Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика, се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво.
Тези и други данни бяха представени за първи път от Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA за Централна и Източна Европа, в рамките на доклад, изнесен по време на експертна среща „Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“. Срещата се организира от представителните организации на фармацевтичната индустрия в България.
Общият икономически принос е изчислен на база стойността на трудовите възнаграждения в сектора (почти 1,1 млрд. лева), предоставените отстъпки към НЗОК и данъци (914 млн. лева), стойността на произведената в България продукция от компаниите (426 млн. лева), инвестициите в клинични изпитвания (178 млн. лева), стойността на спестените разходи чрез въвеждането на генерични медикаменти (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на реализираните обучителни кампании за пациенти, лекари и други експерти в областта (38 млн. лева).
За 2022 г. директният принос на фармацевтичния сектор към държавния бюджет също се изчислява на над 1 млрд. лева. При цени на производител, които са сред най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27,6% от бюджета на Здравната каса за медикаменти.
През 2021 г. фармацевтичният сектор е заплатил възнаграждения за над милиард лева, от които 384 млн. лв. са постъпили в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Почти 28 хил. души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България, създавайки индуцирани ефекти върху други почти 16 хил. души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от средните за страната.
Фармацевтичното производство в България е ключово за поддържането на устойчиви доставки на лекарства. Произведената от българските производители продукция през 2021 г. е 426 млн. лв или 1,2% от общото производство в страната (над 10 млрд. таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми).
Приносът на генеричните и биоподобните лекарствени продукти се изчислява на спестени над 207 млн. лв. на пациентите и държавата през 2022 г., което от своя страна освобождава ресурс за навлизането на безалтернативни терапии за непосрещнати пациентски нужди.
През последните години България се е превърнала в регионален център за клинични изпитвания и заема 4-о място в Европа на глава от населението, показват данните от доклада. Това се дължи на добрата регулаторна среда, инфраструктурата, набирането на пациенти и ефективността на разходите, а пазарът се оценява на приблизително 178 млн. лева към 2021 г. Налице е обаче липса на дигитализация в системата, което поставя този пазар пред сериозни предизвикателства.
Не на последно място е приносът на фармацевтичния сектор в предоставянето на допълнителни услуги и грижи към потребителите на здравна система. През 2021 г. секторът е похарчил 38 млн. лв. за професионални и образователни кампании за обучение и осведомяване, в това число на експерти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лв. за програми за подкрепа чрез осигуряване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични заболявания.
