Пабло Гутман, макроикономист на международната екологична организация WWF: Трябва да инвестираме в природните ресурси
Пабло Гутман е директор "Икономика на околната среда" в американския клон на международната природозащитна организация WWF. Преди това е работил повече от 25 години в сферата на околната среда и проблемите на развитието за
университети, неправителствени организации, регионални и международни агенции, банки за развитие, както и в частния бизнес. Има диплома по политическа икономия от университета в Буенос Айрес и е магистър по икономика на околната среда от Лондонския университет.
- Г-н Гутман, какво представлява идеята за плащане за екологични услуги?
- Плащанията за екосистемни услуги са едно от средствата хората да осъзнаят, че опазването на природата има стойност. Това е нова концепция. Чистата околна среда е предпоставка за развитие на здраво общество. Тя предоставя възможности на бизнеса да се развива много по-добре. Плащанията за екосистемни услуги предоставят на хората, които живеят в селските райони, средства, с които да продължат да поддържат околната среда в добро състояние. Всички имаме нужда от чиста вода, чист въздух, запазена дива природа. Тя ни предпазва от различни природни бедствия. Всяко едно нещо, което получаваме от природата, има стойност, която трябва да бъде платена.
- Имахте среща с представители на нашите власти, проявяват ли интерес към прилагането на тази идея у нас?
- Имахме среща с представители на Министерството на земеделието. Там разисквахме проблем, важен не само за България и Румъния, но и за всички европейски страни. Голяма част от средствата, които се предоставят по общата селскостопанска политика на фермерите, не се усвояват достатъчно. Но и в момента ЕС произвежда достатъчно много селскостопанска продукция. Самата селскостопанска политика започва да се фокусира от предоставяне на средства за производство на храни и други стоки към грижа за околната среда. В момента България губи възможности, защото няма достатъчно фермери, които знаят как да опазват околната среда. Парите, които ЕС предоставя на фермерите, отиват и за агроекологични мерки, за да се спазват определени изисквания. В България природата е запазена и голяма част от средствата може да бъдат усвоени не точно за опазването й. Това финансиране на практика пак е плащане за екосистемна услуга. В Европа тези пари рано или късно ще бъдат ограничени. Сега бизнесът трябва да инвестира в екосистемни услуги. Това, което правим, е да запознаем правителствата, бизнеса и потребителите, че това ще бъде проблем. В обществото битува мнението, че ресурсите са безплатни и са безгранични, но не е така. Ако не поддържаме тези природни ресурси, няма да можем да ги използваме. Когато водоснабдителните компании искат да предоставят чиста вода, това означава, че трябва да се построи пречиствателна станция. Анализите обаче показват, че е много по-ефективно и евтино, вместо да се правят големи съоръжения, да се плаща на фермерите, за да не замърсяват земята.
- Има ли други примери по света?
- Особено в Европа през последните години има много засилен интерес към биологичните храни. Хората са готови да заплащат повече за по-екологично чисти продукти. На практика те плащат за екосистемна услуга, плащат за това, този продукт да се отглежда по специален начин. Друг пример е веригата за мебели „Икеа“. Голяма част от продуктите, които предлагат, са произведени от сертифицирана дървесина. Може да бъде проследено буквално от кое дърво е произведена съответната мебел и от коя част на света е то. Потребителите могат да бъдат сигурни, че гората се управлява по устойчив начин и няма да бъде унищожена.
В САЩ 20% от кафето, което се консумира, е произведено по екологично чист начин. Хората, които го произвеждат, са добре заплатени. В същото време потребителите са склонни да плащат малко повече.
- Вие все пак работите в САЩ по проблемите на околната среда, какво е мнението ви за неуспешните преговори в Копенхаген?
- Това беше едно голямо отстъпление, но то е временно.
САЩ разглежда законодателство по въпроса и ще стане ясно до шест месеца дали ще бъде прието или не. Ако бъде прието, ще се заделят 10-12 млрд. долара годишно за компенсиране на замърсяването в други страни по света. Най-евтиният начин за справяне с емисиите в атмосферата е да не унищожаваме селските райони и горите.
- Може ли да се дадат примери за добри практики при намаляване изразходването на енергия в домовете и при рециклирането на отпадъците?
- Плащането за екосистемни услуги е обратно на принципа „замърсителят плаща“. Този принцип вече е възприет в Европа. В тези случаи това по-скоро обхваща принципа „замърсителят плаща“. При него идеята е нарушителите да бъдат наказани за това, че са замърсили. При плащането за екологични услуги ти предотвратяваш замърсяването. В областта на климата е възприето, когато компаниите замърсяват въздуха, да направят така, че емисиите да бъдат намалени отново. Те трябва да платят за компенсирането на това замърсяване по друг начин или на друго място. Става дума също за прилагане на нови селскостопански практики. Продукцията също усвоява вредните емисии.
Има предложение това да стане европейска практика. България може да се възползва от това.
- Как може да се приложи тази система по р. Дунав например?
- Плащането за екосистемни услуги е само един от елементите, които може да се използват за опазване водосбора на реката. Идеята ни е да започнем да работим с бизнеса, правителствата не само в Българи и Румъния, но и в по-големите страни в по течението. Ще се разработят схеми, които да подпомагат фермерите, живеещи покрай реката, едновременно да опазват и природата. Ние сме в самото начало на процеса, той ще отнеме доста дълго време. Местното население има много важна роля.
- Смятате ли, че хората са готови да плащат за по-скъпи услуги?
- Да. На първо място е обучението. Дори в големите градове на по-бедните държави хората са склонни да плащат повече за вода, ако са сигурни, че тя ще бъде по-чиста, ако някой се грижи за нейното качество. В развити държави бутилиращи фирми, като „Евиан“ и „Перие“, плащат на фермерите да спазват определени правила, за да не се замърсява минералната вода с торове и други селскостопански продукти. Населението в развитите страни остарява и започва да мисли повече за храната, която консумира. Консумирайки по-здравословна храни, ние индиректно се грижим за здравето си и околната среда. Хората и в момента плащат за екосистемни услуги, без да го осъзнават.
Интервюто взе Рая Атанасова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.