За младите хора - поколенията Y и Z (родени след 2000 г.), е най-естествено да се работи дистанционно. Това е и най-атрактивно за търсещите работа днес, дори повече от заплащането. Това каза по БНР Георги Първанов, член на УС на Българската асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта.

"Едно от най-характерните неща за поколенията Y и Z е доста краткият среден престой в компаниите, освен че искат да се пенсионират рано. Сега на пазара на труда всички са джоб хопъри (които често сменят работодателя си – бел. ред.). Средният престой в компания в България пада под три години. Младите са почти постоянно на пазара на труда", коментира Първанов.

Относно новия регламент, който въвежда Европейската комисия за дистанционната работа, или т.нар. "телеуърк“, чиято крайна цел е поне 10% от работната сила да работи дистанционно, събеседникът посочи, че това приблизително е и процентът на работещите от разстояние в България.

"Около 10% от работната сила в България работи дистанционно и тенденцията е към намиране на един хибриден модел, който е вероятно най-добрият“, каза още Георги Първанов, като сравни данните от България с тези от света.„Ако се вземе за пример Люксембург, където изцяло индустрията е в сферата на услугите, там и 90% от работната сила би могла да работи дистанционно. В Германия, където има много силно производство, в момента около 20% работят дистанционно. В страни като Финландия процентът на работещите от дистанция е 25%", допълва той.

Експертът обърна внимание на позитивни промени, които се предвиждат в новия проект на Кодекса на труда. Едната е свързана с правото на изключване в обедните почивки и почивката между работните дни и възможността човекът да не отговаря на имейли в извънработно време.

Интересна е и регламентацията, касаеща изкуствения интелект, което дава възможност, ако работодателят е прегледал документи с помощта на изкуствен интелект, да се изиска те да бъдат прегледани от човек.

В новите предложения ясно е разписано, че работодателят трябва да поеме разходите за свързаност на служителя, който работи дистанционно, тоест за интернет и мобилна връзка, посочи Първанов

Необходимо е обаче наредбите да гарантират равни права за хората, които работят дистанционно, и тези, които не работят дистанционно.

"Както е предложено в Кодекса на труда, говори се за фиксиран адрес, а не за посещение. Дистанционната работа по дефиниция трябва да бъде максимално гъвкава и затова трябва да се помисли за друг вариант – за плаващ адрес, да се уведомява работодателят. Това трябва да се прецизира", препоръча събеседникът.