- Д-р Тренчев, социалният министър Тотю Младенов каза в понеделник, че осигурителната вноска ще започне да се увеличава, ако работодателите не използват сегашното й намаляване за запазване на работните места. Как ще коментирате тази мярка?
- Министърът е абсолютно прав, понеже тази осигурителна тежест, която намалява, оставя повече пари в бизнеса и е редно работодателите да ги използват за инвестиции в технологии и условия на труд. Освен това намаляването на вноската ще намали и постъпленията в НОИ, което означава, че държавата трябва да допълва необходимото количество пари. Затова е логично, ако се правят отстъпки на бизнеса, той да отговаря с разумно отношение към тези пари.

- Как ще коментирате решението на Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде замразена минималната работна заплата на 240 лева за 2010 г.?
- Не е характерно за синдикатите да се съобразяват с подобно нещо, но това го направихме като едно изключение заради кризата. Догорили сме се все пак, че юни месец ще преразгледаме нещата и при положение че има оживление в бизнеса, ще поискаме да се подобрят параметрите към по-добро.

- Как ще се развива пазарът на труда следващата година според разчетите на КТ „Подкрепа“?
- Това, което най-много ни притеснява, е, че държавата е спряла доста плащания по договори с много фирми. Това са правителствените договори, една част от които са да се направи далавера, но има и такива, които са реални. Оттам нататък фирмата, на която не е платено, задлъжнява към други фирми и така се получава много лош ефект на взаимна задлъжнялост, която може да доведе до верижни фалити. Ако държавата започне да се разплаща, това ще освободи веригата и може би ще доведе до раздвижване на някои сектори. Моята информация е, че ще започне разплащане от началото на годината, за да може да се отпуши цикълът на парите. В противен случай прогнозите са лоши.

- Какви са грешките в управлението на предишното и настоящото правителство през 2009 г.?
- Ще започна с предишните управляващи. При тях държавата беше „парцелирана“, имаше направени колосални злоупотреби, бяха направени харчове, най-вероятно по политически причини, които не се харесаха на избирателите. Нямаше комуникация между отделните структури, които работеха на принципа всеки за себе си. За новите управляващи мога да кажа, че те не очакваха такова наследство и това ги стъписа до голяма степен. Говори се, че се планират големи промени, които неудачно се определят като реформи, но реформата е нещо, което променя нещата към по-добро. А при нас неведнъж се е случвало нещата да се променят към по-лошо. Не мога да кажа, че сега подготвяните реформи са към по-лошо, понеже всяка промяна е замислена да бъде положителна, друг е въпросът дали ще бъде изпипана докрай. Притеснява ни, че правителството няма визия за развитие на цели сектори, а задължението на новите управляващи е да се опитат да оправят пораженията, които са заварили. Рано е за някаква ярка оценка за сегашното управление. Надявам се, че и от Европа виждат трудностите на страната и ще ни помогнат за освобождаването на европейските фондове, като ние поемаме ангажимента да контролираме тяхното използване, за да не им даваме повод да се спират средствата.

- Какво смятате за пенсионната реформа, която се подготвя сега?
- Тук възгледите ни с кабинета се различават, защото в крайна сметка една пенсия се взима от човек, който е престанал да работи. Не може у нас средната продължителност на живот да бъде 69 години и човек да се пенсионира на 65 години. Това означава, че ще взима четири години пенсия. Не може само механично да гледаме как стоят нещата в другите страни и да караме по техния модел, защото нито нашите условия на труд са като техните, нито заплатите ни, нито пък статусът на българите. Тази реформа ще изисква много задълбочена дискусия. Едно от компромисните решения е да се остави същата пенсионна възраст, а на хората, които искат да работят, да им се разреши да го правят и да вземат някакви бонуси. Има хора с желание да работят до 65 години, но нека това не бъде задължение.


Интервюто взе Соня Стамболийска