Иглика Горанова Зърнопроизводителите срещу тютюнджиите – това е двуполюсният модел в българското земеделие. Но първите вече оредяха, докато вторите са 67-хилядна армия, укрепнала от дълги години субсидии и водена от своя боен авангард - ДПС. Тази година скандалът започна с това, че Министерството на финансите отказа да запише 147 милиона лева в бюджет 2008 за субсидии на земеделските производители, но пък даде 110 милиона на тютюнопроизводителите. Естествено зърнопроизводителите излязоха с комбайните си на улиците. „Вие получавате субсидии от ЕС, а тютюнопроизводителите - не“, отговориха им от ДПС. Наистина ЕС дава близо 15 лв. субсидия на декар зърно, тъй като по принцип това производство навсякъде се субсидира, и то с поне 4 пъти повече. Но ЕС не субсидира тютюна. За да изправи кривините на ЕС, правителството реши на 6 декември да даде премия от 2,80 лв. за килограм тютюн „Вирджиния“. ДПС обеща, че ще дава бюджетни пари на тютюнопроизводителите още две години. За тютюна майка, за зърното – мащеха От 1995 г. насам държавата е дала субсидии за тютюн в размер на 870 милиона лева. От тях 625 милиона са за премии. Това сочи справка, която в. „Класа“ поиска от министерството на земеделието. От 1996 г. насам за зърнопроизводство държавата е отпуснала общо 177 милиона лева субсидии. Разликата е очевидна. За тютюн се дава четири-пет пъти повече, отколкото за зърнопроизводство. Това обяснява защо преди 17 години произвеждахме между 8 и 12 милиона тона хлебно зърно годишно и изнасяхме, а сега произвеждаме под 4 милиона тона и внасяме от чужбина. На практика тютюнът изяде зърното. И то тютюн, който не се търси от производителите и мухлясва в складовете. „Още по-необяснимо е, че парите за субсидии на тютюн растат, но произведените количества се смаляват“, каза пред „Класа“ депутатът от БНС Венцеслав Върбанов, който е и бивш земеделски министър. Партийни страсти Причината за тази трайна несправедливост в разпределянето на българските средства за субсидии е чисто партийна. За да печели избори, ДПС е длъжно да субсидира електората си. Земеделците обаче си нямат партия, която да се грижи за тях. Истинско БЗНС, както всички знаем, не съществува. И тъй като няма субсидии, цената на хляба и месото поскъпва, а държавата обвинява за това производителите. „Нали разбирате, че евтина храна се произвежда, след като в нея се вложат инвестиции. За миналата година само дребните зърнопроизводители получиха по 1-2 лв. субсидия за дка. Останалите – не. Пари от ЕС за земеделие тази година нямаше и това не беше по наша вина“, оплакват се от Българската асоциация на фермерите. Впрочем освен политика в субсидиите се забелязва и религия. В Румъния се отпускат по 36 евро на прасе, а у нас се дават по 10 евро на заклана свиня и то само в периода 19 ноември – 10 декември. „Нали разбирате, че това не е помощ, а подигравка. Вероятно го правят по религиозни съображения, но не е красиво “, казаха още от асоциацията. Тази политика е трудно обяснима, като се има предвид, че след срива на промишлеността България вече би трябвало да е земеделска държава. Земеделието е единственият сектор, в който има положителни индикации по отношение на външнотърговския баланс. А и износът на земеделски стоки е най-голям в сравнение с всичко останало в държавата. 14 години възход на тютюна Безсмислената „война“ между зърнопроизводители и тютюнопроизводители се води вече 14 години. Нейното начало е в недалечната 1993 г. Тогава кабинетът на Любен Беров, излъчен с мандата на ДПС, прие закон за тютюна, който направи тютюнопроизводството най-привилегирования отрасъл у нас. Макар тютюнопроизводството да заема под 10% от общата селскостопанска продукция и квотата ни за износ да е едва 47 хиляди тона, то е галеното дете на земеделието. Институтът по тютюна раздава безплатно семена. Кметовете лично водят регистър на тютюнопроизводителите и им гарантират изкупуването на стоката, ако гласуват правилно. Ето какво каза земеделският министър Нихат Кабил пред парламентарната комисия по земеделие миналата година: „С приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия през 1993 г. и в резултат на държавното управление и контрола в тютюневия сектор бе преодолян спадът на производството на суров тютюн. Така от 24 851 тона през 1995 г. то достигна 51 400 тона през 2002 г.