- Г-н Табаков, в Монтана се проведе организираният от вас икономически форум „Дунав”. Защо се насочихте точно към тази община?
- Избрахме Монтана по няколко причини. С местната администрация и кмета Златко Живков се работи много леко. Другата причина е, че решихме изданията на форума да се провеждат на ротационен принцип. Ще го провеждаме в големите общини и областни центрове, засега за следващите 3 години сме планирали дебати във Видин, Плевен и Ловеч. Успяваме да финансираме тези събития с помощта на общините, бизнеса, различни министерства.
Освен това Български икономически форум регистрира свой клон в община Монтана. Оттук възнамеряваме да кандидатстваме и да осъществим проекти с трансгранично значение между България и Сърбия, както и между България и Румъния. Това ще са проекти, които ще насърчават икономическото развитие и партньорствата в областта на икономиката.

- На форума оптимистично настроени експерти заявиха, че сега е моментът общините да се възползват от кризата. В същото време за никого не е тайна какви затруднения изпитват населените места в Северозападна България. Какви стъпки ще са полезни според вас за региона предвид условията на икономическа криза?
- Тази криза няма да е вечна. Ситуацията е такава, че в момента могат да се намерят например институционални пари чрез общински облигации за финансиране на инфраструктурни проекти. Така всяка община ще излезе на международния пазар. Това е само една от възможностите.

- Въпреки това положението с общинските бюджети никак не е добро.
- Положението с всеки един бюджет е такова. Това се отнася до фирмените и общинските бюджети, също и за държавния бюджет. Ако разгледаме социалния и здравния сектор – криза е.
Общините нямат приходи, защото и бизнесът няма. Ако кметствата не издържат, държавата ще помага.
Преживели сме обаче много по-тежки кризи, ако се върнем към 1996 – 1997 година. Но ето, малко по малко има признаци за съживяване на икономиката. Има сектори и производства, където се запазват работните места или дори се увеличават.

Вече е решено, че фискалният резерв или части от него няма да се прехвърлят в търговски банки. Какво е вашето мнение? На какво друго разчита бизнесът, за да излезе от кризата?
- По отношение на фискалния резерв се чуват различни мнения – едни казват, че идеята е екзотична, други – че е удачна. Въпрос на много тънка преценка.
Търговското управление на който и да е финансов ресурс е много по-рисково в сравнение с държавното управление на ресурса през Българската народна банка. А в условията на криза рисковете се увеличават.
Така или иначе има нужда от свежи пари, още повече че ни предстоят национално значими инфраструктурни проекти.
Възможно е вкарването на тези средства в оборот през търговските банки да е добро за държавата.
Всички се надяваме да има положителен ефект и от свиването на осигурителната тежест с 2%. Дано това да е един от инструментите, който да задържи спада на работните места и ръста на безработицата.

- Експерти заявиха, че още 15 години ще трябва да работим по инфраструктурата, това оптимистичният вариант ли е?
- Не трябва да си поставяме подобни срокове, по инфраструктурата винаги ще се работи. Страни като Италия, Франция или Германия не са спрели да работят по инфраструктурата.
Построим ли втория мост на Дунав, това е само началото. Към този мост трябва да има добър път. Ако е магистрален, още по-добре. Трябва да се започне отнякъде. Никой не знае например кога ще имаме тунел под Петрохан. Ако тези проекти се осъществят, целият Северозапад става много близък до столиците и много интересен за потенциалните инвеститори.
Имаме много работа по екологичната инфраструктура. От друга страна, идват нови изисквания.
Представете си, че в един момент имаме необходимите депа за отпадъци и заводи за сепарация. Но от всеки завод за сепариране остават различни фракции. Една от тях (наречена RDF) става за горене, след като са отстранени всички суровини, които стават за рециклиране и компостиране. Подходящата за горене фракция може да стигне 30 – 40% от отпадъците. Къде ще го горим? Към момента това е възможно единствено в заводите на „Холсим”. Те обаче не могат да поемат целия RDF на България. Трябва да има решение в тази насока. Представете си 264 общини, които започват да сепарират, да генерират гориво, което е с по-висока калоричност от въглищата. Това означава, че в един момент ще ни трябват инсталации, които да горят и тази енергия да се оползотворява. Ще са необходими и съответните филтри, защото тази субстанция съдържа цялата Менделеева таблица. Така че всяко подобрение на инфраструктурата влече след себе си необходимостта от следващи проекти. Затова не можем да се ограничим само в рамките на 15 години.

- Можехме ли да мислим преди 10 години, че сега ще се занимаваме с широколентов интернет за малките селища и Wi-Fi зони?
- Икономическата ситуация е трудна, но не е само в черни краски. Само в много добра координация между местната и централната власт, плюс вкарването на бизнеса в различни схеми за публично-частно партньорство могат да се оправят нещата. И то като се държим здраво един за друг като нация. Иначе нямаме шанс.

Интервюто взе: Надежда Бочева