Визитка:
Петър Попчев е завършил Пловдивската английска гимназия, а висшето му образование е в УНСС със специалност международни икономически отношения. Преминал е курс в Колежа по отбрана на НАТО в Рим. Попчев е работил на различни постове в дипломатическите ни мисии в Лагос, Нигерия, Дъблин и Виена. Докато е бил дипломат, е участвал в преговорите на страната ни с НАТО, ЕС и ООН по различни въпроси на сигурността.

Георги Велев

- Г-н Попчев, от миналата седмица тече задочна кореспонденция между руската и българската страна за трите големи енергийни проекта. Може ли според вас да има някаква нова договореност по тях на предстоящата среща на междуправителствената комисия? Какво се договорихте сутринта на срещата при премиера?
- Правителството на европейското развитие на ГЕРБ пристъпва към тези разговори по-подготвено и с много по-ясни цели и виждания за националните интереси откогато и да е било преди това. От българска страна няма елемент на ултимативност в отношенията между двете страни, дори напротив – позицията ни е коректна, гъвкава и чрез нея се стремим да намерим решение на проблеми, които съществуват по отделните енергийни проекти. Не виждам елементи на ултимативност и в официалната руска реторика. Изключение прави вчерашното изказване на говорителя на „Газпром“ Сергей Купрянов, чието съдържание за съжаление не допринася за добрия тон. Не бих коментирал повече това изказване, то отразява позициите на една компания. Човекът, който ще води делегацията в София, е руският енергиен министър Сергей Шматко, който е спокоен и разумен политик. Надявам се, че този тон ще надделее на смесената Българо-руска икономическа комисия. Руската страна държи да има ясна политическа позиция от наша страна, в смисъл “да” или ”не”. Страхувам се, че някои от проектите съдържат нови важни елементи, които едва ли позволяват такава дефинитивност.
От наша страна разговорите ще се водят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Не бива да се дават предварителни оценки за това, какво ще каже той на руснаците. Договорености биха се родили в резултат на открит и принципен диалог.

- Напоследък в публичното пространство се заговори много за проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис“. Може ли да се каже, че има проблеми с него и какви са според вас?
- Проблеми с проекта има, в смисъл, че и трите страни по него си задават въпроса, доколко са защитили своите интереси при създаването на международната компания за осъществяване на проекта. В България има много институции и хора, които смятат, че още при първоначалното договаряне не са били постигнати възможните ползи за българската страна. Това обаче е пропуснато и трудно може да се върне. Някои неща, предполагам, все пак могат да се предоговорят. Ключова точка в целия проект е входът на тръбата у нас и е добре по този въпрос нашите партньори да проявят разбиране. Трябва да се потърси такова решение на екологичните заплахи, което би устройвало изцяло Бургас и района. Това е проблем, с който правителството на ГЕРБ е особено ангажирано.
От строежа на тръбата ще бъдат засегнати интересите на хората по цялото Южно Черноморие. Друг висящ въпрос е запълването на тръбата с петрол. Този въпрос стои пред България и Гърция, но ангажиментът на Русия е най-голям. По принцип става въпрос за количества и от Казахстан.

- Алтернатива ли е нефтопроводът „Самсун–Джейхан“ на нашия проект?
- Турският проект изглежда освободен от потенциалните рискове, с които „Бургас-Александруполис“ има да се справя. Като цяло българската тръба е в по-напреднал стадий, но ако руският петрол не стигне и за двата петролопровода, по-благоприятни стават условията за проекта „Самсун–Джейхан“. Това е така, защото в Казахстан, откъдето могат да дойдат бъдещи доставки на нефт, работят компании, които ще участват и в строителството на турската тръба. Има една своеобразна конкуренция между двата проекта, която може впоследствие да се окаже, че надделява в полза на другия проект. Шансовете за „Бургас-Александруполис“ обаче се запазват.

- Заради проблемите с плащанията на вноските на страната ни към проектната компания смятате ли, че има възможност компанията да се разпадне?
- Не знам условията на фирменото споразумение, защото договореностите са си само между компаниите. Но говорейки по принцип, за да се разпадне една проектна компания само заради неплащането на вноските, би било израз на формален подход. Не очаквам това да се случи.

