Досега нито един лев от предприсъединителните и от оперативните програми на ЕС не е постъпил в хлебарския бранш и настояваме новото правителство да осигури прозрачен достъп до европейските средства, каза вчера Борис Инчев, председател на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България. Според него консумацията на тестени изделия всяка година намалява с около 2 – 2,5%, с толкова се свива и самият бизнес. С навлизането на търговските вериги е възможно част от операторите, работещи в сектора, да изчезнат и това е причина по-малките да поискат минимални защитни цени. От браншовата организация обаче са категорични, че не може в държава с пазарна икономика да има минимални цени. Държавата трябва да се намесва единствено, за да контролира скритите обороти, дали се плащат осигуровки и какво е качеството на продукта, смята Борис Инчев. Той съобщи, че от името на браншовата организация се е подписал под споразумение минималният осигурителен праг в сектора да се повиши до 360 лв. от 1 януари 2010 г.
„В Гърция, ако произвеждаш 1500 хляба на ден, значи си човек със среден бизнес. В България с толкова обем си на ръба на фалита, защото печалбата е от 1 до 3 стотинки на брой, а печалбата е под 5%“, съобщи Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизоводителите и сладкарите. По негови сметки около 60% от бранша работи на тъмно. Въпреки че никой не прави сериозен анализ данните на Националната служба по зърното са много показателни. През миналата година са фактурирани 430 хил. т брашно, но реално в страната се консумират 960 хил. т. Изкарването на сивия сектор на светло ще вдигне цената между 3 и 5 ст. на един хляб. 90% от повишението ще е за сметка на магазините. Но търговците не желаят да загубят тези стотинки. За да успее да продава, производителят спестява данъци и лъже държавата, обясни Попов.