- Д-р Тренчев, президентът Георги Първанов прие вашите аргументи и наложи вето на закона за митингите и шествията. От този факт можем ли да съдим, че между институциите има диалог?
- Още след като парламентът гласува закона за митингите, ние възразихме. Президентът прие аргументите ни като напълно основателни, защото практиката в Европа е демократичните права да се увеличават, а не да намаляват. Освен искането за вето обмисляхме да се обърнем към омбудсмана и да отнесем въпроса към европейските институции. Споровете бяха в две посоки. Едната, че се удължава срокът за предупреждението за протест от 48 на 72 часа. Не разбирам обаче какво ще се промени с още 24 часа удължаване. Второто ни възражение беше за зоната за сигурност, тъй като всеки може да тълкува понятието както намери за добре. Стигна се до единомислие, че тази зона се отнася само до три институции - парламент, президентство и Министерски съвет. Минималното отстояние да е 5 метра, а максималното - 20 метра.

- Прогнозирате ли протести в близките месеци?
- Най-вероятно ще има. Причините за недоволството се промениха през годините. До 1992 г. се бунтувахме за идеология. От 1997 г. основният мотив е икономическият. През зимата на 1997 г. народът излезе, защото заплатата беше 50 долара. Когато човек е без средства, друга възможност няма. Много спорна тема напоследък е увеличението на пенсионната възраст.

- Трябва ли да се увеличава тя?
- Сега не е времето за това. Имаме достатъчно други проблеми. Погледнете здравеопазването. Там се надига страшна вълна.

- Какво е мнението ви за здравната реформа?
- Реформа трябва да има и това не подлежи на съмнение. Здравеопазването е тежка система. Тя не може да се променя от днес за утре. Трябва време за адаптация, необходими са солидни критерии, а не изведнъж да се каже: край, нямаме пари, оправяйте се както можете или хващайте гората. Максимално добрата рецепта е, щом се тръгне да се променя нещо, то да става след сериозна дискусия, при която да се чуят много идеи. И да се избере най-добрата.

- Възможно ли е да наблюдаваме процес, при който масово медицински кадри се вливат в редиците на безработните?
- В момента събираме информации от низовите структури. Страховете са много.

- Преди дни бе публикувано проучване за безработицата у нас. Съвпадат ли тези данни с вашите?
- Категорично не. Едната безработица е официалната. Нея не оспорвам, тъй като това са официално регистрираните в бюрата по труда. Но колко от хората без работа са се регистрирали? С тях сигурно процентът е около 15%. А може и да нараства. Бизнесът е в много тежко положение, а се знае, че когато бизнесменът е в тежка ситуация, първите, на които си го изкарва, са неговите работници. Огромни са и междуфирмената задлъжнялост и дълговете на държавата към бизнеса.

- Как ще се отрази на бизнеса блокадата на българо-гръцката граница?
- Това е спор в Гърция, който за съжаление се отразява негативно на България. Гръцките протести имат основания. Но при всеки протест се стига до проблеми за някой друг. Неизбежно е, но никой не излиза на улицата ей така, за кеф. Аз лично също съм бил блокиран в Гърция по време на техен протест. Гърците спадат към много протестиращите нации. Ние трудно излизаме на улицата, но излезем ли, няма спиране.

- ”Подкрепа” планира ли протести в следващите месеци?
- При нас нещата се формират отдолу нагоре. Не мога да кажа на хората: стачкувайте. Те решават, а аз съм длъжен да помагам. Да се надяваме, че няма да има толкова остри проблеми, които да принудят народа да излезе на улицата.


Интервюто взe Ани Михова