Весела Господинова е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия през 1976 г. със специалност „Промишлено и гражданско строителство“ и следдипломна квалификация „Международни икономически отношения“. До 1987 г. е работила като строителен инженер в ЗАВОДПРОЕКТ и министерството на отбраната. От 1987 г. до 1992 г. е била експерт в Комитета по стандартизация, сертификация и метрология. От 1993г. до 2003 г. е заемала различни длъжности в министерството на транспорта и Сметната палата.От 2003 г. до 2005 г. е на работа в Делегацията на ЕК в България като съветник по Програми ФАР и ИСПА. От 2005 г. е заместник-министър на транспорта с ресор “Еврокоординация и инфраструктурни проекти“. Омъжена, с две деца. - Г-жо Господинова, защо Оперативна програма „Транспорт“ (ОПТ) има най-голям бюджет от всички оперативни програми? - Подобряването на транспортната инфраструктура е ключов фактор за развитието на бизнеса, а оттам и за икономическия растеж на страната. В тази връзка един от основните приоритети на България е развитието на базисната инфраструктура. Бюджетът на нашата програма възлиза на около 2,003 млрд. евро. Тази сума, от една страна, показва приоритетното място, което според българското правителство трябва да има транспортният сектор. Друга причина е, че нашите проекти включват основно инвестиции в инфраструктурата, чието изграждане е изключително скъпо. Ще инвестираме в четири основни приоритета. Първият е „Развитие на жп инфраструктура по трансевропейските и националните транспортни оси”, за които са предвидени 580 млн. евро. За развитие на пътната инфраструктура - около 990 млн. евро. 211 млн. евро са отделени за подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари, а за подобряване на условията за корабоплаване – 157 млн. евро. - Кои са най-големите проекти в програмата? - В сектор „Пътища“ като два най-големи проекта мога да посоча изграждането на автомагистралите „Струма” и „Марица”, съответно с бюджети от 600 млн. евро и 208 млн. евро. Със средства от ОП „Транспорт” се планира да бъдат построени общо 127 км автомагистрали. Вече има тръжни процедури за избор на изпълнител на проектите „Кърджали-Подкова” и „Връзка на магистрала „Хемус“ с Околовръстен път - София”. За всеки един от тях са предвидени 32 млн. евро. По отношение на жп инфраструктурата наш приоритет е модернизацията на линията Видин-София – за 320 млн. евро. Този проект е ключов, тъй като започна и изграждането на Дунав мост 2. Голям проект е и модернизацията на жп линия София-Перник-Радомир на стойност 100 млн. евро. Разширението на софийското метро е също един от големите проекти, за който са предвидени 185 млн. евро. Очакваме през февруари 2008 г. да има сключен договор. За проект „Подобряване на корабоплаването в българо-румънски участък на река Дунав“ са предвидени 138 млн. евро. - Проектите по ОПТ съгласувани ли са в екологично отношение (магистрала "Струма" и укрепването на бреговете на река Дунав в частност)? - Изготвена е и стратегическа екологична оценка на ОП „Транспорт” според изискванията на Европейската комисия (ЕК). Тя показва, че изпълнението й ще има минимално въздействие върху природата. На 6 декември е планирано обществено обсъждане на допълнението на доклада по ОВОС за магистрала „Струма” в общините Кресна и Струмяни. След като приключат обсъжданията и докладът по ОВОС бъде утвърден, ще стане ясна частта от трасето, която ще преминава през Кресненското дефиле. Министерството има ясна позиция, че негативното въздействие върху околната среда трябва да бъде сведено до минимум и същевременно трябва да се предвидят и изпълнят необходимите компенсаторни мерки. - Искам да подчертая, че освен с МОСВ и екоорганизациите работим в тясна връзка и с Главна дирекция „Околна среда” на ЕК. Тази дирекция ще има решаваща дума по отношение на екологичните аспекти на проекта. По отношение на проекта „Подобряване на корабоплаването в българо-румънски участък на река Дунав“, през юни е сключен договор за предпроектни проучвания. Финансирането е от ИСПА, а бенефициент е румънската страна. Едва след като бъдат изготвени проучванията, може да коментираме потенциалното въздействие върху околната среда. - Как ще се контролира изразходването на средствата от програмата? - Контролът е на няколко нива - както от български, така и от европейски институции. Бенефициентът ще извършва документална проверка на приемливостта на изразходваните средства, както и проверка на място за извършената работа от изпълнителя. Управляващият орган на ОП „Транспорт” от своя страна ще контролира извършените разходи, което включва проверка на всички представени от бенефициента документи и задължителни проверки на мястото на обекта по ОПТ. Следващата стъпка е да се докладва на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, която от своя страна ще извършва съответните проверки, преди да сертифицира направените разходи към ЕС, и др. Контролът е на всички нива от широк кръг от институции, независими една от друга. Въпросите зададе Михаил Рангелов