„Класа“ Има опасност вносът на 150 000 тона зърно от Украйна за държавния резерв и поръчката за закупуване на 50 000 тона през стоковите борси да се превърнат в поредното източване на резерва, предупредиха търговци вчера. Това може да стане чрез отработената схема на т.нар. паричен кредит. При нея резервът сключва сделка за доставка на зърно с фирма, като й изплаща предварително сумата за поръчката. Доставчикът пък се задължава да осигури житото до 6 месеца, но този срок може да бъде удължаван многократно с анекси и суровината въобще да не бъде получена. Подобни схеми са прилагани при различни сделки между 2001 и 2004 г., по които все още прокуратурата и съдът не са се произнесли. Защо сега, защо на тези цени? Както „Класа“ писа, резервът се готви да внесе 150 000 тона зърно от Украйна. Целта е да попълни запасите си, опразнени заради деблокирани и продадени тази година количества. Поисканата цена от България е 280 долара (около 380 лева по курса на долара в момента). Според експерти, като се включат транспортните и други разходи, един тон може да стигне и до 500 лева. Това означава, че стойността на сделката може да удари 75 млн. лева. Не е ясно защо се купува сега, когато световните цени са изключително високи и няма шансове за спад. Значително по-евтино щеше да бъде обновяването на запаси в началото на лятото, когато тон пшеница се търгуваше между 250 и 300 лева. Преди около месец пък брокери на резерва пуснаха поръчка на трите стокови борси в България за покупката на 50 000 тона жито. От тях 20 000 тона трябва да се доставят през софийската и по 15 000 тона - от русенската и пловдивска борси. Предлаганата цена беше увеличавана няколко пъти и достигна 350 лева, но засега няма сключени сделки. Близо 100 000 тона зърно „освободени“ от резерва през 2007-а През пролетта станаха скандално известни и други схеми за източвания чрез т.нар. стоков бартер. При него резервът продава пшеница на фирма, но тя не плаща, а се задължава да я възстанови до 6 месеца от нова реколта. Договорите обаче отново са удължавани с анекси и житото на практика не се връща. Запознати свързват пролетните афери с предстоящото обновяване на запасите. От началото на 2007 г. от складовете на резерва са освободени почти 100 000 тона пшеница. В средите на зърнопроизводители и търговци дори се лансира схема, позната на България от зърнената криза при кабинета Виденов - че освободеното от резерва в началото на годината зърно и онова, което предстои да се внася, е едно и също. За 2008 г. се предвижда Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, под чиято шапка е резервът, да получи с около 40% по-голям бюджет от тази година. Така разходите му ще стигнат 214 млн. лева, от които 133 млн. лева отиват за издръжка на резерва и изкупуването на земи. През следващите години ще се отделят все повече средства за запасите, тъй като България е поела ангажимент до 2009 г. да създаде места за съхранение и да поддържа резерви от горива в цялата страна за 30 дни. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов пък предупреди, че около 500 млн. лева ще бъдат изхарчени за горива за резерва, които ще дойдат от Румъния. Интервенционната агенция е празна Въпреки прогнозите, че офертите на резерва на борсите ще раздвижат зърнения пазар, това не се случи. По данни на брокери дефицитът продължава. По закон самият резерв не трябва и не може да прави каквито и да е интервенции на пазара, въпреки че за това настояваха мелничари и хлебопроизводители през лятото. Това е работа на интервенционната агенция, част от фонд „Земеделие“. За създаването й Световната банка настоява от поне 9 години – още от времето на кабинета „Костов“. Агенцията трябва да съхранява запаси от 500 хил. тона зърно. В момента агенцията е обявила поръчка за покупка на зърно по определената от ЕК цена от 101,31 евро (198,14 лв.) за тон, но интерес от страна на зърнопроизводителите и търговците няма. Според експерти агенцията ще остане празна и догодина, тъй като цените едва ли ще паднат толкова много. Това означава, че и през 2008 г. държавата няма да има механизъм, с който може да влияе върху пазара в случай на кризи като тазгодишната.