- Преговорите за строежа на „Южен поток“ също са в доста начален стадий, като някои експерти свързват строителството с подписването на нов договор за доставки на газ с „Газпром“. Смятате ли, че ще има развитие по тази тема?
- Аз не бих искал да предрешавам виждането на българския енергиен министър по въпроса. По принцип обаче по проекта „Южен поток“ има много още да се говори в двустранен и многостранен аспект. Все още се говори за няколко варианта за преминаване на тръбата през България. Дори и само това е достатъчно основание да се проведат едни по-задълбочени разговори между експерти. На политическо равнище допускам, че ще бъде потвърден интересът на страната ни към този важен газов проект. Личното ми мнение е, че има още доста да се работи по различни аспекти на проекта. И те трябва да се разглеждат не само между двете страни, ами и между всички участници в проекта, тъй като, за да успее, „Южен поток“, трябва да придобие статут на “проект от европейски интерес” по подобие на „Северен поток“ и „Набуко“.

- Има ли вариант „Южен поток“ да заобиколи страната ни според вас?
- Такава възможност никога не трябва да се изключва. От друга страна, логиката на проекта не допуска подобно отклонение. Дълбоко съм убеден, че Русия има няколко варианта за трасета на тръбата извън тези, които споменава, защото „Южен поток“ е система, а не газопровод. Той ще представлява и навлизане на реална руска собственост в пределите на ЕС, защото руски фирми биха притежавали поне половината от тази система. Това предопределя и големия интерес към него.
Като се говори за „Южен поток“, за страните - членки на ЕС, диверсификацията на доставките остава приоритет. Така както Русия диверсифицира търсенето на свои енергийни ресурси в Китай, Корея, Япония и САЩ, така и ЕС, като най-голям потребител на газ в света, търси възможност да разнообрази трасетата на доставка, източниците и доставчиците на синьо гориво. „Южен поток“ диверсифицира само маршрута, а енергийната политика за Европа цели диверсификация също на източници и доставчици. ЕС ще подкрепя и реализира все повече проекти в рамките на Южния коридор, който е негово стратегическо начинание. Казано иначе, Европа има нужда както от руски, така и от неруски природен газ.

- Няма развитие и по строителството на АЕЦ „Белене“, особено след оттеглянето на германската компания RWE от проекта. Можем ли да очакваме Русия да продължи проекта само със собствени средства?
- Руската страна има изключителен интерес да се построи АЕЦ „Белене“ поради много причини. А за RWE аз оставам с впечатлението, че компанията не е взела окончателно решение. Тя се оттегли на този етап. В Германия настъпва ренесанс на ядрената енергетика, тамошният пазар става по-интересен за компанията, отколкото българския. Но все още има възможност да се включат в проекта, при условие че българското правителство направи една международна тръжна процедура за намиране на консултант, който да направи пълна оценка на проекта. Той да прецени колко точно инвестиции са необходими в ядрената мощност и да постигне такава ефективност, че токът от АЕЦ „Белене“ да бъде конкурентоспособен на цените не само от региона, но и в България. Това са сложни изчисления, които не са правени по такъв начин досега.

- Съветникът на президента Барак Обама, Ричард Морнингстар, също вече се изказа по темата. Смятате ли, че американска компания би имала интерес да строи нов блок в АЕЦ „Козлодуй“?
- Да, те имат интерес и това не е тема, която се обсъжда за първи път. България е заинтересована от едно по-богато международно присъствие в своята енергетика по принцип. Колкото по-диверсифицирана е енергетиката по отношение на източници, технологии и оборудване, толкова по-добре.

- Имате ли информация дали Русия и Украйна са изгладили взаимоотношенията си в газовата сфера? Възможно ли е да има проблеми с доставките на гориво през следващия месец?
- Постигнатото при разговорите между премиерите на Украйна и Русия на последната им среща в Ялта засега, изглежда, задоволява ЕС като цяло. Добре е и за нас, които изцяло зависим от доставките на газ по тръбата през Украйна. Решението на проблема обаче е временно, а ЕС се стреми да намери трайни и дългосрочни решения на проблема. Затова се надявам, че никой няма да се изкуши да оказва натиск върху украинската страна в газовата област. До март, дори при балотаж на изборите там, ще има избран президент в Киев, а оттам нататък очаквам да навлезем в нова фаза на преговори между Русия и Украйна. По принцип украинската страна е в неизгодна позиция по въпроса. Вторият проблем за тях е, че транзитът на газ ще се пренасочи през „Северен поток“ и „Южен поток“. Тези въпроси трябва да се решават на европейско равнище.