„Трябва да вървим към една бюджетна консолидация, което означава свиване и премахване на бюджетния дефицит. В средносрочен и дългосрочен план трябва да се стремим към балансиран бюджет.

Това е първото макросъображение, което ме притеснява в бюджета на Асен Василев за 2024 г., защото ние така или иначе в очакване за икономически растеж залагаме дефицит на границата на допустимото - 3 %.

Второто нещо, трябваше постепенно да изчистим уж временните и кризисни мерки. Като започнем от данъчните преференции за определени стоки и услуги, като минем през различните субсидии, помощи след Ковид и стигнем до енергийните помощи, най-различни такива помощи продължават.

Сега например с протестите на земеделците, общо взето всеки, който нещо протестира или иска, то му бива давано от публичния бюджет - това е проблематичното“, каза Лъчезар Богданов пред БГНЕС.

Според икономиста в бюджет 2024 г. няма и отчетливи намерения за структурна промяна по основните публични системи.

„В социалната сфера не се помага целево. Например за детските надбавки, които подпомагат всяко второ дете с малка сума, тя не е решаваща за много семейства. Същото е и относно помощите за хора с увреждания.

Там се подпомагат около 650 000 човека, но получават по 20-30 лв. на месец, което е безсмислено за човек с високи доходи и същевременно недостатъчно за човек, който наистина е в трудно положение. Липсват структурни реформи, които да направят по-ефективни публичните системи“, подчерта икономистът.

Той определи като притеснително продължаващото забавяне в публичните инвестиции.

„Трябва да имаме една работеща публична администрация, която да стартира обществени поръчки, да изготвя инвестиционни проекти, да ги изпълнява, след това да ги проследява, независимо дали има избори и правителствата често се сменят.

В противен случай цялата публична инфраструктура остава заложник на политическата ситуация, а това означава години наред отказ от инвестиции като минем през ЖП-транспорт, влаковете и магистралите и стигнем до ремонтите в училищата или покупката на трамваи в българските градове“, коментира Богданов.

Главният икономист в ИПИ подчерта, че риск за бюджета има.

„От една страна, ако се реализира и се активизира публичната инвестиционна програма, както с национални средства, и със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, така и по оперативните програми, то тогава дори частният сектор да има по-нисък растеж, то очевидно ще имаме общ висок растеж заради публичните инвестиции, но ето тук е въпросът.

Не трябва да бюджетираш на ръба на 3% с някаква умерено-оптимистична прогноза, защото ако тя не се сбъдне, ти вече си на ръба, който го прескачаш.

Затова трябва да имаш буфер, тоест ти да бюджетираш при един икономически растеж с нисък дефицит и това ще се опитаме да направим с поредното издание на Алтернативния бюджет на ИПИ, тоест ще се опитаме да покажем, че можем да съществува бюджетна рамка и в сегашната ситуация с много по-малък дефицит и дори балансиран бюджет“, обясни Лъчезар Богданов.

Икономистът припомни, че България вече месеци наред има спад на индустриалното производство на годишна база и то се дължи на експортните индустрии, които се отразяват на външните пазари.

„Това ще се прояви догодина в пълна степен. Има лостове през по-активно публично инвестиране, за които така или иначе вече има чакащи проекти, ако те се случат това ще даде някакъв тласък на растежа.

Другото нещо, което трябва да имаме предвид е, че България е част от общия относително богат европейски пазар и тук можем да привличаме чужди инвестиции, както и да обърнем внимание на чужди инвеститори, които вече са в България и имат възможности да увеличат капацитета си и български инвеститори, които могат да разширят и обновят дейността си“, подчерта Богданов.

Той обясни, че ще се опитат да предложат пакет от политики, които могат да насърчат инвеститорите и да разширят своя бизнес.

Лъчезар Богданов определи като рискове за 2024 г. външната среда и забавяне на кредитната активност.

„И в САЩ, и в Еврозоната ефектът на по-затегнатите парични условия и високи лихви се усеща. В България все още не се усеща, ние имаме едно активно кредитиране, но ако имаме затягане на достъпа до кредит и по-високи лихви, то това може допълнително да забави икономическата активност“, допълни главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов.