за дадена страна от заплахата, умножена по данните за нея от предишни периоди. Казвам данни, а не информация, защото четете клюки в интернет, „Уикипедия“ – всичко това са данни. Всичко се свежда до обществените представи.

- Какви са реалните проблеми пред туристите?
- Просяците стават някъде все по-агресивни, има дребни престъпления, като кражби на дамски чанти, камери, лаптопи. Също и кражби от хотелски стаи. Отвличанията (например на деца) са много редки, зависи от страната.

- Как можем да се предпазим от подобни инциденти?
- Заплахата от нападение може да бъде намалена, ако изглеждате като местен и не изпъквате в тълпата. Не трябва да носите крещящи дрехи с видимо скъпи аксесоари.

- Какви мерки вземат различните страни с големи туристически потоци?
- В Рим навсякъде има полиция. Отивате на площад „Свети Петър“ и там има детектори за метал. В Сингапур всичко е под контрол – команден център наблюдава всяко превозно средство и всеки светофар. Може да манипулира движението, то може да бъде спряно в даден участък. Абу Даби е най-силно контролираният с електроника град. Следят се всеки мобилен телефон, всяко електронно съобщение, всеки разговор по телефона в хотела. Следят ви биометрично още като слезете на летището. Знаят кой пристига в страната. Наблюдават движението по кредитните карти. Разбира се, не го прави правителството, възложили са го на изпълнители. В централните медии никога не излизат лоши новини. Това за пътуващите семейства изглежда добре.
Във Великобритания информацията за пристигащите със самолети пътници се обработва още преди те да пристигнат. При нас разузнавателните служби действат като една.
България е една от най-атрактивните дестинации за ваканция в Източна Европа. Имате чудесни плажове, планини, невероятна столица. Културното ви наследство – по някаква причина го държите скрито. Имате манастири, национални паркове, тракийски съкровища – това са нещата, които поразяват посетителите. Вие сте „силиконовата долина“ на Източния блок. Тук се разработват компютърни технологии. Имате космонавт, за компютъра може да се спори дали е на вашия човек или на един британец.
Но първото нещо, което виждам в специализираните сайтове, е, че тук има загинали британци, джебчии, агресивни шофьори. Това се случва навсякъде, но се създава впечатление за страната ви. Трябва да сте инициативни в разпространението на положителни новини, за да привличате хората. И да си подобрите маркетинга. Също така трябва да се готови да реагирате, ако в новините излезе нещо, което ще навреди на репутацията ви. Полицията също е добре да бъде видима по улиците, около основните забележителности. Тук почти не се чуват сирени. Във Вашингтон постоянно се чуват, а във Великобритания във всеки момент ви снимат поне 3 камери за тайно наблюдение. Много добра идея е вие също да изградите подобни системи за наблюдение.

- Доколко обаче трябва за една страна да манипулира информацията, че там всичко е розово, не трябва ли хората да знаят каква е действителната ситуация?
- Моята лична гледна точка е, че всички ние се възползваме от свободата на пресата. Но британската преса например обича много лошите новини и ужасяващите заглавия.
Искам да има баланс. Убеден съм, че и добрите новини могат да привлекат читатели и медиите трябва да ги съобщават. Разбира се, не можем да контролираме пресата.

- Как се развиват атаките срещу сигурността с развитието на технологиите?
- Аз съм инженер по образование, занимавам се със стратегически инженерни решения, не съм политик. Киберсигурността е моята област. В момента се борим с атаки от Китай, Русия, от цял свят в нашата мрежа, както и в мрежите на банките и правителството, в частни системи. Затова смятам, че киберпрестъпленията в момента са най-големият ни проблем.

Интервюто взе Надежда Бочева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.