---

Димитър Попов е роден през 1961 г. в София. От 1986 г. работи в „Енергопроект“. През 2001 г. става ръководител направление „Хидроенергетика“ в „Енергопроект“, а през 2003 г. вече е управител на „Енергопроект Хидроенергетика“. През 2008 г. става изпълнителен директор на компанията.

---

- Г-н Попов, защо строителството на хидровъзел „Цанков камък“ се забавя с повече от година?
- На този въпрос най-добре могат да ви отговорят в НЕК. От наша гледна точка основна причина за забавянето на строителството са по-тежките от предварително прогнозираните геоложки условия. Те наложиха извършването на допълнителни работи по язовирната стена, където част от слабата скална основа бе заменена с бетонни тампони.
Геоложките „изненади” се отразиха пряко върху срока на изпълнение на работите в долината на река Гашня, където се извършват обширни противофилтрационни мероприятия. Там се изпълниха значително повече от предварително планираните количество работи. което освен върху срока се отразява и върху стойността на обекта.
Пак заради геоложките условия се забави и строителството на пътя Михалково – Девин (старият път ще бъде залят след пускането на язовира в експлоатация – бел. ред.). Наложиха се големи укрепвания на изкопните откоси, като поради локални свличания бе затруднен достъпът до определени строителни площадки и се наруши организацията.
Хидровъзел “Цанков камък” е разположен по поречието на река Въча. След като бъде завършено строителството му, се очаква мощността на възела да бъде 86 MW, а годишно оттам да се произвеждат по 198 Gwh.
Инвеститор на хидровъзела е НЕК, a строителството се осъществява от консорциум от три австрийски фирми - Alpine Bau, ANDRITZ HYDRO и Pöyry Energy. „Енергопроект-Хидроенергетика“ заедно с Pöyry Energy е съпроектант на обекта. Инженер на обекта е НЕК чрез клона си „Хидроелектроинвест“.

- Кога можем да очакваме обектът да бъде пуснат в експлоатация?
- Най-ранната възможност за въвеждане в експлоатация е в края на 2010 г. Така излиза, като се вземат предвид напредъкът на работите и фактът, че част от тях са технологично обвързани календарно в годината.

- На какъв етап бе спряно строителството на каскадата „Горна Арда”“? Кога можем да очакваме нейното завършване?
- Още през 2002 г., но дотогава бяха изготвени технически проекти, тръжни книжа, получиха се разрешения за строителство, оценки по ОВОС и друга документация. По хидровъзел „Мадан” се извършиха подготвителни работи, които позволяват бързо стартиране на основното строителство по него. За съжаление изпълнението на обекта беше спряно.
Не мога да кажа кога се очаква завършването на каскада „Горна Арда”, тъй като не е ясно кога ще бъде даден новият старт. Строителството на един хидровъзел от типа на тези от каскада „Горна Арда” обикновено отнема около пет години.
Каскада “„Горна Арда” се състои от три хидровъзела - „Мадан”, „Ардино” и „Сърница”. Общата мощност на съоръжението е 174 MW, а очакваното годишно елпроизводство е за 440 GWh.
В организационните планове на техническия проект като оптимална строителна програма се прие тази, която предвижда изместване с една година на началото на строителството на следващия по-долен хидровъзел. Това се прави с цел оптимално използване на ангажираните ресурси. Ето защо срок от 7-8 години за изграждане на каскадата е реалистичен.

- На колко се оценява проектът в момента?
- В публичното пространство сега битува една цифра от около 500 млн. евро. Отчитайки инфлацията и опита от строителството на ХВ „Цанков камък”, смятам, че тази стойност звучи правдоподобно.
На този етап няма актуална оценка на стойността на каскада „Горна Арда”, или поне аз не зная за нея. Първоначалната оценка от 1997-1998 г. определи, че строежът на съоръженията ще струва 220 млн. долара без съпътстващото строителство и инфраструктура.
Няколко години след това, през 2002 г., в наше съвместно проучване с италианската компания „Енел“ направихме една ориентировъчна оценка, според която стойността на каскада „Горна Арда” се определи на около 310 млн. евро. Според мен това е последната стойност, основана на точни разчети.

- Може ли да дадете малко повече информация за другия консултиран от вас проект – строителството на хидровъзел „Яденица“?
- ПАВЕЦ „Чаира“ има едно проблемно място – това е малкият обем на долния изравнител – язовир „Чаира”, което силно ограничава възможностите му за работа. Така, търсейки решение на този проблем, се роди идеята за хидровъзел „Яденица“. Проектът предвижда да бъде изграден язовир „Яденица”, свързан с язовир „Чаира” чрез тунел с дължина около 7 км. С изграждането на хидровъзел „Яденица“ полезният обем на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира” се повишава около 3 пъти. Не е много в сравнение с обема на язовир „Белмекен” – 140 млн. куб. м, но енергийните анализи показват, че с язовир „Яденица” ПАВЕЦ „Чаира” ще може да работи значително повече.
Образно казано, ПАВЕЦ „Чаира“ е едно „бижу” за енергийната ни система. Това е прекрасна регулираща мощност с много висока степен на разполагаемост. „Чаира“ помпа вода, когато има излишък от енергия в системата, и генерира, когато има недостиг. Отделно от това ПАВЕЦ „Чаира“ е заместваща мощност, в случай че 1000 MW блок на АЕЦ „Козлодуй“ изключи аварийно.
Ясно е, че „Яденица” е необходима на енергийната система и затова бе започната да се строи със средства на НЕК. Изпълнено беше временно строителство за язовирната стена, започна изграждането на свързващия тунел от двете му страни. За съжаление строителството беше спряно поради липсата на финансиране.
Аз съм оптимист за бъдещето на хидровъзел „Яденица”. Той се вписва добре във възможни бъдещи схеми за развитие на каскадата. Например схема, предвиждаща прехвърляне на неоползотворени води от поречието на река Места в каскада „Белмекен-Сестримо”. С това може да се компенсира отнемането на води от каскадата, които се пренасочват за водоснабдяването на София.

- Колко проекта за възобновяеми енергийни източници консултирате в момента?
- В момента - три проекта. Единият е вятърен парк в района на Сакар планина. Проектът там е за 200 MW. В района на Оряхово също има такъв проект, но той е по-малък като мощност – около 10 MW. Третият проект е за вятърен парк в района на Бургас и по-точно в балканската му част. Там централата ще бъде от порядъка на 40-50 MW.
За фотоволтаични паркове има интерес и ние имаме готовност за консултации. Изготвили сме проект за строеж на около 5 MW слънчева централа в района на Кресна. Засега това е само идеен проект.

Интервюто взе Георги Велев