Боян Чуков Въпросът с цените на природния газ още в началото на 2008 г. отново ще излезе на преден план в Централна Азия, а оттам и в Европа. Туркменистан и Узбекистан вдигат с 30% цената на продавания от тях газ на „Газпром“. Зам.-председателят на руския монополист Александър Медведев заяви, че най-голямата в света газова корпорация има намерение да повиши от началото на следващата година цените на изнасяната от нея суровина в Западна Европа до 60%. В числово изражение това означава, че през 2008 г. от $250 за 1000 куб. м клиентите ще плащат до $300-400. Причините според руската страна са няколко. По принцип в света има повишение на цените на енергоносителите, а и от своя страна доларът поевтиня сериозно. Плановете на Еврокомисията за либерализация на енергийния пазар на ЕС нарушава силно инвестиционните планове на „Газпром“. Самият Александър Медведев доста ясно артикулира в тази насока позицията на своята корпорация: „Либерализацията на европейския пазар непременно ще доведе до ситуация, при която повишаването на цените е неизбежно“. От друга страна, големите европейски страни в ЕС не са толкова много зависими от руския газ както например Украйна, Белорус или бившите балтийски републики на СССР. Грандовете в ЕС могат да „диверсифицират доставчиците“ През 2007 г. „Газпром“ достави в Европа 148 млрд. куб. м природен газ срещу 151 млрд. куб. м през 2006 г. Това е с близо 10% по-малко, но зимата на 2006-2007 бе много мека. При задълбочаване на противоречията между руския газов гигант и ЕК е твърде вероятно монополистът да не успее да увеличи своите доставки в Европа от 25% на 33, както планира. За разлика от грандовете в ЕС, които могат да „диверсифицират доставчиците“, както казва Ангела Меркел, това не могат да сторят Украйна, Белорус, Латвия, Литва, Естония, а и някои други страни от Централна и Югоизточна Европа. Преориентирането на руския износ на природен газ в източно направление изисква доста допълнителни инвестиции. Същото се отнася и за експорта на втечнения природен газ (ВПГ). Китай след 4 години ще получава годишно по 80 млрд. куб.м. За сравнение Германия купува годишно 40 млрд. куб. м руски газ. Налице е обаче една съществена разлика - европейците са в състояние да плащат по 300-450 долара за 1000 куб. м, а китайците не могат да дадат и 250. За крайния потребител във Великобритания е възможно да плаща дори до 1000 долара за 1000 куб. м газ. Така Брюксел в лицето на своите грандове и Москва ще намерят общ „газов“ език. „Газовият език“ за България За България е от особено значение съдбата на проекта „Южен поток“, който преди се е разработвал под названието „Южно-европейски газопровод“ (ЮЕГ). През лятото на 2007 г. „Газпром“ и италианската енергийна корпорация ENI подписаха Меморандум за взаимно разбирателство по въпросния газопровод. На церемонията са присъствали министърът на промишлеността и енергетиката на РФ Виктор Христенко и министърът на икономическото развитие на Италия Пиерлуиджи Берсани, което говори за постигнати договорки на политико-икономическо междуправителствено ниво. Строителството на подводната част на газопровода по дъното на Черно море ще бъде на стойност 4-5 млрд. долара. Газопроводът „Южен поток“ ще бъде с мощност 30 млрд. куб. м природен газ в година. Той ще има обща начална точка с пуснатия вече в експлоатация „Син поток“. Това ще е компресорната станция Береговая, която е до селището Архипо-Осиповка в Красноярския край. От КС Береговая газопроводът ще мине по северното дъно на Черно море (900 км) на дълбочина до 2000 м и ще стигне до българския бряг. Засега не е фиксирано точно къде ще излезе в България на сушата „Южния поток“, но може да се предположи, че това ще бъде компресорната станция „Вълчи дол“. Това е най-удобната точка за разклонение на газопровода, тъй като тя е свързана директно с основните магистрални газопроводи идващи от Русия за Турция и от България за Румъния. На българска територия са възможни три различни маршрута. Условно те са наречени „северен“, „централен4 и „южен“. „Северният“ маршрут съвпада с първоначалните планове на „Газпром“ и MOL (Унгария) за ЮЕГ. Тръбата трябва да преминава българо-румънската граница в района на Русе, да минава покрай Букурещ, до КС-Медиаш и да завива към Унгария. В Унгария газопроводът може да се разклони в две направления: чрез КС-Немешбик или КС-Хайдусобосло. Същият вариант е възможен и в друга конфигурация: вместо транзита през Румъния газта може да върви от България към Унгария през територията на Сърбия, която се ползва с предимство по политически причини. Във всички случаи тръбата ще стигне до Австрия, където ще се съедини с магистралата Trans Austria Gasleitung (TAG), по която към Италия постъпва руски газ. Мощността на TAG е 32,5 млрд. куб. м. „Централният“ маршрут също се е разглеждал в рамките на ЮЕГ, но е фигурирал само като допълнение към основната линия Румъния-Унгария-Австрия. По него газът трябва да идва от България към Италия и да транзитира през страните на бивша Югославия: Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Детайли по този маршрут не са известни. „Южен“ маршрут се отличава от предишните два с това, че се предвижда само една транзитна страна - Гърция, вместо три както при вариантите „северен“ и „централен“. Вероятно тръбата ще стигне по съществуващия коридор в Западна България до КС-Петрич. Другият вариант е строителството на нов газопровод, паралелен на нефтопровода Бургас-Александруполис. Такова е било предложението на гръцката страна. И при двете опции ще се наложи да бъде построен 330 км газопровод от гръцката КС-Карпери до района на крайбрежната КС -Пердика. В тази посока тръбата би трябвало да премине по дъното на Йонийско море, паралелно на газопровода IGI: Пердика-Калиано дел Капо (224 км). Не е изключено IGI, известен и като проект „Посейдон“ да стане транспортна артерия за руския газ. Преди това се е планирало по него да тече азербайджански газ от находището Шах-Дениз. „Северният“ маршрут почти напълно повтаря проекта Nabucco. Съществува конкуренция между руско-италианския проект и итало-турските планове в Гърция, където от КС-Каспери е възможно полагането само на една безалтернативна тръба. Ако се достави руски газ в източната част на Гърция в района на Александруполис, то тогава става безпредметна и необоснована появата на друг газопровод. Русия се завръща на Балканите В „Южен поток“ след Русия и Италия има две други ключови страни - България и Гърция. Петата страна по значение ще е Сърбия. Тя заедно с Черна гора е основен плацдарм за възвръщане на руското политическо и икономическо влияние на Балканите. На 24 юни в Загреб руският президент Владимир Путин заяви, че е възможно в близко бъдеще руски газ да бъде доставян в Косово. Новото разпределение на силите в Прищина и появата на нови основни вътрешнополитически играчи, като най-богатия в света албанец Б. Паколи, лидер на „Съюз за ново Косово“ (СНК), подсказват, че в Прищина може и да замирише на руски газ. Преди дни Б. Паколи заяви в едно свое интервю, че „Косово трябва да гледа и на изток“. Неговата партия СНК спечели 12% на последните парламентарни избори, но за отбелязване е , че в Прищина имаше 25% от вота. Не е изключено Западните Балкани да се превърнат в един от основните икономически партньори на Русия в региона. В тази насока ще имаме сериозна конкуренция от страна на Гърция в битката за сериозни икономически позиции на територията на бивша Югославия. Албания също се опитва да получи руски газ. Между Владимир Путин и албанския президент Алфред Моисиу бе достигната предварителна договорка да се построи газопровод Скопие-Тирана. Македония получава руски газ от България от 1998 г. От друга страна Солун е свързан с нефтопровод със Скопие, който захранва нефтопреработвателния завод край македонската столица. Предстои и разширяване на газопровода „Син поток“, който преминава през турска територия. „Газпром“ планира по него да се захранва в близко бъдеще и Израел. Руският газов гигант се стреми да не прекъсва тесните си връзки с мощната турска газова фирма Botas и с турските управляващи. Анкара прие много тежко решението да се построи „Южен поток“. Това бе силен удар върху плановете на южната ни съседка да превърне Анадола в стратегически енергиен комутатор на югоизточните граници на Европа. Анкара се стреми да поеме максимално транзита на въглеводороди от Каспийския регион в западна посока. Това би могло да даде на Турция и допълнителни аргументи за нейното интегриране в ЕС. „Газпром“ и ENI чрез „Южен поток“ решиха да дадат предимство на България. Нефтопроводът Бургас-Александруполис е също неприятен инцидент за Анкара и нейните енергийни и транзитни планове. И в газовата проблематика е в сила твърдението на Дизраели: „Необходимо е навреме да вадиш от джоба принципи и навреме да ги криеш обратно там“.