---

Йордан Костадинов е роден през 1954 г. По професия е инженер и е завършил висшето си образование със специалност топлотехника. Работил е на различни длъжности в АЕЦ „Козлодуй“, като е бил и изпълнителен директор на централата. Костадинов бе депутат в 40-ото Народно събрание и зам.-председател на комисията по енергетика.

---

- Г-н Костадинов, в момента има проблем с плащанията на българската вноска за петролопровода „Бургас-Александруполис“. Смятате ли, че това може да има сериозни последици за целия проект?
- Проблемът сега не е до плащанията, къде ще минава тръбата или с какъв процент ще участваме ние. В момента трябва ясно и точно да се определи България ще участва или не в проекта. 5-те млн. евро вноска не са проблем, който да трябва да се обсъжда, особено когато се говори за големи енергийни проекти с перспективи за 20-30 години напред. Проблемът е съвсем друг. Това, което изнервя всички големи играчи, е нашата неопределеност по енергийните проекти. Ако вътре в страната можем да си позволим да променим нещо за два дни, то в голямата енергетика това е недопустимо.
Колкото и да не ми се иска да правя аналогии, си мисля, че вървим към момент, в който можем да повторим една грешка от 1997 г. Това бе грешка на тогавашния премиер Жан Виденов, който също бе неопределен за проектите. В случая говоря за газопровода „Син поток“.
Едно от нещата, което трябва да е ясно, е, че когато се говори за големи енергийни проекти, говорят министър-председателите.

- Смятате ли, че е възможно в тази ситуация „Бургас-Александруполис“ да бъде изоставен за сметка на турския проект „Самсун–Джейхан“?
- Президентът Владимир Путин дойде в София с целия икономически и политически елит и предварително бе анонсирал, че ще се подпишат три договора – за петролопровода „Бургас-Александруполис“, за газопровода „Южен поток“ и за АЕЦ „Белене“. Това бе и последната негова визита в чужбина по такива важни проекти. За мен тези три проекта винаги са вървели анблок. Предполагам, че същото си мисли и руската страната. Проектите са взаимно свързани. Ако при „Бургас-Александруполис“ България не е най-печелившата страна, то в другите проекти имаме дадени бонуси, които компенсират това. Така се получава баланс.
Аз не съм голям привърженик на „Бургас-Александруполис“, но така е в живота. Не може да имаш само хубавите неща, а лошите да ги игнорираш. Въпросът е какво ще искаме в замяна, ако кажем „да“. Трябва да имаме ясна позиция, защото това ще очертае развитието на региона и на преноса на въглеводороди с години напред. Не може ние като една чисто транзитна страна да се опитваме да „шикалкавим“. Много ми се иска да можем, но не и в момента.
Капацитетът на проливите в Турция е много ограничен. През него могат да минават не повече от 2,8-2,9 млн. барела петрол дневно. Русия също така в един момент бе и износител номер 1 на петрол в света. Ние трябва да използваме проекта като политически ход, защото този петрол отива към Европа и към Северна Америка. Ако ние реализираме петролопровода, ще помогнем на европейците. А ако се завърши „Самсун-Джейхан“, за който има изградени терминали, пътят на петрола се удължава значително.

- Кой е най-печелившият от трите проекта?
- И трите проекта заедно ни дават една сигурност – както политическа, така и енергийна. За да бъда по-ясен, искам да кажа, че нашата неопределеност в енергетиката през последните 20 г. даде възможност на Турция да стане фактор в този регион. Сега те са втори по значимост енергиен фактор. Защото, ако се построи газопроводът „Набуко“, Турция вече става изключително важен фактор, защото ще контролира между 8 и 10% от световните енергоносители. Никоя европейска страна не може да се похвали с това. Турция е държава с имперско мислене и тя знае как да „продаде“ това при преговорите си за влизане в ЕС.
Трябва да бъдем изключително внимателни, трябва да бъде ясна нашата позиция.

- Преди няколко дни стана ясно, че енергийното министерство очаква консултанта за АЕЦ „Белене“ да бъде избран до април. Забавянето на проекта е факт, но при новите условия, предложени от правителството, как виждате реализацията на този проект?
- Все още българската страна не е казала какъв процент би искала да запази за себе си. В момента се очаква да бъде завършен техническият проект, който да бъде одобрен от Агенцията за ядрено регулиране. И тогава ще се зададе въпросът: „Какво ще се прави?“ Доколкото познавам руското законодателство, работен проект не може да се предава на друга страна, с която няма подписан EPC договор (контракт за строителство, инженеринг и доставка на оборудване). Въпросът е кога ще бъде подписан договорът и кога ще започне строителството. Намирането на инвеститор е един дълъг процес и това правителство го прави за първи път. Едно е да кажеш дадени срокове, друго е да ги изпълниш. Аз лично не съм оптимист, че този проект може да стартира до края на годината. Ако това стане, то ще бъде огромен плюс за проекта. Избраният път за намиране на инвеститор е възможно най-дългият.

