Ст.н.с. д-р Румен Попов
Н.с. д-р Божидар Иванов
Институт по аграрна икономика


След присъединяването на България към ЕС развитието на земеделието се осъществява в рамките на ОСП и договорените условия за членство. От решаващо значение е достъпът до земеделските помощи и по-точно до т. нар. преки плащания на хектар. Договорените условия за присъединяване на България не се различават съществено от тези за десетте страни, приети през май 2004 г. Има 10-годишен период за достигане до 100% нивото на преките плащания на старите страни членки, а стартът започна от 25% през 2007 г. Те се изчисляват на базата на произведената у нас селскостопанска продукция през 2000 г.-2002 г.
Силно редуцираният достъп до земеделските помощи е нарушение на принципа за справедлива конкуренция. Освен това за дълъг период е компрометирана конкурентоспособността на българските производители. Ето защо за нашето земеделие е от ключово значение какви ще бъдат националните нива на преките плащания след 2016 г.

Таблицата, която публикуваме, демонстрира очакваното ниво на подкрепа през 2016 г. в отделните страни на хектар и на един бенефициент. Разликите са значителни и са в резултат от приложението на т. нар. исторически подход, според който подкрепата се определя от обема на производството през даден референтен /базов/ период. Такъв подход съдържа в себе си очевидни слабости, защото запазва статуквото, т.е. всеки продължава да получава толкова, колкото преди въвеждането на директните плащания. Помощта губи връзката си с актуалното производство, следователно и с легитимността си. Става все по-трудно гражданите на ЕС да бъдат убедени да плащат за нещо, което няма връзка с настоящето.

Освен това ясно се вижда, че страните с интензивно земеделие, където стойността на производството на хектар е по-висока от средната, получават по-големи помощи на хектар. Това са предимно южните държави, но и такива със силно развито животновъдство. Нивото на помощите в новите страни членки по правило ще бъде по-ниско от средното за общността. В особено неблагоприятна позиция са България и Румъния, които имат голям аграрен потенциал, но слаба държавна подкрепа на земеделието в годините преди присъединяването.

Например през 2016 г. българските и румънските производители ще получават три пъти по-ниски помощи на хектар от гръцките си колеги.

Въпреки че реформата на ОСП чрез отделянето на помощите от продукцията се оценява като успешна, европейското земеделие е изправено пред нови предизвикателства. Глобализацията на световната икономика изисква по-висока конкурентоспособност на сектора. Растат изискванията на гражданите на ЕС към ефективността на провежданата селскостопанска политика, т.е. за обществената полза от значителните бюджетни разходи. Разширяването на съюза само по себе си е предизвикателство пред провеждането на ОСП поради различията в развитието на сектора в някои от страните. И докато политиката до 2013 г. е ясна, то за периода след 2013 г. решенията тепърва ще се вземат.

Немислимо е Брюксел да се откаже от провеждането на обща политика в аграрния сектор

Запазването на жизнеността и повишаването на устойчивостта на европейското земеделие зависи преди всичко от нарастването на неговата конкурентоспособност. Това означава, че подкрепата на производството не бива да блокира действието на пазарните сили, т.е. какво и колко да се произвежда, да се определя от пазарното търсене и предлагане. Необходимо е също да се изравнят условията за стопанска дейност в отделните страни и региони, което означава да се изравни достъпът до помощите.
Изглежда, има съгласие да бъде запазено структурирането на ОСП в два стълба. При първи стълб от решаващо значение е организацията на преките плащания. Дискусията е съсредоточена в два пункта:
* За предназначението на директните плащания, т.е. дали те представляват подкрепа на доходите на фермерите, или са цената на предоставените от тях публични блага (околна среда, традиционен пейзаж и пр.). На този етап преобладава позицията, че целта на директните плащания е подкрепата на земеделските доходи.
* Какво да е разпределението на средствата за директни плащания между страните и вътре в тях, е също доста дискутиран въпрос. Проблемът е от значение за създаване на ефективна конкурентна среда в съюза и за рационална алокация на ресурсите. Съществува ясно разбиране, че историческият подход трябва да бъде изоставен.

Има няколко сценария за развитие:

Запазване на съществуващото положение - то има сериозни недостатъци.
Въвеждане на равно плащане на хектар за целия ЕС. Подобно развитие в чист вид обаче едва ли е реалистично, защото не държи сметка за различната продуктова структура на производството в отделните райони на съюза и ще провокира поведение на производителите, различно от определяното от пазара. В крайна сметка ще спечелят големите стопанства с екстензивно производство. Освен това изравнените плащания могат да предизвикат сътресения в европейското земеделие вследствие бързи промени в цената на земята и рентабилността на производството в някои страни.
Премахване на директните плащания – този вариант засега няма разумна алтернатива.

Изходът: повече ресурс в националните пакети

Подобряването на конкурентната среда, включително и чрез преразпределение на директните плащания, не може да се постигне с еднократен акт. Изравняването ще става постепенно и ще изисква време. Разнообразието на условията в отделните страни и региони изисква да се остави значително поле за самостоятелни решения в рамките на ясно установени правила. Един от възможните варианти е да се определи базово ниво на директни плащания, което се равнява на очакваното средно равнище за ЕС през 2016 г., намалено с 30%. Това ниво трябва да бъде достигнато на няколко стъпки, например в продължение на 5 години. По-ниското равнище на подкрепа означава по-силна роля на пазара в процеса на регулиране на производството. Подобно базово ниво не засяга интересите на страните с най-ниска степен на подкрепа, включително и България, но води до установяване на по-добра конкурентна среда и по-рационално използване на ресурсите.
Освободените значителни средства от редукцията на директните плащания с 30% е добре да се разпределят към националните пакети на отделните държави на основата на обективни показатели (например брутна добавена стойност, създадена в сектора). В резултат ще бъдат преодолени значителните и икономически неоправдани различия в подкрепата на производството между отделните страни. В същото време ще се осигури плавен преход към новите нива на преките плащания.