---

Юлиана Николова е родена в София. Завършила е ВМЕИ (днешния Технически университет), работила е в Научния институт по радиоелектроника. През 1992 г. е включена в първото звено, което работи по програмата за асоцииране на България към ЕС. През 1999 г. е назначена за заместник-министър на промишлеността. От 2000 до 2001 г. е ръководител на дирекция "Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции" към МС. Била е директор на Европейския институт, а от 1 септември т.г. е ръководител на Секретариата към Съвета за управление на средствата от ЕС.

---

- Г-жо Николова, в сряда ЕК разблокира част от средствата по ФАР за България. Каква е точната сума, която страната ни може да използва?
- Освободени са малко над 82 млн. евро по самата програма ФАР. Но са разблокирани още 7,5 млн. евро по преходния финансов инструмент. Така че общата сума, за която получихме съобщение, е 90,128 млн. евро.

- Но самата предприсъединителна програма изтича в края на тази година. Възможно ли е през оставащия период от месец и половина да бъдат оползотворени средствата?
- Това са пари за сключени договори до юли 2008 г. Срокът за сключване въобще на договори по ФАР е 30 ноември, а без акредитация това не може да се случва. Т. е. сумите трябва да са платени и аз предполагам, че вече е станало. А последното решение ни дава право да си искаме парите от ЕК. На практика сега ще може да се финализират процедурите.

- Кажете докъде стигнаха разговорите за удължаване на ИСПА?
- В момента дебатът продължава на ниво ЕС. Засега вътре в ЕК между генералните дирекции "Бюджет" и "Регионална политика" се водят разговори за удължаване на срока на действие на Регламент 1164, който ръководи Кохезионния фонд до 2006 г. ИСПА премина под този регламент. Тя вече не е предприсъединителна програма, а е програма бивша ИСПА, ръководена от регламент 1164 за Кохезионния фонд. Безспорно е, че ще има някакво удължаване, защото не могат да приключат проектите си не само България и Румъния, а и останалите страни членки, присъединили се след 1 януари 2004 г. Проблеми има и в държави от миналия планов период, като Гърция, Испания, Португалия. Сега дебатът е какъв да е подходът на удължаването на срока, има дори предложения да се решава проект по проект. Разбира се, старите страни-членки на ЕС, с най-висок принос в бюджета на общността, са скептични към възможността тези пари да бъдат усвоени своевременно и съвършено надеждно. Затова дебатът все още продължава. Ние сме изработили нашата позиция. Но и управляващите органи, и Съветът за управление на еврофондовете работи с хипотезата, че няма да има удължаване. Правим всичко възможно проектите, които са планирани, да бъдат завършени до края на 2010 г. Няма да се дава повод на изпълнителите да отлагат стъпките във времето. За съжаление обаче има проекти, основно екологични, чиито договори са сключени с презумпцията, че ще бъдат финализирани през 2011-2012 г.

- Но при строителството на магистрала "Люлин" и Дунав мост 2 закъснението е повече от година и половина. Как тези обекти биха могли да приключат до края на 2010 г., ако няма удължаване на програмата?
- Освен месечният мониторинг има всекидневна работа между управляващите органи и мениджмънта на самите проекти. Опитваме се направим много ясна комуникация, за да се знае къде, какво и как се случва. Полагат се всички усилия, за да бъдат завършени проектите. В транспортното министерство са изработени мрежови графици и всекидневно се следят процесите. Отчита се рискът и се преценява как може да бъде управляван. Най-вероятно тази комисия няма да вземе решението за удължаване на регламента, който засяга ИСПА. Моето усещане е, че ще решава следващата Европейска комисия.

- Има ли опасност да загубим или да връщаме вече получени средства?
- Опасност съществува, защото има съмнения за няколко общински проекти, чиито договори са сключени чрез пряко договаряне. По нареждане на министъра на околната среда в момента се извършава пълен одит. Впрочем той многократно е искан от България, но се прави едва сега. Всичко зависи от резултатите на проверките.

- Преди време в публичното пространство се появи датата 21 ноември, крайният срок, в който България трябва да представи в Брюксел преработените оценки за съответствие на оперативните програми. Остават само два дена.
- Г-жа Плугчиева пусна в медийното пространство този срок. Но датата 21 ноември важеше за миналата година! Регламентът, който управлява структурните и Кохезионния фонд, казва, че една година след началото на управлението държавата членка трябва да представи в ЕК оценки за съответствието и те да бъдат одобрени, за да се получат междинни плащания. През октомври 2008 г. сме представили оценки за всичките седем оперативни програми, но за съжаление са върнати с неодобрение. Комисията не е приела, че предложените оценки за съответствие отговарят на изискванията за добро финансово управление, т.е. няма достатъчно гаранции, че системите защитават финансовия интерес на европейския данъкоплатец. Оценките са върнати с уговорката да бъдат преработени, изпратени са в началото на юли и в края на същия месец отново бяха върнати с негативно становище. В нито едно от становищата не се поставя срок на българската страна да представи оценките в ЕК. Но България има интерес колкото може по-бързо това да стане, за да получим следващите траншове. За нас най-важното е оценките да се предоставят с пълна гаранция, че ще бдат одобрени. Не можем да си позволим да има друго връщане. Дадена е пълна независимост на Агенцията за одит на средствата от ЕС и този орган трябва да си свърши изключително професионално работата, така че, когато даде положително становище, то ще бъде одобрено. Одитираща мисия ще пристигне в България в началото на декември. В екипа ще бъдат включени представители на двете генерални дирекции на ЕК "Заетост" и "Регионално развитие", които ще направят последна проверка. Надявам се веднага след мисията да бъдат изпратени оценките и да имаме пълна сигурност, че системата работи. И не толкова за да получим междинни плащания, а за да сме убедени, че системите работят по европейски правила. Искрено се надявам това да се случи още в началото на декември.

- Една от причините за връщане на оценките за съответствие бяха проблеми в ИСУН /информационната система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на ЕС/. Готова ли е вече системата?
- Системата ИСУН вече е свързана със счетоводната система SAP, каквото изискване имаше. Вече мина първата сертификация на разходите по оперативните програми през ИСУН и мисля, че няма проблеми.

- През седмицата икономическото министерство представи информация на парламентарната комисия по европейска политика и контрол върху еврофондовете за програма "Конкурентоспособност". От 1,1 млрд. евро, реално са платени 1,5 млн. лв. Това е нищожен резултат за програма, която е изключително насочена към бизнеса.
- Вярно е, че този резултат е нищожен. Но също е вярно, че по първата схема, която излезе в началото на 2008 г., не се предвиждаха авансови плащания. Едва след приключването на проектите можеха да се извършват финални плащания. Това беше отчетено като огромна грешка. Втората и третата пуснати схеми вече допускат възможност за авансови плащания. Съществува обаче изискв нето да се издават банкови гаранции. Но условията им са толкова тежки, че бенефициентите предпочитаха да не искат авансови плащания. Сега мониторинговият комитет ще предложи механизми, които ще ускорят процесите.

- В условията на криза логично намаляват чуждестранните инвестиции, което прави финансирането от европейските фондове още по-важно. Забавянето в усвояването на парите по оперативните програми създава ли реален риск да загубим европейски средства?
- Нещата са по-сложни от правилото на ФАР N + 2, N + 3. Първата година, през която ще е възможно да загубим нещо, е 2011-а, а по-сериозен риск ще има през 2012 г. В ИСУН е интегрирана система за т. нар. ранни предупреждения. Получава се информация кога по кои приоритетни оси могат да се загубят пари. Засега все още няма опасност това да се случи.

Интервюто взе Маргарита Димитрова