---

Иван Шиляшки е завършил Техническия университет-София. От 1997 г. до 2001 г. е бил в правителството на Иван Костов като управляващ енергетиката на страната. От 2002 г. е председател на нестопанското сдружение „РЕ-енерджи“, което се занимава с оценка на потенциала на възобновяемите енергийни източници и на енергийната ефективност у нас. Шиляшки е бил председател и на Държавната агенция по енергетика и енергийно регулиране.

---

- Г-н Шиляшки, смятате ли, че българското настояване да се премахнат посредниците при доставката на природен газ за България ще се изпълни?
- Това е възможно, защото в преговорите, които ние проведохме през 1999-2000 г. за газовите доставки за страната в следващите 10-12 г., бе изпълнена и тази наша позиция. Смятам, че екипите, които подготвя Министерството на икономиката, трябва да са добре структурирани и подготвени както от правна, така и от финансова гледна точка. Така те ще могат да договорят всички условия, които са в наш интерес. Подписването на директни договори между „Булгаргаз“ и „Газпром експорт“ са възможни и това ще бъде постигнато според мен.

- Преговорите с руснаците трудни ли са по принцип?
- Да, много са трудни. Те са една опитна страна в преговори и участват в големи енергийни проекти. Затова казвам, че българският екип трябва да бъде много добре подготвен с добри анализи и разчети. Така страната ни ще може да отстои своите интереси.

- Защо сегашните договори са подписани с посредници? По-изгодни ли са били така да се подпишат?
- Не, това не може да се каже. Винаги когато има посредници, са по-неясни условията за доставки. Това е валидно и за гаранциите за доставките, както се случи при газовата криза от началото на миналата година. Смятам, че най-чистите и ясни условия са, когато има директни договори. Усилията, които положи следващото правителство след нашето – това на Симеон Сакскобургготски, не бяха достатъчни за постигане на такива договори.

- Освен директните договори искаме възможности за реекспорт на газ, суапови сделки и втора точка за доставки на гориво. Смятате ли, че руската страна ще склони на тези искания?
- Това са добри предложения от страна на българския екип. Възможността за реекспорт е добра, ако я има клаузата take or pay (взимаш или плащаш). Ако тя се приеме, ще бъдат облекчени значително плащанията към „Газпром“ и ще имаме възможност свободните количества природен газ да предлагаме на трети страни. Това ще бъдат добри условия за нас.

- Какво могат да поискат руснаците в замяна?
- От последните изявления след преговорите и в България, и в Москва между министър Трайков и министър Шматко се видя, че и двете страни имат намерения да си поставят условия, да са равнозначни като добри партньори с добра традиция. България е била коректен платец към „Газпром“ през всичките тези години. При един балансиран подход, добра подготовка и изяснени български позиции е възможно да се постигнат добри условия, които да са в полза и на двете страни.

- Добре ли е да се обвързват разговорите с темата за газопровода „Южен поток“?
- Смятам, че е по-добре договорите за доставка по съществуващата мрежа да са отделни от тези за новия проект „Южен поток“. Това също е възможно, но всичко зависи от позициите, които ние ще възприемем по темата.

- Възможно ли е част от българската транзитна система да се използва за нуждите на „Южен поток“?
- Да, но ние максимално добре трябва да оценим нашите приоритети за използването на системата ни. Възможно е използването им, ако то е добро от гледна точка на финанси и технологии. То трябва да предоставя добри и гъвкави механизми за българската страна.
Дали „Южен поток“ ще използва част от системата, е въпрос на преговори. Смятам, че е важно газопроводите у нас да бъдат изцяло българска собственост. Това е същественото и най-важното и ние трябва да го отстояваме.

- В меморандума за строителство е записано, че газопроводът ще бъде по равно собственост на България и Русия. Смятате ли, че това може да се промени?
- Новото българско правителство трябва добре да оцени всички тези условия и да изисква при подписването на реалните договори те да бъдат променени. Сега започва подготовката на предпроектните проучвания, но аз смятам, че договорите е възможно да бъдат променени, за да може газопроводите да останат изцяло наша собственост.

- Кога очаквате проектът да бъде завършен?
- Това е въпрос на преговори между участниците в него. Заради кризата сега е важно и откъде ще се намери финансирането за него. Очаквам изграждането на „Южен поток“ да продължи между 5 и 7 години. Това са прогнози на базата на разчетите на отделните страни в проекта.

- А европейският газопровод „Набуко“?
- „Набуко“ е един добър проект за България като възможност за доставка на природен газ от Каспийския регион през Турция и България и за страните от Централна и Източна Европа. За нас това е нов източник за доставка, защото досега говорим за количества гориво, идващи единствено от Русия. Проектът за газопровода започна с програма „Иногейт“ през 1999 г. Във времето обаче като че ли Европа не оцени достатъчно добре този проект, че това трасе е важно не само за нас, но и за цялата общност. Затова и доста бавно се подготвяше, докато се стигна до създаването на този консорциум от фирми, които да проучат възможностите за доставка. От друга страна, е много важно и самите страни от Каспийския регион да станат част от този проект. Там се водят доста сериозно преговори, защото и Русия иска част от количествата природен газ там.

- Възможно ли е този проект да изпревари „Южен поток“?
- Това е много трудно да се каже. Зависи доколко бизнесът има интерес и кредиторите доколко ще финансират единия или другия проект. Важно е и доколко страните, през които ще преминават тръбите, ще дадат гаранции за сигурността на тези доставки. Така банките ще имат сигурност за кредитиране на газопроводите. Всичко това е въпрос на преговори и време.

- Правителството говори за строеж на газови връзки с Гърция, Румъния, Сърбия и Турция. Коя от тях според вас е най-важна?
- Всички са еднакво необходими, защото за България е важно при тежки зимни условия или кризи да може да имаме обмен на природен газ, за да се покриват нуждите ни. Проектите дори са забавени според мен, особено тези с Гърция и Турция.

- През 2004 г. бе дадено повторно начало на строителството на АЕЦ „Белене“. Защо според вас при този проект за пет години почти няма развитие?
- Това е голям енергиен проект, който изисква висока степен на безопасност. Централата трябва да се съобрази с всички изисквания за безопасност на ЕС. Важен момент за АЕЦ „Белене“ и през 2004 г., и сега е проектът да се включи в енергийния баланс на страната като част от енергийната стратегия. Стратегията заедно с прогнозния баланс трябва да обоснове необходимостта от нова ядрена мощност от 2000 мвт. Ако стратегията вече бе приета от Министерския съвет и Народното събрание, то това щеше да е силен знак за инвеститорите и за банките кредитори, че проектът ще се изпълни в по-кратки срокове. Усилието, което полага българското правителство сега за енергийната стратегия и преструктурирането на проекта и смяната на консултанта по него, е много важно, особено в условията на финансова криза.

- Смятате ли, че страната ни има нужда от тази централа или тя ще произвежда ток за износ?
- При обсъжданията на стратегията, които се направиха в края на миналата година, се видя, че този проект е необходим за страната ни и е важен както от гледна точка на сигурността на енергийния баланс, така и за енергийните доставки в региона. Проектът АЕЦ „Белене“ ще бъде ясно оценен след приемане на енергийната стратегия. Чак тогава ще е ясно дали той е необходим за баланса. Това ще даде и сигурност за бъдещите инвеститори. Очаква се освен руската „Атомстройекспорт“ и българската страна да има и други участници в строежа на АЕЦ „Белене“.

- Знаете ли дали западни компании са проявили интерес към проекта?
- Има много компании, за които това е интересен проект. Фирмите, участвали в модернизацията на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, също биха имали интерес да участват в проекта. Включително и американската „Уестингхауз“. В строежа на нова ядрена мощност могат да се включат немски и френски компании, но това е въпрос на оценка на финансова сила на проекта и структурирането му.

- Какъв дял в АЕЦ „Белене“ е разумно да запази страната ни?
- Трябва да запазим този дял, който осигурява достатъчен контрол и участие в експлоатацията на централата. Така ще сме активна страна в проекта и в неговото управление. Ние имаме ясни задължения по ядрената безопасност и държавата трябва да има своето участие в АЕЦ „Белене“. Виждам, че управляващите желаят за запазят между 20-30% дял в централата.

- Това достатъчно ли е?
- Зависи от условията на споразуменията, сключени между участниците в проекта. За да се говори за този процент, смятам, че добре са балансирани финансовите тежести, които страната ни може да поеме – включително вложените досега средства за подготовка на площадката.

- Има проблеми и със строежа на петролопровода Бургас – Александруполис. Смятате ли, че турският вариант може да изпревари нашия?
- От доста време се говори за проекта. За него като че ли няма достатъчно активност и поставени срокове от руската страна. Гърция и Русия имат интерес от строежа на тръбата, но България все още не е защитила своя. Действително по проекта не са оценени всички плюсове и минуси и за реализацията му.
От тръбата страната ни може да спечели, ако имаме участие в износа на нефта от гръцките пристанища, както за преноса на петрол в Черно море до Бургас. Този проект е реален и ефективен за разлика от проекта в Турция.

- Реалистично ли е да очакваме Гърция и Русия да позволят наши кораби да превозват петрол?
- Ние сме партньор по договора и е реално максимално да се балансират интересите на трите страни, за да може проектът да се осъществи.

Интервюто взе Георги Велев, This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.