Тудор Шербан, държавен секретар в министерството на икономиката, търговията и бизнес средата в Румъния: Mожем да доставяме ток на Турция през България


Тудор Шербан е роден през 1947 в Крайова. Завършил е Техническия университет „Георге Асаки Яш“ със специалност „Електротехника“. От 2005 г. до назначаването му в министерството е бил директор в дирекция „Техника“ в румънската компания „Електрика“.


- Г-н Шербан, по време на срещата на енергийните министри на Организацията за Черноморско и икономическо сътрудничество бе дискутирана темата за създаване на обща енергийна борса между България и Румъния? Как реагираха българските власти на вашето предложение?
- Създаването на обща енергийна борса, която да се превърне в регионална, бе една от обсъжданите теми. Изпратихме до българската страна предложение за меморандум за бъдещо пазарно свързване на енергийните пазари. Това означава, че не е задължително енергийната борса да бъде само в Букурещ. Може да имаме пазарни оператори и там и тук, в София, но те трябва да имат много близко сътрудничество, така че участниците на борсата да не виждат една държава с енергийна борса, а че това е регионален пазар. Така участниците на пазара могат да избират между двата оператора – в Букурещ и в София, като двете институции определят количествата електроенергия, които могат да се търгуват в региона.
От българската страна заявиха, че това предложение е интересно, но е необходимо да се направят допълнителни анализи на него. Ние ще продължим тези дискусии и в бъдеще. Очакваме през февруари да се съберем отново в София, за да обсъдим предложението за съвместен енергиен пазар.

- Смятате ли, че е възможно този общ пазар да заработи в рамките на тази или следващата година?
- Все още е твърде рано да говорим за конкретна дата за това. Ще бъде добре, ако следващата година започне да функционира тази енергийна структура.

- Обсъдихте ли възможностите за развитие на проекта „Набуко“?
- Не сме го обсъждали конкретно по време на срещата. Някои от участниците само споменаха проекта, докато други се изказаха доста твърдо за неговото развитие. Има много проекти от този вид и ,разбира се, на подобни срещи обсъждаме повечето от тях. Например на разговорите се дискутираше като цяло развитието на проектите по така наречения Южен коридор. Той бе споменат на няколко пъти.

- Преди няколко дни шефът на „Набуко“ Райнхард Мичек заяви, че проектът има финансови проблеми. Какво може да се направи по въпроса?
Като се има предвид географското разположение на проекта, е нормално да има финансови проблеми. Проблемите за „Набуко“ започват още с осигуряването на източник за газовите доставки, продължават през определянето на трасето му и накрая до намирането на компании, на които да се продава горивото.

- Каква сума трябва да отдели Румъния за участие в проекта и откъде ще се търси финансиране?
- Парите ще дойдат оттам, откъдето идват обикновено – от банките. Важното е да се намерят достатъчно гаранции за проекта, за да се вземе кредитът. Сумата за инвестиции се изменя, но сега се очаква Румъния да инвестира между 800 млн. и 1 млрд. евро в строежа на „Набуко“. Цифрите са такива според сегашните изследвания за газопровода, но сумата непрекъснато се променя.

- Постигнахте ли някаква договореност с българските представители за строителството на двете хидроенергийни каскади по Дунав?
- По темата говорихме доста. От българска страна бе дадено предложение за две места, на които може да бъдат изградени тези ВЕЦ-ове. Първоначалната наша идея е, че една хидроцентрала по реката ще бъде достатъчна за румънската страна. Но това предложение ще бъде дадено от експертите след технико-икономическо проучване. Със сигурност искаме да завършим този проект за двете страни и се надяваме да получим европейско съфинансиране и подкрепа за него.
Според мен първата хидроцентрала, която се направи, ще бъде достатъчна, но искам експертите да си дадат мнението по въпроса. Проучването ще ни покаже кое е най-добре да бъде изградено. Възможно е новите ВЕЦ-ове да намалят продуктивността на останалите централи, ако те са построени прекалено близо до тях. Но това е технически проблем и експертите трябва да си кажат мнението.

- Като разположение по Дунав, къде могат да бъдат построени тези централи?
- Едното място, подходящо за строителство, е Силистра-Кълъраш, а другото е между градовете Ислаз и Никопол. Ислаз е град, който е близо до Турну Мъгуреле.

- В момента се строи една газова връзка между Русе и Гюргево, за която пари бяха отпуснати и от ЕС. Кога да очакваме тя да бъде завършена?
- Този проект също бе дискутиран на срещата на ЧИС. Засега няма проблеми с развитието на проекта – получихме одобрение от ЕК за отпускане на средствата и приключваме проучването сега. Очакваме газопроводът да бъде завършен през октомври-ноември тази година.

- Планира ли се строителство на още връзки – независимо дали са газови или електрически?
- Нашето мнение е, че е необходимо да се създадат още електроенергийни връзки между двете страни. Те ще бъдат необходими, имайки предвид бързо развиващата се турска икономика, която има нужда от доставки. Там непрекъснато се повишава консумацията, а доставки за там може да има от България и Румъния.

- Преди няколко месеца стана ясно, че банките са готови да инвестират в изграждането на нови блокове в АЕЦ „Черна вода“. Колко ще бъде необходимо да се инвестира в този проект?
- Първо, трябва да преразгледаме нашето технико-икономическо проучване, за да си опресним вижданията каква сума ще бъде необходима за инвестиране. Последното предпроектно проучване бе изработено през 2006 г. и е остаряло. Това, което е важно, е, че всички инвеститори в проекта вярват в него. Сега имаме създадена проектна компания за новите блокове. Тя вече нае консултанти, които да помагат за проекта. В бъдеще ще бъде подписан и договорът за инженеринг, доставка и строителство (EPC договор) на III и IV блок. Засега се движим по график на проекта.
Не сме преценили все още каква сума точно ще бъде необходима за строителството, но предполагаме, че ще трябват около 4 млрд. евро. Цената може и да нарасне, но предстоящото предпроектно проучване ще покаже колко би струвал строежът.

- Въпреки че имате собствена централа, ако българското правителство ви покани да инвестирате в АЕЦ „Белене“, бихте ли се съгласили?
- Първо, искам да кажа, че подобно предложение трябва да бъде дадено от българската страна и ние да го анализираме. Подобна алтернатива никога не е била обсъждана в Румъния.
Това са два различни проекта и всяка страна трябва да вярва в собствения си проект. АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Черна вода“ не си противоречат и не се взаимоизключват. Затова всяка страна трябва да вярва в изпълнението на собствения си проект.

Интервюто взе Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Станете почитател на Класа