- Г-н Кънев, смятате ли, че може да има някакви проблеми при строителството на газопровода „Южен поток“ след последната визита на българския енергиен министър Трайчо Трайков в Москва?
- Би трябвало да няма никакви проблеми и работата по газопровода да продължи. Доколкото разбирам, има доста неясноти по проекта, които трябва да се доуточнят. Една от тях е дали ще бъде използвана съществуващата газопреносна мрежа у нас и ако не - кой ще бъде собственик на новата инфраструктура съобразно третия либерализационен пакет на ЕС. Много ще ми бъде интересно да видя как ще бъде договорено разширяването на транзита на природен газ за и през Гърция. Сега съществуващият газопровод на наша територия може да бъде разширен с добавяне на компресорна станция към сегашната инфраструктура, която е собственост на „Булгартрансгаз“. Според мен българският оператор трябва да запази изцяло собствеността върху съоръженията си, за да бъде тя максимално гъвкава и да може да се използват възможностите на системата самостоятелно, за допълнителни доставки на природен газ.
Трябва да е ясно и какъв ще бъде основният газопровод, който вероятно ще отива за Сърбия. Тепърва ще се разбере дали ще има отклонение на „Южен поток“ за Румъния, защото говорим за огромни количества природен газ. Това не са количества, които отговарят на сегашните нужди на пазара на Европа. Тук по-скоро говорим за отклоняване на количествата, които идват на Стария континент през Украйна.

- От инженерна гледна точка няма ли да бъде прекалено трудно строителството на „Южен поток“?
- Предвижда се през газопровода „Северен поток“ да преминават по 55 млрд. куб. м газ годишно, а през „Южен поток“ - по 63 млрд. куб. м. Аз не съм запознат добре с това, но доколкото разбирам от технически лица, този проект е доста предизвикателно техническо решение, което ще бъде много скъпо. При „Южен поток“, за разлика от северния руски проект, става въпрос за много по-големи дълбочини, а това изисква доста скъпи технически решения.

- Тогава ще бъде ли икономически ефективен този проект?
- Ще бъде много скъп, а дали ще бъде ефективен, това касае компаниите, които са се ангажирали с проекта – руската „Газпром“ и италианската „Ени“. Но проектът реално ще утежни много финансите на „Газпром“. Те трябва да си направят много добре сметката, че транзитните такси, които ще се плащат, трябва да бъдат достатъчни, за да покрият разходите по строежа на тръбата. Освен това големи транзитни капацитети през Украйна ще останат празни. Не е ясно и до каква част ще бъде запълнен „Южен поток“ в началото на работата си.

- При тази ситуация подкрепяният от ЕС проект „Набуко“ не става ли по-ефективен икономически?
- „Набуко“ също е много скъп проект с неговите 7,9 млрд. евро, предвидени за строителство. Неговата слаба страна е, че се предвижда да се пуска на отделни части трасето и впоследствие да се добавят и монтират системи, така че да се превърне в едни газопровод. „Набуко“ има паневропейско значение и от тази гледна точка проектът е ефективен.
Очаква се „Южен поток“ да бъде завършен през 2015-2016 г., а за „Набуко“ също е дадена ориентировъчна дата – декември 2014 г.

- Смятате ли, че ще има достатъчно природен газ и за двете тръби? Все пак говорим за едни и същи находища.
- Основните източници на природен газ за „Набуко“ са в Азербайджан – находището „Шах Дениз 2“, където според оценките има около 9 млрд. куб. м природен газ. В последно време за доставчик на гориво се говори, че може да бъде Ирак и по-точно северната му част. Там запасите се изчисляват на около 15 млрд. куб. м. За Туркменистан също се говори, но оттам доставки може да има на някаква по-късна фаза. Иран също не бива да се изключва като източник на суровина.
Туркменистански газ може да бъде доставян и за „Южен поток“, но да не забравяме какво се случи през тази година, когато бяха спрени доставки на газ от Туркменистан за Русия след взрив на главен газопровод. Това събитие съвпадна с падането на потреблението на природен газ в Европа и не засегна пряко „Газпром“. Но Туркменистан едва ли са доволни от създалата се ситуация и затова започнаха изграждането на газопровода до Китай. От Ашхабад ще търсят възможности за доставка на газ през Каспийско море, но политическото делене с Азербайджан на водния басейн е проблем там. Ясно е, че туркменски газ няма да се транспортира само през Русия, а ще се търсят и други пътища на износ.

