- Г-н Милошев, какви са причините туристическият бизнес да инвестира недостатъчно в развитие на човешките ресурси?
- Проблемът е много сериозен. Кой хотел плаща на стипендианти в средното и висшето учебно заведение, за да ги задължи с един едногодишен или двугодишен трудов договор. Аз не знам. Нещата не са регламентирани на държавно равнище. Няма регламент, когато имаш кадри, да имаш стимул да инвестираш в тях. Има частни и държавни колежи по туризъм, по хотелиерство, по ресторантьорство. Къде са тези кадри? Къде отиват, къде се насочват? Необходима е специална политика, да се лицензират кадрите. Вие се намирате в петзвезден хотел. Той трябва да отговаря на определени изисквания. За да стана управител на туристическа фирма, трябва да знам езици, да имам опит. Е, как аз да взема случаен човек на по-нисши нива? Защо в Министерството на икономиката регламент за тези кадри липсва?

- Какво трябва да се промени според вас?
- Когато не знаеш нещо, учиш се и вземаш чужд опит. За мен кадрите в туризма на висше ръководно ниво не са добре подготвени. Затова нямаме добри резултати. Трябва да се работи от висшите до нисшите управленски кадри. Инвестирал съм стотици хиляди левове в човешки ресурси и в техника. Защо мениджърът трябва да му плаща заплата и да го обучава? Един хотел не е категоризиран учебен център. Всичко е сбъркано у нас. В учебната сфера също няма такъв опит. Къде сте чули някой тук да се гордее, че работи професия пиколо, професия готвач? Чуждият опит не е нищо по-различно от това: Работи се денонощно.