- Г-н Славински, на организираните от Българския икономически форум дебати участвахте в дискусията за развитието на широколентовия достъп до интернет. Кой е най-сериозният аргумент за развитието на тези технологии?
- Широколентовият достъп до интернет дава шанс на слаборазвитите райони за икономически растеж и спомага за решаването на проблемите в областта на е-администрацията и образованието.
В момента България е на предпоследно място в ЕС по степента на разпространение на широколентовия достъп. При 22.9% средно разпространение на 100 души за ЕС, при нас такъв достъп имат 11.2%.

- Очаква се преносимостта на телефонните номера да бъде улеснена от гледна точка на потребителите от март 2010 г. Очаквате ли така да се увеличи броят на желаещите да прехвърлят мобилния или фиксирания си номер към друг оператор?
- Предполагам, че ще има някакво раздвижване на пазара и миграция на абонатите от един оператор към друг, но не смятам, че промените ще са значителни. Такива промени могат да се очакват, ако се появи установена за дълъг период значителна разлика в цените и културата на обслужване.

- От 1 юли 2010 г. се очаква мобилните оператори да се разплащат по цени на едро от 6 евроцента. Как ще се отрази това на цените за потребителите? Да очакваме ли цените на българския пазар на мобилни услуги да се изравнят със средноевропейските?
- Неминуемо цените на българския пазар на мобилни услуги някога ще се изравнят със средноевропейските. Същинският проблем е при това намаление на цените да се повиши потреблението, тоест платените минути трафик. Това зависи както от технологичните възможности на мрежите да поемат този повишен трафик, така и от умението на операторите да поощрят абонатите си за по-висок трафик. Това е сериозното предизвикателство.

- Очаквате ли появата на нови мобилни оператори на българския пазар?
- Не, в близко бъдеще, ако става дума за оператори, ползващи нови честотни диапазони и технологии. Единствено LTE (3G) технологията би могла да предизвика размествания.
Би могло да се очакват нови виртуални мобилни оператори, ползващи съществуващите технологични платформи, но предлагащи специализирани услуги и тарифни планове за точно определени групи потребители.

- Очаква се промяна в закона, според която КРС и останалите регулатори ще имат до петима членове. Това ще направи ли по-ефективни тези органи?
- Ефективността на един регулаторен орган не е функция на броя на членовете му. Ако беше така, то най-лесното е да бъдат от 11 или 19 членове и да бъдат суперефективни. Ефективността зависи от много фактори като авторитет, прозрачност и предвидимост на решенията, независимост от операторите и навременност на действията.

- Ще успеем ли да въведем цифровизацията до 2012 г.?
- Предполагам, че става дума за цифровото телевизионно разпръскване. Иска ми се да бъда оптимист, но пропуските и грешните решения много трудно ще бъдат преодолени.
Моите опасения са и за сравнително нисък зрителски интерес, като се има предвид, че не се предлага принципно по-високо качество. Като се отчете и финансовата, и икономическата криза, то вероятността за спазване на първоначално обявените срокове е малка, но може би ще се окаже, че не единствени правим изключение, а сме част от група изоставащи.

- Проведе се сериозен дебат за влиянието на излъчванията от базови станции на мобилните оператори. Какви мерки трябва да се предприемат, за да се гарантира здравето на хората?
- Не смятам, че в преобладаващата си част базовите станции на мобилните оператори са опасни за здравето на хората, поне съгласно евронормите. Замърсените въздух, вода, храни, стресът, неправилното хранене и застоялият начин на живот сигурно са по-вредни. Не пречи обаче базовите станции и техните излъчвания да бъдат контролирани, измервани и документирани. По този начин ще се повиши общественото доверие към операторите. Ще се предотврати и възможността те да бъдат „рекетирани” от местната администрация.