Депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси отхвърлиха на първо четене вчера предложенията за съкращаване на сроковете за връщане на ДДС след подаване на справката по него и за диференцирани ставки. Поправките в двата законопроекта бяха внесени от народните представители от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Според председателя на комисията Менда Стоянова скъсяването на срока за връщане на ДДС е нереалистично и има по-скоро популистки характер. А Стоян Мавродиев от ГЕРБ заяви, че трябва да се мисли за срок от 45 плюс известен толеранс за администрацията.
Според Димитров обаче аргументите, че административният капацитет е ограничен, не би трябвало да важат при толкова вложени пари в създаването на НАП и в софтуер. Подпредседателят на Синята коалиция бе категоричен, че фактът, че у нас има три периода на приспадане на ДДС, противоречи на европейската практика. Вече има писмо от ЕК, в което се алармира за това и рано или късно Брюксел ще ни глоби, предупреди депутатът. Димитров поиска финансовото ведомство да даде отговор – как е отговорило на писмото. След гласуването Димитров поясни, че колегите му не са го разбрали добре и че реалният срок, който той предлага за съкращаване на срока, е не 10, а 24 дни.
Сериозна дискусия на заседанието на бюджетната комисия предизвика идеята за създаване на дистанционна връзка между касовите апарати на търговците с Националната агенция по приходите (НАП). Неотчитането на продажби става по два начина – с неизползване на касов апарат или манипулирането му в края на седмицата. Дистанционната връзка не може да накара някой да използва касов апарат, но ако това лице знае, че във всеки момент може да му се изтеглят данните, това ще има много сериозен психологически натиск, според Росен Иванов от НАП. Няма да се следи всяка продажба, а ще се подпомогне т.нар. пряко наблюдение на търговските обекти – когато на място има данъчни. Освен това по-често ще се следят обекти, за които се смята, че са рискови, уточни експертът.
Депутатите отхвърлиха и предложението за намаляване на ставката върху дивидентите от 5 % на 1% и подкрепиха на първо четене предложението за промени, внесено от Министерския съвет. Този законопроект предвижда подаване на декларация пред НАП за взетите заеми от роднини и приятели, които са в размер над 5000 лева и подаване на финансов отчет за годината само пред НСИ. Отпадат нормативно признатите разходи със съдружници, член- кооператори и акционери при изчисляване на годишния дължим данък. В момента те са 25% от годишния осигурителен доход.
Междувременно БСК обяви, че предлаганите промени в Закона за местните данъци и такси за 2010 г. дискриминират бизнеса и увеличават несъразмерно неговия дял в издръжката на общините. Това бе записано в писмо до председателите на комисията по бюджет - Менда Стоянова, на комисията по регионална политика и местно самоуправление - Любен Татарски, както и до министрите на финансите - Симеон Дянков, на икономиката - Трайчо Трайков, и на околната среда и водите - Нона Караджова.
„На практика, в условията на икономическа криза се наказват предприемачите (инвеститорите), които създават или запазват работни места, блокират се инвестициите, включително във върхови и капиталоемки технологии", се подчертава в позицията на БСК.
Освен това, според камарата, диференцирането на основата и ставката за граждани и за фирми е в противоречие и със законодателните норми, според които размерът на таксата за една и съща услуга не може да бъде различен за различните й ползватели. Налозите са цена за предоставена услуга, отразяваща необходими разходи, а не данъчен инструмент.
Според БСК обвързването с данъчната оценка и отчетната стойност на активите превръща таксата битови отпадъци във втори имуществен данък.
Друга промяна, която според БСК дискриминира бизнеса, е предложението за отмяна на данъчния кредит за всички коли до 9 места. Това накърнява най-вече интересите на малките фирми, а в България по-голямата част от предприятията са малки и са предимно предприятия на услугите, предупреждават от камарата.