---

Теодор Маринов е председател на асоциацията на лизинговите компании у нас. Освен това е изпълнителен директор на едно от най-големите лизингови дружества в България – "Интерлийз". Той е и председател на съветите на директорите на лизинговите дружества на NBG в Румъния и Сърбия. Маринов работи в "Интерлийз" от 2000 г., оттогава е на позицията изпълнителен директор. Преди това е бил инвестиционен мениджър в ОББ. Има опит и в инвестиционна банка. Започнал е кариерата си на Софийската стокова борса.

---

- Г-н Маринов, последните статистически данни на БНБ сочат, че необслужваните лизингови договори са се увеличили с 85% до 688 млн. лв. само за едно тримесечие. Има ли място за притеснение, че тенденцията за увеличаване на лошите заеми ще се задълбочи и догодина?
- Очакваме да не настъпи съществено подобрение и може би да има известно влошаване до края на първото тримесечие на 2010 г. Дотогава мерките, взети от лизинговите дружества срещу нередовните длъжници, и ефектът от започващото възстановяване на световната икономика се очаква да реверсират текущата неблагоприятна тенденция.

- Кризата продължава да се развива у нас, а лизинговият пазар бе един от най-бързо растящите сектори през последните години. Какво е състоянието на сектора в момента и какви са последствията за бизнеса у нас. Можем ли да очакваме съживяване на пазара скоро и какви ще са признаците за него?
- Лизинговият бизнес е най-силно зависим от инвестициите в движими капиталови стоки и икономическия ефект от ползването на тези активи. Очакваме инвестиционният процес в този вид активи, който през 2009 г. реализира спад от около 70%, да започне постепенно да се възстановява. Дотогава лизинговите портфейли ще намаляват, тъй като обемът на новия бизнес е под погашенията по текущите лизингови сделки. Очакваме ръстът да се възстанови през втората половина на 2010 г. и 2011 г. да бъде първата на изцяло положително ниво.

- Всички знаем, че най-засегнатите от кризата клиенти бяха сред най-активните ползватели на лизинг. Какво се случва с плащанията на вноските им? Има ли лизинговият сектор потенциал да посрещне тези искания за удължаване на срокове, намалени вноски?
- Като финансов потенциал секторът безспорно разполага с капацитет, предвид факта, че над 80% от пазара се формира от лизингови дружества със собственици чуждестранни финансови групи, които в момента имат необходимите баланси и ликвидност да подкрепят българските си дружества. В същото време, възможностите за удължаване на сроковете се ограничават от факта, че обезпеченията по сделките непрекъснато се обезценяват и ако няма плащания по главниците на лизинговите договори, ние оставаме недобре обезпечени, което е сериозна предпоставка за едно по-бавно излизане от кризата.

- Какви преференции предлагат компаниите сега, за да запазят и привлекат нови клиенти?
- Като цяло добрите клиенти продължават да ползват услугата при далеч по-изгодни параметри от непознатите/новите такива.

- В коя сфера е най-чувствителен спадът на сключване на нови договори?
- Строителната техника и товарните превозни средства.

- Преди началото на кризата имаше лизингови компании, които проявяваха засилен интерес към имотния сектор. Какво е положението в момента и кои сегменти от пазара на имоти оценявате като перспективни?
- Оценките не се различават съществено от тези на инвеститорите, но като цяло лизингът продължава да е отворен преди всичко към търговските и офис площи.

- Като ефект от кризата и свързаните с нея последствия може ли да се наблюдава преструктуриране на лизинговия пазар у нас - сливания, поглъщания? И има ли регистрирани фалити на лизингови компании и ако не, можем ли да очакваме такива?
- Не очакваме сериозни фалити. Сливания и поглъщания би могло да има преди всичко в резултат от действия между финансовите групи, притежаващи лизинговите дружества.

- Като превантивна мярка ли е преминаването към по-консервативни условия, или и лизинговите дружества у нас усещат недостиг на ресурс? И как се привлича ресурс в тази обстановка, на каква цена го купихте?
- По-консервативните условия са свързани с по-големия очакван дял на необслужваните лизинги, което на практика се оказа и вярно предположение. Другото негативно очакване, срещу което се предпазвахме с по-големите първоначални вноски и което също се сбъдна, е рязкото понижаване на пазарната стойност на лизинговите активи. Цената на привлечения ресурс е свързана с рисковата премия за България. След рязък скок през есента на 2008 г. ситуацията в момента постепенно се нормализира.

- Ще се преориентира ли политиката на финансиране на банки, на лизингови компании към сектори на икономиката, различни от тези, които досега бяха приоритетни?
- Определено строителството и транспортът ще имат по-нисък обем в средносрочен план спрямо пиковите нива от 2007 и 2008 година.

Интервюто взе: Людмила Куюмджиева