Маргарита Димитрова

Идва време, когато ще се молим на фирмите да кандидатстват по европрограми. Това прогнозира председателят на БТПП Цветан Симеонов. В края на миналата седмица палатата събра представители на български компании, неправителствени организации, консултанти и експерти да обсъждат проблемното усвояването на европарите у нас. Според Симеонов половината време мина, а реалните пари от ЕС, влезли в нашата икономика, са нищожно малко. Истината е, че процесът на усвояване на евросредства в България е спрял. На пръсти могат да се изредят отворените процедури по програмите. А това е много жалко, особено в периода на кризата, коментира Петър Стоянов, председател на Българската асоциация на микропредприятията. Той припомни, че е бил обявен за еретик, когато е прогнозирал, че ще успеем да усвоим едва 20-22% от ресурса, определен за страната ни. Българските фирми все повече се демотивират да кандидатстват по европейските проекти, защото прекалено бавно идва реално финансиране. По ОП „Конкурентоспособност”, програмата с най-голямо значение за бизнеса, времето от кандидатстване до одобрение най-често е между една и две години. За този период коренно се променя пазарната картина. А оборудването, което фирмата трябва да купи накрая, е вече морално остаряло.

Парите идват със закъснение

Наблюдаваме бенефициенти, които се отказват да кандидатстват, коментира Ралица Райчева, юрист в „Елана инвестмънт“. Райчева обясни, че бенефициентите са задължени да представят спецификация на машините. Но с времето въпросните предварителни спецификации стават неразделна част от договора и се превръщат в задължителни. Когато дойде моментът за самото възлагане на поръчката, обикновено са минали 6 месеца, дори 1 година, машината е остаряла, в някои случаи дори е спряна от производство. Но получателят на финансирането няма право да купи друго оборудване за същите пари, щом са променени параметрите. Би трябвало предварително представените характеристики да бъдат минимални. Защо не е възможно със същите пари да вземеш по-добра машина със същото предназначение, недоумява юристката. Според нея сериозен е проблемът в Програмата за развитие на селските региони. Голямата част от проектите са подадени преди повече от една година, производителите са променили параметрите на оборудването и кандидатите сериозно се замислят дали да не оттеглят участието си. В много случаи и цената също е вече различна, защото офертите са актуални в рамките на 5 месеца.
В момента се спрени и общинските мерки – 321 и 322 по ПРСР. Общините, които са спечелили проекти, трябва да провеждат обществени поръчки. Длъжни са да представят правна документация, но няма срок, в който идва отговорът от фонд „Земеделие“. Има правен вакуум: общини са изпратили проектна документация, имат готовност да възложат поръчката, но с месеци чакат отговори от фонда. През това време обаче изтичат сроковете по договора.

Да има реални срокове

Спешно трябва да се изгради една работеща схема за всички оперативни програми, които засягат не само бизнеса, но също общините и браншовите организации. Времето от кандидатстването до одобрението на проекта трябва да е заковано в рамките на три месеца, предлага Марияна Кукушева, председател на УС на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. По нейна информация много бенефициенти със спечелени проекти сега се готвят да плащат санкциите и да се отказват. Тя смята, че подобно развитие на нещата ще предизвика нова вълна от безработица след юни. Голяма трудност за фирмите е и 5-годишният мониторинг, който започва да тече след реализирането на проекта. „Разбирате ли колко страшно става? Възможно ли е, особено в условия на криза, пет години след приключване на проекта да успееш да запазваш работните места, дейността си, да увеличиш капитала. Това ще срути много от българските бенефициенти и причината няма да е само световната стагнация, но и вътрешната икономическа криза. В другите държави от ЕС мониторингът започва от момента на одобрението на проекта, припомня Марияна Кукушева.
До края на март се очаква да излезе новата схема на ОП “Конкурентоспособност“. Сигурна съм, че ще кандидатстват само отпаднали при миналата покана фирми, нови няма да се осмелят, прогнозира Лучия Илиева, управител на „Лимасол консулт“, която от години разработва проекти с европейско финансиране. Според Илиева бизнесът изключително трудно се справя с условията. Тя даде за пример варненска фирма от електротехническия бранш, която е спечелила проект за производствени мощности за обработка на ламарина. Одобрението дошло след година и половина изчакване, но през това време Е.О.Н сменили елтаблата с пластмасови. Чиновниците не разрешили да се преработи проектът и от фирмата подписали декларация, че се отказват от идеята си и финансирането й. Тези хора са разочаровани и повече няма да опитват, категорична е Лучия Илиева.
Един от начините да се преодолеят слабостите на администрацията, която работи с европроекти, е да се приложи същият критерий за оценка както към кредитните инспектори в банките – колко финансов ресурс е пласиран към фирмите и гражданите, смята Цветан Симеонов.
Представителите на бизнеса се обединяват и около идеята, че отговорността за усвояването на еврофондовете трябва да се концентрира в много висок пост, например вицепремиер, който да се занимава единствено с тези проблеми.

---

Вдигат авансовото финансиране на общините до 50%

---

Общините, които имат одобрени проекти по мерки 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места” по ПРСР, вече ще могат да получават 50% авансово. Това предвиждат изменения в наредбите за прилагането на двете общински мерки по програмата, които ще влязат в сила на 9 февруари, след публикуването им в Държавен вестник.
Всички общини с одобрени инвестиции по ПРСР, които вече са поискали авансови плащания, могат в срок от 45 дни от публикуването на наредбите, да подадат в ДФ „Земеделие” молба за получаване на 50% от договорените средства. Старите разпоредби даваха възможност авансовото финансиране да е в рамките на 20%.