“ Три пъти повече тютюнопроизводители Истинският възход на тютюна е през 2001 г. Тогава земеделският министър Венцеслав Върбанов издава разпореждане във фонд „Тютюн“ да влизат 30% вместо 10% от акциза на цигарите. Така сумата за субсидии и премии се увеличава от 50 милиона на 150 милиона лева. През 2003 г. кабинетът на ДПС и НДСВ прие Стратегия за развитие на тютюнопроизводството в България за периода 2003-2007 г. и даде нов тласък на производството на суров тютюн. Благодарение на нея през 2005 г. броят на регистрираните тютюнопроизводители от 19 620 през 2000 г. нарасна на 66 199. „ДПС си води целенасочена политика. При даването на премии за тютюн се запазва тенденция на растеж. За 2004 г. средният размер на премията за килограм е била 2,18 лв. и е нараснала с 8% спрямо реколтата от предходната година. Премирането е свързано с типовете тютюн. За разлика от другите партии, ДПС цели парите да стигнат и до бай Хасан“, обясни пред „Класа“ Янев. Според зърнопроизводителите обаче тази политика на двойни стандарти е убийствена за българското земеделие. „Загубите ни за миналата година са от порядъка на 200-300 милиона лева и са изцяло за наша сметка“, обясниха от Българската асоциация на фермерите. Оттам са гневни, че кабинетът е обещал да им компенсира загубите, но вместо да ги покрие, е отпуснал 7 милиона лева за всичко. „Нали разбирате, че тази цифра щеше да е съвсем различна, ако ставаше дума за тютюн“, твърдят от асоциацията. Според експертите големият проблем на славното в миналото българско земеделие е, че няма стратегия. В ЕС има обща земеделска политика от 1969 г. насам. У нас от 1989 г. такова нещо изобщо не се наблюдава. Ако БСП се грижеше за зърнопроизводителите както ДПС за тютюнопроизводителите, сега цените на хляба и сиренето щяха да са значително по-ниски. А страната ни щеше да е основен износител. Вместо това българските фермери са наричани спекуланти, а Държавният резерв изпрати експерти да купуват зърно в Украйна. Яне Янев, депутат от ОДС: Това е най-мързеливия бюджет Вместо да бъде приоритет на държавната политика, в аграрния сектор за пореден път се правят поредните политически експерименти. И тази година в бюджета вместо да бъдат заложени 147 милиона лева за национални доплащания, 8 милиона за поддържане на системата за идентификация на земеделските парцели, 15 милиона за държавни помощи, над 35 милиона за възстановяване и ремонт на хидромелиоративната структура, в бюджета за 2008 тези суми отсъстват. Не е ясно и дали има обща национална стратегия по отношение на прилагането на механизмите на общоевропейската аграрна политика на страната. Преди няколко дни обсъждахме Закона за държавния бюджет в частта му за земеделието и ми стана обидно, че зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев дойде като човек от последна инстанция, който ни каза, че няма пари и трябва да се съобразим с това. Как може всичко в държавата да се управлява от определени чиновници, които са запретнали ръкавели в Министерството на финансите и подреждат основните политики на страната. По-мързелив и по-неадекватен бюджет от този в аграрния сектор никога не е имало. Бойко Боев, Българска нова демокрация: Изпълняваме общата земеделска политика на ЕС Заедно с депутата от БНС Венцеслав Върбанов съм вносител на един текст към законопроекта за бюджета на 2008 г. Да бъдат осигурени националните доплащания на зърнопроизводителите в размер на 147 милиона лева. Това е нещо, което би могло да стане. От една година България изпълнява общата земеделска политика на Европейския съюз. Тя се характеризира с отделяне на политиката от производството. Независимо какво се отглежда, субсидията е на декар. Тази реформа настъпи в общата земеделска политика на ЕС от 2004 г. В някои чувствителни сектори, каквито са тютюнът, млякото, вината и захарното цвекло, има специални регулации, които са на Европейския съюз. Ние, като страна членка, трябва да ги изпълняваме. Ахмед Юсеин, ДПС: Още две години субсидии за тютюнопроизводителите Зърнопроизводителите получават дотации от ЕС, а тютюнопроизводителите - не. А това е отрасъл, който е славел България векове наред. Проблемно е намаляването на засетите площи с тютюн заради намаленото търсене на тютюна. Ние се мъчим да помогнем, защото в полупланинските региони не вирее нищо друго. Проблемът е, че ще получават субсидии от бюджета едва още две години. Тютюнопроизводителите имат срок до 2009 г. да се обединят в сдружения, за да могат да се възползват от европейските фондове.