Маргарита Димитрова

Ще бъдат закрити Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба по растителна защита, Националната служба по зърното и фуражите, Изпълнителната агенция по лозата и виното, научи „Класа“. Техните контролни звена ще преминат в агенцията по храните. Там ще се влее и Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), която е под шапката на Министерството на здравеопазването. Лабораториите за контрол обаче ще останат в двете ведомства.
Политиката и законодателната дейност ще бъдат концентрирани в дирекция „Безопасност и контрол на храните” в МЗХ. Растителната защита, лозаро-винарският сектор, зърното ще се регулират от новосъздадени главни дирекции.
Това е само част от мащабната структурна реформа, която ще стартира в Министерството на земеделието и храните от началото на 2010 г. До края на т. г. ще е готова цялостната концепция на Агенцията по безопасност и контрол по храните, която със сигурност ще е надведомствен орган. След това ще се променят законите за храните и за общественото здраве.
До края на т. г. ще бъдат приети бюджетите на различните ведомства и няма как да има отделни средства за новата агенция по храните. Вероятно ще бъде избран холандският модел на финансиране и двете ресорни министерства – на земеделието и на здравеопазването, ще отделят от своя ресурс.
След промяната в Закона за горите ДАГ преминава в МЗХ. В момента се обсъжда възможността да има още един заместник-министър, в чийто ресор ще е горският сектор. Макар и в рамките на МЗХ, горите ще се управляват от обособена структура с ръководен екип.
Нова дирекция за анализи и прогнози в земеделското министерство ще изработва стратегически планове с 5-, 10-, 15-годишен срок. В звеното ще бъдат включени научни работници от Института по аграрна икономика, научи още „Класа“. В момента министерството разполага с около 15 информационни системи, които акумулират данни, но няма кой да ги събере и да ги обработи, обясни заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров. Едва когато новата структура заработи ще може да се каже например защо България отделя 3% от БВП за държавни помощи, а ефектът е нула. Във Франция помощите за аграрния сектор са 0,3% от БВП, но ръстът стига до 3% на година, обясни Димитров.
Промяна ще настъпи и в Националната служба за съвети в земеделието. В момента там служителите основни пишат проекти на фермери. Дейността ще бъде преустроена по френски образец, така че производителите да имат достъп до всякаква пазарна и технологична информация.