Маргарита Димитрова

Има разногласия между Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и млекопреработвателите и затова не могат да се подложат на обществено обсъждане новите държавни стандарти за киселото мляко, сиренето и кашкавала. Това съобщи вчера Мая Станева, изпълнителен директор на Българския институт за стандартизация (БИС). Тя обясни, че от самото начало целите на заданието са се оказали различни. Чрез новите български държавни стандарти ветеринарните власти са искали да обезпечат контрола върху стоките. Млекарите пък са имали идея да използват стандартите, за да защитят продуктите си като традиционни производства.
В началото на тази година масирани проверки в търговската мрежа установиха, че българското сирене съдържа растителни мазнини, кашкавалът се прави от пресована извара, а в киселото мляко се влага прахообразна суровина. Анализът на продуктите обаче не потвърди подозренията, че тези храни са опасни за човешкото здраве. Затова шефът на НВМС се разпореди продуктите с растителни мазнини да се продават на отделни щандове, съдържанието им да е подробно описано в етикетите, така че потребителите да са наясно какво купуват и да правят свободно избора си.
На 19 февруари НВМС внесе в Българския институт за стандартизация проекти на нови държавни стандарти за „българско кисело мляко", „българско бяло сирене" и „кашкавал".
Тези продукти се произвеждат единствено от сурово мляко и не могат да съдържат растителни мазнини, са част от условията. Специално лого пък трябваше да отличава продуктите, произведени по БДС, от останалите стоки.
Още през април от БИС са изпратили нотификация до Европейския комитет и така са уведомили Брюксел, че България ще разработва свои национални стандарти за млечните продукти. Впрочем в ЕС няма европейски стандарт за сирене, одобрени са единствено методи за изпитване на определени показатели.
Работни групи, в които са включени представители на земеделското министерство, на производителите и науката през пролетта на т. г. са започнали работа по предложените проекти. Осем месеца по-късно обаче все още не е постигнат консенсус между самите експерти. Едва когато това се случи ще преминем към следващата стъпка – обществено обсъждане, обясни Мая Станева. Проектите ще бъдат изпратени за коментар до всички заинтересовани страни, включително до преработвателите.
„На последното заседание на работната група имаше определени несъответствия за температурата на пастьоризация при киселото мляко“, обясни пред „Класа“ проф. Желязко Симов. Той е заместник ректор на Университета за хранителни технологии в Пловдив, ръководител на катедра „Мляко и млечни продукти“, и участва в разработването на стандартите за киселото мляко и кашкавала. Според Симов трима души са подписали протокола с особено мнение, защото не са били съгласни с предложението на ветеринарната служба. Все още не е решен окончателно въпросът дали да продължим да работим по новите стандарти или не, обобщи професорът. Той призна, че в момента обсъждането е зациклило, защото има противоречие между изискванията на ветеринарните власти и възможностите на производителите.
Впрочем през 1986 г. са приети български държавни стандарти за млечните продукти и досега не само че не са отменени, но продължават да вършат отлична работа, смята директорката на БИС. Тя посъветва производителите, че е най-добре да регистрират в ЕК българското саламурено сирене като храна с традиционно специфичен характер. В европейския регистър досега са включени 830 географски понятия за произход, а още 340 чакат решение. До момента няма нито един български продукт в тази листа. Преди няколко месеца стартира регистрацията на „горнооряховски суджук“. Цялата процедура трае 18 месеца. Първото и много съществено условие на ЕС обаче е да бъде създадено сдружение на производители. Според европравилата само подобна структура може да подава документи за регистрация на храни с традиционно специфичен характер.