Темпът на промяна на цените у нас значително се забавя спрямо това, което виждахме последната година, но при цените на някои продукти и тези месеци виждаме повишение.

Този коментар направи по БНР Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. Той припомни, че през юли е имало повишение на административно определяните цени – на електроенергията и топлоенергията, както и на суровия петрол, а оттам – на течните горива.

"Юли и август има повишение на цените на енергоносителите, което ще се отрази на месечната инфлация. Важното е, че на годишна основа инфлацията спада. С други думи, ако гледаме с колко са се увеличавали цените за 12-месечен период, тази промяна е много по-малка сега, отколкото беше и през зимата, и през есента", отчете той.

Въпросът, според икономиста, е дали правителството има политики и мерки да направи нещо в следващите 6-12 месеца при политическата заявка за членство в еврозоната.

"България е от малкото страни в ЕС, в които доходите растат, макар и с много малко, с по-висока степен от инфлацията. Това впрочем е и вероятно обяснението на поскъпването на част от услугите – има платежоспособно търсене, особено в големите градове", смята Богданов и допълни, че в нашата страна има трайно ниска безработица и нарастващи заплати.

Според него понякога забавянето на инфлацията е свързано и с икономическа криза и рецесия. „Не е много ясно кое всеки би усетил като по-добро – ръст на цените и ръст на доходите или пък да няма ръст на цените, даже да поевтиняват много стоки, включително течните горива, но всъщност да имаме сериозно нарастване на безработицата“, посочи икономистът.

Богданов припомни, че при предишния път, когато България имаше много висока инфлация – 2007-2008 г., тя изчезна доста бързо, за около две години, и успяхме да я занулим. По думите му това беше тежък период на фона на световна финансова криза с ръст на безработицата, замразяване на кредитирането, катастрофа на пазара на недвижими имоти, спад на износа.

Богданов посочи, че се запазва процесът на охлаждане на промените в цените на ключови суровини, които се определят от световните борси. „Наистина топим инфлацията, тоест при нас спада с по-бързи и по-високи темпове, отколкото в по-богатите и по-развитите страни в еврозоната. Въпросът е с колко по-бързо спада?“, коментира икономистът и напомни, че пикът на инфлацията у нас беше по-висок, както и в цяла Източна Европа.