- Д-р Христов, вслушва ли се властта в мнението на синдикатите какви да бъдат антикризисните мерки?
- Оценката ми е широка и нееднозначна. Премиерът Бойко Борисов направи конкретни послания до министрите, агенциите, областните управители за старт на диалога с бизнеса и труда. Ситуацията обаче е шарена. Имаме добър диалог с някои от министрите. Като пример мога да посоча социалния министър Тотю Младенов, министъра на образованието Сергей Игнатов. Но с министъра на икономиката Трайчо Трайков диалогът не е достатъчно ефективен. Има страшно много нерешени въпроси по отношение на антикризисните мерки. С министъра на финансите Симеон Дянков независимо от това, че е председател на националния съвет, пряк диалог липсва. Няма консултации, няма разговори. А доста от проблемите са заровени в това министерство. Бизнесът се е превърнал в кредитор на държавата. Публичност пред обществото няма, няма публичен регистър на задълженията на държавата.

- В последния месец има голямо напрежение в здравната система. Как работите с екипа на Министерството на здравеопазването?
- Има диалог със здравния министър, но начинът, по който се правят промените, не показва чуваемост. КНСБ ясно заяви необходимост от промени в болничното здравеопазване. Трябва преструктуриране, но начинът, по който се прави, с четирите критерия на НЗОК и принудителното закриване на болници, не е правилен. Добрият път е да се разговаря с анализ на здравните показатели на всяка община, с демографските и възрастовите показатели, с епидемичната и ендемичната характеристика на всеки регион. И на базата на доказателства да се търси начинът. Питам с какво ще заменим болницата, какво ще стане с пациентите и лекарите. Ще се осигури ли 24-часова спешна помощ, медицински и медико-диагностичен център. Това са все въпроси без ясен отговор.

- Приемате ли аргумента, че пари липсват и подлежащите на затваряне болници нямат пациенти?
- Вечният аргумент е, че няма пари. Не сме докрай убедени как една държава само преди месеци беше с бюджетен излишък над 3,5 млрд. лв., а днес върви към принудителен дефицит. Няма налице аргументи как се случва това. Премиерът наскоро ни упрекна публично с д-р Тренчев, че не сме знаели какво става в БДЖ, как се краде, не сме ли знаели и какво става в болниците. Знаехме и не сме мълчали. Друг е въпросът за инструментите, с които разполагаме, за да можем да влияем.

- Начините на влияние, с които разполагате, не са ли достатъчни?
- Като написаха такива закони, като този, че се освобождава от отговорност мениджърът на здравната каса, преди да бъде анализирана отговорността и евентуално виновността, така ще я караме. Казват, че няма пари, и то при положение че главният счетоводител на държавата държи в резерв 1,5 млрд. лв. здравни вноски. Ето това е парадокс. Само преди дни чувам, че ще дадат 350 млн. лв. за здравеопазване, но това са парите на хората. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че командарене на парите на народа не може да има. Когато тези средства са на обществото, трябва отчитане пред бизнеса и хората. Реформа в здравеопазването - да, но не механична ликвидация. Миналата седмица се срещнах с мениджъри на големи софийски болници и те споделиха, че здравната каса им предлага да подпишат договори с 50% редукция по ресурсите на клиничните пътеки. Малките болници ги затваряме, явно ще пестим от страданието, но ще ги поемат ли големите болници? Хората трябва да са равнопоставени по отношение на здравеопазването, независимо къде живеят, а сега пред тях се създават пропасти.

- Реален ли е ръстът на безработицата, който посочва статистиката – по-малко от 10%?
- Не. Ясно е, че българската статистика няма съвременна методика, по която да дава истинските данни за безработицата. Не е ясно какво се случва с трайно маргинализираните, които попадат в системата на социално подпомагане, какво става с гастарбайтерите, които се връщат от Европа. Това никой не знае.

- Какво очаквате да се случи през следващите месеци?
- Редно е да се каже,че ако някой съхрани максимално заетостта досега, това е читавият, прозрачен български бизнес. За сивия сектор не говоря. Там е друга губерния, друга трагедия. Страхувам се обаче, че ако задълженията на държавата към бизнеса продължат и ако няма публичен регистър на взаимните задължения, безработните ще нарастват.


Интервюто взe Ани Михова