- Смятате ли, че е възможно някой от енергийните проекти да заобиколи България? Или е по-вероятно да ни сполети втора газова криза?
- Двете неща не са свързани. Възможно е да има проблеми с доставките през зимата, защото не са договорени транзитните такси за пренос през Украйна. Ако Русия и Украйна успеят да се договорят, проблеми с доставките няма да има, но иначе не се знае. Алтернатива за доставки на газ от Русия до Европа може да е Турция. Засега обаче не са водени разговори газопроводът „Син поток“ да поеме част от транзита към Европа.
Възможността „Южен поток“ да ни заобиколи ще бъде, ако той не се случи. Това би станало, ако Русия и Украйна се разберат дългосрочно за транзитирането на природен газ, което засега ми се вижда невъзможно. Другата възможност е „Южен поток“ да премине през Румъния, но там не знаем дали са водени някакви конкретни разговори.

- Не трябва ли да ускорим темпото на строителството на газовите връзки с Гърция и Румъния?
- Да, разбира се, и това е направено. В момента текат оценъчни процедури в ЕК за финансиране на двете връзки. Надявам се, че оценката ще бъде положителна и така тези безвъзмездни помощи от общо 60 млн. евро ще бъдат отпуснати за двете връзки. Тези проекти се надявам да се реализират в най-кратки срокове и през 2012 г. да можем да получаваме природен газ от други източници. Малко преди да бъдат свързани румънската и българската газова мрежа, ще бъде създадена и газова връзка между Румъния и Унгария, а оттам страната е свързана чрез Австрия с европейския газов пазар.

- Добра ли е идеята според вас да се доставя до страната ни втечнен природен газ чрез LNG терминали на Турция и Гърция?
- Да, това е добра идея, както и за строежа на нов терминал в по-далечна перспектива. По-скоро сега трябва да се види готовността на България да извършва суапови сделки. Тази опция, доколкото разбирам, не е достатъчно политически узряла. Винаги има някакво съмнение, че ние не бихме могли да използваме тази опция, защото ще нарушим транзитните договори, които имаме с „Газпром“. Но всъщност нещата вероятно не стоят точно така и заради това правителството трябва да разгледа съществуващите договори от гледна точка на транзита, както и правната рамка. Предишните управляващи като че ли не разглеждаха много тази възможност.
Например, докато започнат да функционират газовите връзки, тези суапови сделки могат да дадат началото на алтернативните доставки на природен газ у нас.

- Споменахте за договорите за руския газ. Смятате ли, че скоро може да бъде подписан нов договор и могат ли да бъдат предоговорени условията по транзита на природен газ?
- След като пакетният договор изтича в края на следващата година, трябва да бъде подписан нов договор. Но трябва да се има предвид, че в бъдеще около 30-40% от доставките ще идват от други източници. Затова разговорите трябва да бъдат в тази насока. Този процент може да бъде и по-малък, като се има предвид нарастващият пазар на природен газ. Например през 2015 г. консумацията у нас може да достигне 4,5 млрд. куб. м газ годишно, докато сега тя е 3,3 млрд. куб. м. Новите количества могат да се предвидят както при договора с „Газпром“, така и от алтернативните доставки.

- Смятате ли, че двата проекта за петролопроводи - „Бургас–Александруполис“ и „Самсун–Джейхан“, са конкурентни един на друг и ще има ли достатъчно петрол и за двата проекта?
- Не бих се ангажирал с конкретна прогноза, защото прогнозите по темата варират от „нямаме нужда от тези петролопроводи“, до „трябва дори и повече от една тръба“. Привърженик съм на консервативното виждане, че нефтопровод може би няма да има. Смятам така, като изхождам от три обстоятелства. Първото е, че в тази схема на доставките Русия се опитва да придобие максимална гъвкавост с цел да избегне транзитните страни, от една страна, и от друга - да поема транзитните количества през своя територия. На второ място, транзитните нефтени компании, които работят в Казахстан, и производителите от района искат точно обратното – да диверсифицират своите експортни възможности, да са максимално независими доставките им и да преминават през една страна, както в случая е Русия. Третото обстоятелство е, че ако се предприемат някакви допълнителни мерки за превозването на петрол през Босфора, навигацията може да бъде значително подобрена. Тогава превозените оттам количества могат да бъдат увеличени.

Интервюто взе Георги Велев