- Г-н Бойков, излезе информация, че през 2010 г. пазарът на недвижимите имоти ще се срине, защото банките, които държат ипотекирани имоти, ще ги пуснат масово за продажба. Как това ще се отрази на строителните компании?
- Отрицателно, разбира се, ще се отрази това на строителните фирми, защото и те имат да получават пари. Така че това ще бъде сериозен удар срещу тях. Банките са длъжни да си потърсят ипотеките, ако няма плащания. Понеже цените падат много, логично е те да започнат да търсят реализация на тези обекти. Това е съвсем нормална практика и я има навсякъде. Да, ако се пуснат много такива жилища, това ще срине пазара. Банките предлагат такива имоти веднъж на стойността, на която са ипотекирани, и ако не се продадат, намаляват цената надолу. При това положение на пазара ще излязат много евтини имоти.
Никой обаче не може да каже с колко ще паднат стойностите на тези жилища. Всичко зависи от количеството, което ще се пусне, цените, как ще реагира на това пазарът, дали ще има купувачи и т.н. Общо взето, ударът ще е върху строителните предприемачи, оттам това ще се отрази и на строителните фирми, защото на тях не им се плаща за извършената работа.

- Какво е състоянието в момента на строителния сектор?
- Положението в момента в строителния сектор е катастрофално. Кризисно би било, ако има спад с около 10%. По наши данни спадът в строителните обеми е с около 35% за 2009 г. спрямо 2008-а. Причина за това е, че голяма част от чуждите инвестиции бяха изтеглени от България. Лошото е, че и държавата се изтегли от бизнеса, а тя е най-големият инвеститор – тя би трябвало да инвестира 2-3 млрд. лв. От юни миналата година няма нито една обществена поръчка за строителство. Затова ще се увеличи вълната на освобождаване на хора. През 2008 г., когато беше пикът на строителството у нас, 263 хил. души бяха регистрираните заети в сектора. Очаквам през тази година броят на работещите да е около 150-160 хил. души. Разликата отива на пазара на труда. Между другото трябва да се отбележи, че в тази цифра има и доста голям брой хора, които ние не отчитаме, защото се наемат временно.
Огромен е спадът при строителството на хотели. Тези 1500 компании, които не подновиха регистрацията си, са именно от подсектора на жилищно строителство. От миналата година фирмите започнаха да се пренасочват към ниското строителство – ВиК и пътища. Проблемът обаче е, че там се изискват висококвалифицирани работници, а не груба работна сила. Всъщност кризата удари сегмента на малките и средните фирми. От нея ще излязат големите и силни компании и малки, но само специализирани.

- Водихте преговори за промяна на тръжни условия по конкурса за строителство на автомагистрала “Тракия”. Доволен ли сте от тях?
- Нашата задача беше да не се допуска елиминацията на българските фирми на база финансови свръхизисквания. Все пак се пуска конкурс за обект, който през последните 15 години в България не е правен, и се иска нашите компании да имат опит. При такива свръхусловия идва чужда компания, която печели. Следва неизпълнение на задълженията, търси вариант да намери български подизпълнител на ниски цени. За радост този период мина, защото няма българска компания, която да се съгласи да свърши работата за малко пари.

- Преди няколко дни бяха отворени офертите за Лот 2 от автомагистрала “Тракия”. Как ще коментирате факта, че отново същите компании кандидатстват на конкурса?
- 66 комплекта документи бяха купени заради ниската им цена. Представители на различни фирми ги взеха, огледаха пазара и се отказаха. Прогнозната цена за тази отсечка е сравнително малка на фона на европейския пазар. Затова всъщност в този конкурс играят строителните компании от местния пазар и от съседните държави.
По отношение на тръжните условия за конкурса те наистина са тежки. Надявам се при оценяването на офертите да не се получи така, че да изберем отново неподходящ кандидат.

- Кои от компаниите, които кандидатстват, имат най-големи шансове да спечелят?
- Фаворити според мен са българските фирми, защото те могат да дадат балансирани цени. Те работят на този пазар, цялата им техника е тук. Така че при нормално ценообразуване, ако се избегне ролята на дъмпинга, фактически те биха дали икономически най-добрите цени. Не очаквам обаче да има разлики във финансовите предложения от порядъка на 2-3 пъти, както беше при автомагистрала “Люлин” или при Дунав мост 2.
Много е тънка разликата при тези условия да се направи съпоставка между цена и риск. Доста големи рискове са заложени в “Тракия”, защото тя отново тръгва на компромис. Няма разрешително за строеж, няма открита строителна линия. Втората отсечка от Стара Загора до Нова Загора е сравнително чиста от гледна точка на непредвидени дейности. При Лот 3 и 4 има археологически разкопки и заложени изненади. Там рискът ще бъде и по-голям, като това съответно трябва да се калкулира от компаниите-кандидати.

