- Г-н Стаменович, как българските, сръбските и румънските общини могат да си помогнат, за да бъдат преодолени негативните последствия от кризата?
- Със 17% е намаляло индустриалното производство в Сърбия заради кризата. И трите страни очакват свиване на брутния вътрешен продукт – в Сърбия с около 4%, в България с 6,5%, а в Румъния очакваният спад е 8,5 на сто.
Икономическата криза у нас се усети много силно. Отношенията ни с България са изключително добри и на политическо, и на икономическо ниво. Миналата година стокообменът с България отбеляза сериозен ръст, но сега намаля с около 30-40%.
Имаме намерение да отворим нов граничен пункт в Стара планина, който да улесни връзките на Пирот с България. Имаме разбиране от страна и на сръбското, и на българското правителство. Това ще ни помогне за развитието на туризма. Надявам се скоро този граничен пункт да бъде отворен.

- Вие на какви проекти залагате?
- Един от приоритетите за трите страни трябва да бъде трансграничното сътрудничество. Ние сме приятели и съседи. Граничните общини трябва да работят заедно.
Получихме големи грантове за инфраструктура по предприсъединителните програми. По тези схеми могат да кандидатстват неправителствени организации, общини и региони.
Срокът за приемане на проекти е 30 ноември. Те трябва да са за развитие на инфраструктурата, включително малки проекти. Надявам се, че и Сърбия, и България ще кандидатстват успешно за развитието й. Само за нашата страна траншът е 6,1 млн. евро. Ако не представим добри предложения, парите ще пропаднат. Затова граничните райони трябва да работят за усвояването на еврофондовете. След няколко години кризата ще мине, затова сега трябва да сме активни.

- Колко още гранични пункта трябва да се отворят според вас между България и Сърбия, за да се осъществяват нормално връзките на граничните райони?
- Колкото са повече, толкова по-лесно ще се осъществява комуникацията между хората. Сега на сръбските граждани им трябват визи, за да влязат в България. Надявам се от 2010 г. това изискване да отпадне, за да общуваме повече.
Това ще е полезно за развитието на туризма в Стара планина от двете страни на границата – например ако някой иска да разгледа Белоградчик.
Ние пък планираме да направим ски курорт. Заради кризата нещата обаче замряха, тъй като е трудно да се намери финансиране.

- Какво е положението в Пирот?
- Безмитната зона в Пирот работи най-много в сравнение с останалите четири такива зони в страната, но е добре, че въпреки световната икономическа криза положението там не е замряло. Ясно е, че при сегашните условия не можем да имаме големи очаквания по отношение на инвестициите.
Населението на селата намалява. Хората не са обучени да развиват бизнес и туризъм. Пътната инфраструктура не е добра.
Имаме висока безработица и заплати, по-ниски в сравнение с други области на Сърбия. Безработицата в страната ни е около два пъти по-висока, в сравнение с България, у нас тя е над 16%. А в Югоизточна Сърбия в граничните райони е около 20 на сто.

- Как се развиват българските инвестиции в Сърбия предвид трудната икономическа обстановка?
- Всички чуждестранни инвестиции са намалели, не само българските. 110 млн. евро са инвестирали около 30 български фирми в Сърбия. Сръбските инвестиции в страната ви са 70 млн. евро.
Има свиване на производството на фабриките, но нямаме спрени мощности.
Кризата ще мине, а ние оставаме. Затова се надявам, че към 2011 г. тя ще приключи.

- На кои инфраструктурни проекти разчитате?
- Очаквам до края на 2012 г. да бъде завършен сръбският участък от коридор 10.
Надявам се при развитието на проекта „Южен поток” газификацията в Пирот и Зайчар да се развие.