- А това не поставя ли под въпрос изцяло реализацията на проекта, защото и други съседни страни искат да строят атомни централи?
- Всички от региона в момента гледат как ще тръгне проектът „Белене“. Защото, ако той тръгне, ще се обезсмислят много от проектите, които се подготвят. Така че едно от нещата, върху които ще повлияе забавянето, е цената. Тя няма да бъде тази, която беше, бъдете сигурни. Ние почваме сами да си подливаме вода.

- При всички положения проектът ще бъде повече от 10 млрд. евро, така ли?
- В момента говорим за EPC договора. Ако някой работи за проекта, то държавата е длъжна да изгради инфраструктурата му. Ние имаме ангажименти по отношение на възобновяемите енергийни източници. А това налага цялостна реконструкция на енергийната ни система. Естествено, че строителство на АЕЦ „Белене“ ще се отрази на инвестицията в мрежата, но не забравяйте, че в момента, в който заработи централата, само за пренос на енергия се плащат огромни пари. И тази част ще се изплати само за 4-5 години.

- Електроенергията от АЕЦ „Белене“ няма ли да отива предимно за износ?
- Всички сега твърдят, че нямаме нужда от нови мощности, защото сегашните електроцентрали произвеждат достатъчно ток, за да покриваме нуждите си. Ние и сега можем да кажем „енергията, която произвеждаме, ще остава само за нас“. Но въпросът ми е какво произвеждаме ние, за да компенсираме вноса, който имаме? Единственото, което компенсира дефицита, е износът на електроенергия. Ние имаме много добро географско положение и инфраструктура, имаме и кадри, които могат да работят. А електроенергията е стока, която можем да продаваме.

- Смятате ли, че закъсня приемането на нова енергийна стратегия на страната?
- При разискванията на стратегията, стана ясно, че тя е сравнително добра стратегия. Въпросът е, че тази стратегия все пак трябва да има срокове на какъв период трябва да се преразглежда и за какъв период да е тя. Защото до 2020 г. е твърде малък период за такъв документ. За изграждането на един енергиен обект, дори и най-елементарен, са необходими 6-7 години. Затова стратегията трябва да бъде за по-дълъг период. Подобни мисли бяха изказани и от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той добави, че документът ще разглежда енергетиката до 2030 г.

- Добре ли е собствеността върху газопровода „Южен поток“ у нас да бъде наполовина българска, наполовина руска?
- Това е болен за мен въпрос. И докато бях депутат, имах такова питане. За мен не е важно каква част от собствеността на тръбата е наша и каква на руската страна. Важно е какви играчи сме. При визитата на Путин руската делегация бе дошла с много ясни искания към страната ни. Ние обаче не знаехме какво точно искаме. И тогава аз казах, че съм съгласен и 100% от тръбата да бъде руска собственост, обаче срещу това ние да получим собственост на руска територия за добив на природен газ. При сегашните условия за добив на газ, дори и при тежки условия, вложенията за производство на горивото са около $25 за 1000 куб. м газ. Преносът е около $1,67 на 100 км за 1000 кубика. Направете си сметката колко ще струва преносът на 3000 км до нашата граница и на каква цена получаваме ние горивото сега. Затова трябваше да се предложи вариантът „собственост за собственост“. Така ние нямаше да бъдем само транзитна страна, а можеше да се опитаме да станем и играчи на пазара. Някой обаче не можа да го разбере това. Аз знам каква щеше да бъде реакцията на руската страна. Но тогава можеше да поискаме да участваме в разработката на находища в трети страни. Но не го направихме. Ние винаги вървим по най-лесния, но най-непечелившия път. Сега приетото 50-50 собственост нищо не говори.

- Възможно ли е в скоро време да получаваме гориво през терминалите за втечнен газ в Турция?
- Посещението на премиера Бойко Борисов в Турция бе изненадващо и необяснимо за мен. Такъв тип срещи се подготвят месеци предварително. Темите се договарят между специалисти и се отработват отговорите. Даже изненадващо се появи на срещата и министър Трайков. Доколкото имам информация, първоначално той не е бил включен в делегацията. Нищо съществено не бе направено на тази среща. Използването на терминали за втечнен газ в Турция не може да стане без съгласието на „Газпром“. Те са собственици на горивото. Така че за този тип газоснабдяване от Турция трябва да се водят разговори между нас, Турция и „Газпром“. Иначе няма как да се случи това. От Азербайджан все още нямат възможност да доставят газ югоизточните ни съседи.

Интервюто взе Георги Велев