Режат с още 10% разходите на министерствата

Моника Стоянова

С още 10 на сто се очаква да бъдат намалени разходите на всички министерства до края на годината, след като през август правителството ги намали с 15 на сто, каза вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. На кръгла маса по промените в Закона за устройство на територията той допълни, че за 2009 г. ведомството му е имало бюджет от над 100 млн. лв, който вече е бил орязан на 85 млн. лв.
Плевнелиев обясни, че около 500 млн. лв. за капиталови разходи за пътища иска МРРБ за следващата година и още 370 млн. лв. за текущи разходи и издръжка на пътната агенция. 35 млн. лв. пък ще са нужни за зимно поддържане през предстоящия зимен сезон. Очаква се финансовото министерство да отпусне 25 млн. лв. за тези дейности до края на годината и още 10 млн. лв. за следващата, обясни още регионалният министър.
Задълженията от 132,5 млн. лв. на държавата към пътните фирми ще бъдат изплатени през следващата година. Експерти от министерствата на регионалното развитие и финансите пък започват преговори с компаниите за подписване на двустранни споразумения, с които плащанията на държавата ще се разсрочат. С тези споразумения компаниите ще могат да теглят и банкови кредити, които ще бъдат гарантирани от държавата, каза още Плевнелиев. Той обясни, че банките са реагирали положително на тази идея.
„Практиката на фирмите да се възлагат финансово необезпечени работи е от години, а плащанията към тях се изпълняват с месеци закъснения“, обясни още Плевнелиев. Той допълни, че за да не се разбива бюджетното проектиране догодина, всички тези задължения трябва да се изчистят.
„Това е възможна идея, ако не може държавата засега да се разплати с фирмите. Компаниите са наистина много зле и е по-добре да вземат кредит на база държавни гаранции“, коментира за „Класа“ изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. По думите на Бойков задълженията към пътните фирми може да се окажат повече от 132,5 млн. лв. „Най-силните месеци по принцип са октомври-ноември, когато се декларират най-много дейности“, обясни Бойков. На същото мнение е и Румен Йовчев, председател на Българска браншова камара „Пътища“. Според него при тази ситуация това е вид компромисно решение. Той обаче не смята, че задлъжнялостта ще се увеличи, защото няма никакви строителни дейности в момента.
Против тегленето на кредити с държавни гаранция са обаче някои от пътноподдържащите фирми. Според Славчо Дуков, управител на „Пътно поддържане“–Сандански най-добре е всички дейности да се изплащат навреме и да се възлага толкова работа, колкото може да се плати. Той обясни, че договорът му с пътната агенция за поддържане на пътни участъци е изтекъл през март тази година, но все още не е получил парите си.
„Идеята не е много разумна. По-добре държавата да вземе кредит и да се разплати с фирмите, защото ще плати по-малка лихва, отколкото компаниите поотделно“, коментира Георги Григоров, управител на „Пътища“ АД-Шумен.


Промените в ЗУТ ясни до края на ноември

До края на ноември ще стане ясен проектът за изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), каза вчера зам. регионалният министър Екатерина Захариева. Според нея трябва сериозно да се помисли за създаването на камара, в която да влизат фирмите, упражняващи строителен надзор.
Според регионалния министър Росен Плевнелиев е много важно с промените в ЗУТ да се заложат ясни правила, които да гарантират прозрачността при реализацията на проекти. Според него е необходимо да се създадат предпоставки за привличането на чуждестранните инвестиции обратно у нас, които заради кризата са намалели с около 50-60%.

Станете почитател на Класа