- Как ще коментирате събитията около строителството на автомагистрала “Люлин”, графикът, който представи „Мапа Дженгиз“ за завършване на обекта, и искането компанията да се отстрани?
- За автомагистрала “Люлин” вече 2 години говорим и няма кой да ни чуе. В прав текст казахме, че този аутобан няма да стане в така поставените срокове и по начина, по който се работи. Още тогава предложихме “Люлин” да се раздели на подучастъци и поне 5-6 фирми да се включат в строителството й, за да може да се форсират нещата.
Графици всякакви могат да се представят, но задължително трябва да са съобразени с видовете работи, техниката и т.н. Няма технологично време да се приключи магистралата при такава организация на времето до края на годината.

- Означава ли това, че тази магистрала трябва да се завърши с пари от бюджета?
- Преди няколко дни имахме среща с Реналдо Мандмътс - директор на отдел „България” в Главна дирекция „Регионално развитие” на ЕК. Говорихме много специално за “Люлин” и това, което той ни информира, е, че за тази магистрала и като цяло по програма ИСПА едва ли ще има удължаване на срока. Ако до срока за завършване на обекта се завърши някаква отсечка и се въведе в експлоатация, ЕК ще признае разходите, направени за нея. Т.е., ако се направи такъв график, с такава технология, има вариант до края на годината да се връщат пари само за неизградената част.
Нашето становище обаче е, че минимум 5 български фирми трябва да се включат в строителството на “Люлин”, тя да се раздели на отсечки и да се работи. В противен случай магистралата няма да се завърши.

- Какво се случва с дълговете на държавата към строителните компании? Има ли яснота вече каква е точната цифра?
- Проведохме редица срещи на високо ниво с различните министерства. Една от последните беше с Министерството на околната среда и водите. Направихме преглед на ПУДООС, която се финансира от такси и други приходи. По тази програма държавата ни дължи 97 млн. лв. Около половината сума ще бъде платена през тази година, а останалите през 2011 г. Проблемът е, че са сключвани два пъти повече договори, отколкото е бюджетът на тази програма.
Изяснени са задълженията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са около 273 млн. лв. Министерството на труда и социалната политика ни дължи около 32 млн. лв. по програма “Красива България” и Социалноинвестиционния фонд. При Министерство на транспорта задължения имат главно търговските дружества към него – НКЖИ, БДЖ и Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Предстоят срещи с шефовете на тези компании, но по наши данни те са около 7,9 млн. лв. Задължения имат всички министерства, но проблемът дотук беше, че самите ведомства нямаха яснота какво се случва.

- Колко очаквате обаче да достигнат тези задължения?
- Може би някъде между 600 до 800 млн. лв. Задължения към строителните фирми за възложени и извършени строителни дейности.

- Как ще коментирате практиката фирмите да се принуждават да правят 10% отстъпка от задълженията, които има към тях държавата?
- Тази практика финансовото министерство да се договаря с компаниите да правят 10% отстъпка от задълженията си е много странна. Най-малкото защото зад всяка строителна фирма стоят няколко подизпълнители и това намаление ще се отрази и върху тяхното заплащане.
Едната хипотеза е, че за да отстъпи една компания 10% от задълженията, е завишила стойностите на проекта и е взела много пари по проекта. Не мога да твърдя обаче, че това е така със сигурност. Tези разговори и договорки обаче не са етични. Оттук нататък вече е въпрос на преценка на всеки строител как да се държи.

- А компаниите, които не се съгласят на тази отстъпка? Има малки компании, за които тези пари са жизненоважни.
- Точно така е. Колкото и да се говори за свръхпечалби и истории по търговете, мога да кажа, че конкуренцията беше голяма и цените бяха достатъчно ниски, за да могат да се скрият 10%, които да се върнат обратно на държавата.

- В такъв случай такива компании могат да си търсят парите по съдебен ред?
- Ако по някакъв начин компаниите се чувстват ощетени, всяка една от тях по принцип има право да си търси правата по съдебен ред. Ние сме правова държава.

Интервюто взе Моника Стоянова