Руските компании няма да успеят да запълнят със суровина петролопровода „Бургас-Александруполис“, а икономическите ползи от трасето ще станат ясни едва след пуска му. Това е записано в писмо на президента на „Транснефт“ Николай Токарев до вицепремиера на Русия Игор Сечин. Писмото е изпратено още през септември, пише руският в. „Ведомости". В него се казва още, че проектът е по-скоро геополитически, отколкото икономически.
Споразумението за изграждането на петролопровода бе подписано от правителствата на България, Гърция и Русия през 2007 г. По тръбата се предвижда първоначално да преминават по 35 млн. т, а целта на проекта е да доставя петрол за Европа и САЩ, заобикаляйки претоварения с кораби Босфор. На по-късен етап се предвижда обемите транспортиран петрол да се увеличат на 50 млн. тона годишно. Тръбопроводът с дължина 280 км трябва да свърже Бургас с гръцкия град Александруполис на Егейско море. По план първите количества гориво трябва да потекат по тръбата през 2012 г.
Работите по полагането на тръбите трябваше да започнат в началото на 2008 г. и да приключат до есента на 2009 г., но от „Транснефт“ така и не пристъпиха към действия, коментира вестникът. Днес проектът е възпрепятстван от решението на новото правителство на България за проверка на договореността с Русия, като досега „Транснефт“ не споменаваше за проблем със запълването на тръбата. Ангажимент за запълването на тръбата са поели трите руски компании, участващи в проекта - „Транснефт“, „Газпром нефт“ и „Роснефт“. Според „Ведомости“ от „Газпром“ са готови да заделят всяка година едва 3 млн. т петрол за проекта. Трите компании държат 51% от собствеността в проектната компания „Транс Болкан Пайплайн“ (ТБП).
Българската страна има 24,5-процентен дял, а участието бе прехвърлено от фирмата „Техноекспортстрой“ директно на финансовото министерство. Участници в проекта от гръцка страна са държавата с 1 на сто дял и 23,5% собственост на компаниите „Траки“ и „Хеленик петролиум“. България все още не е платила и вноските си към бюджета на ТБП, като не се знае и кога това ще се случи. За да не бъде закрита компанията, се наложи гръцката и руската страна да платят сумите, които са за над 5 млн. евро.
Очаква се за запълването на „Бургас-Александруполис“ да се използва предимно нефт от Казахстан, а не от Русия.
Освен новите пречки, неясна остава и оценката по строителството на петролопровода. Въпросителни има и за начина на финансиране и това в какви срокове инвестицията трябва да се изплати. По предварителни разчети строителството на тръбата се очаква да струва около 1,5 млрд. евро.
Конкурентен на българо-гръцкия проект е строящият се в момента петролопровод „Самсун – Джейхан“, чиято основна идея също е да заобикаля Босфора. В същото време както Турция, така и България са важни партньори на Русия по проекта за газопровода „Южен поток“, отбелязва изданието.
Токарев увери преди време, че договореността на Русия с Турция по петролопровода „Самсун-Джейхан“ не означава отмяна на проекта „Бургас-Александруполис“. Въпреки това руските медии разтръбиха вероятността за спиране на българо-гръцкия проект, ако Русия реши да се включи в строителството на турската тръба.
През януари Токарев заяви, че са водени разговори за сливане на двата проекта в един консорциум. Възможността за подобно обединение е обсъждана с Гърция, Турция и Италия, но не и с България. С приемането на такова решение ще отпадне необходимостта от разработването на други маршрути в обход на проливите Босфор и Дарданели и ще позволи поддържането на високо качество на доставките на нефт във всяка посока, каза Токарев.
В края на октомври миналата година “Транснефт“ заедно с “Роснефт“ и руска шипинг компания подписаха споразумение за включване в “Самсун-Джейхан“. Върху проекта дотогава работеха италианската „Ени“ и турската “Чалик Енерджи“.