Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”: Създаваме общ регистър на длъжниците
Калина Илиева e родена е на 16 ноември 1980 г. в София. Завършила е висшето си образование в Университета за техника и икономика в Берлин - магистър по икономически отношения и комуникации. До 2007 г. участва в проекти към Deutsche Bank Research. От януари 2008 г. работи във фонд "Земеделие" като ръководител на работна група за комуникация с ЕК и ОЛАФ. Преди да бъде избрана за поста изпълнителен директор, тя бе и представител на фонд "Земеделие" в Специализираното звено на Върховната касационна прокуратура за борба с измамите при усвояването на средства от европейските фондове.
- Г-це Илиева, в петък представителите на ЕК приключиха първия одит на Програмата за развитие на селските региони /ПРСР/. Какви са оценките им?
- Целта на одиторите беше да проверят дали т. нар. недобри практики от САПАРД са прехвърлени в ПРСР. Те много детайлно са запознати с проблематиката и нищо не им е убегнало. Според доклад на нашата Агенция за одит на средствата от ЕС бяха установени нарушения в Закона за обществените поръчки при общинските проекти на САПАРД. Заедно с Министерството на финансите разработихме контролна процедура, вече я прилагаме в ПРСР и одиторите на ЕК много я харесаха. Те проверяваха независими ли са цените в офертите и как е направено самото ценообразуване. Анализираха и дали е адекватна оценката на бизнесплана, защото целта на един проект в крайна сметка е да има ефект и развитие на дейността. Предстои одиторите да изготвят доклад и тогава ще станат ясни оценките и препоръките им.
- Имате ли предварителни притеснения какво точно ще пише в доклада? Ако се установят нарушения, парите ще бъдат ли спрени така, както както стана при САПАРД, или механизмите в ПРСР са по-различни?
- Не знам какво точно ще пише в одиторския доклад, но мога да ви кажа какво видя в първите си дни новият управляващ екип на фонда. Средствата по САПАРД бяха замразени от ЕК, а ПРСР беше почти блокирана. Заварихме всички мерки отворени и хиляди непогледнати заявления. Наложи се да затворим част от мерките, за да може да обработим проектите.
Иначе комисията е свободна да решава какво да предприеме в зависимост от тежестта на нарушенията, които са установени. Като се има предвид какво се е случвало през последните години и че доста от служителите, администрирали САПАРД, са били прехвърлени в основата на ПРСР, нормално е да имам притеснения. Когато проверяваха САПАРД, одиторите дойдоха и се натъкнаха на нарушенията. Сега те идват и вече целенасочено търсят евентуалните проблеми. Но за нас е важно, че това е първата оценка, която ще получим от ЕК, за работата на програмата до идването на нашия екип.
От докладите на експертите, които обработват проектите и ги изпращат в специализирания Отдел за борба с измамите и противодействие на корупцията във фонда, се вижда, че нарушенията са сходни с нередностите по САПАРД. Има например сигнали за оферти, в които се предлага оборудване. Компанията производител обаче отговаря, че въобще не се произвежда подобно оборудване. Констатирани са и свързани фирми. Но мога да ви кажа, че контролните механизми действат на предварително ниво. Около 19 проекта по ПРСР са докладвани за нередности, но преди да се извърши плащане.
- Не е ли достатъчно тежка обеца програма САПАРД, та да има бенефициенти, които се опитват отново да излъжат системата?
- Каква обеца – та по САПАРД имаме 50 млн. евро дълг, а едва 3 млн. евро са възстановени. Няма особена събираемост. Но ЕК в двугодишен срок ще изисква неправомерно изплатените субсидии. След това ще си прихваща сумите от бъдещи плащания към България. Каквото не можем да съберем, ще остане за сметка на българския бюджет.
Но ще споделя с вас нещо твърде абсурдно, което се случи наскоро. Върховният касационен съд, който е последна инстанция, осъди Държавен фонд „Земеделие“ да изплати една отказана от нашите експерти субсидия. През 2006 г. служители на фонда са установили, че машината е стара, направили са протокол и са отрязали плащането. Тогава обаче са направили грешка, защото не са уведомили прокуратурата. След това бенефициентът се е снабдил с експертиза, според която към онзи момент машината не е била употребявана. Сега нямаме никакъв начин да докажем, че нашите експерти са били прави. Разпоредих да се изпрати копие от проекта на прокуратурата, но е трябвало това да стане още преди три години. Ако чиновниците бяха свършили работата си так,а както е по процедура, от прокуратурата щяха да предприемат съответните действия. А сега сме осъдени да платим 80 000 лв. за машината плюс лихвите. Това е само един от случаите, които показват в каква абсурдна ситуация се намираме.
- Парите по САПАРД са размразени, но има три месеца до края на програмата. Колко проекта остават за плащане и ще се вместите ли в срока?
- При рестартиране на плащанията оставаха 320 проекта. Досега вече са обработени над 40. Срокът, в който фонд „Земеделие” трябва да подаде заявка за плащане към националния ръководител, е 30 ноември. Но с колегите от финансите се разбрахме да имаме на разположение още една-две седмици. Повече не е възможно, защото и те трябва да обработят проектите и да изпратят данните до ЕК. Във фонда сме създали организация, но сме много зависими и от сроковете, в които самите бенефициенти представят документите. Надявам се, че ще бъдат обработени всички проекти и коректните ще си получат парите.
В края на октомври от ЕК отново ще одитират САПАРД, за да видят прилагаме ли плана за действие, който представихме в Брюксел, и дали извършваме предварителните проверки.
- Имате ли обобщена информация колко са некоректните бенефициенти и какви пари те трябва да връщат на фонда по различните програми и схеми?
- Може да звучи невероятно, но досега във фонда няма единен регистър на длъжниците. Всичко е разделено – има сектор лоши вземания към ПРСР, книга на длъжниците към САПАРД, отделно се водят нарушенията по националните схеми и т.н. Експертите и на ЕК, и на ОЛАФ просто недоумяват как е възможно досега институция, която управлява такъв огромен финансов ресурс, да не разполага с обобщена информация за нарушителите. Лично мое мнение е, че целенасочено не е правен общ регистър. Във фонда работят около 1500 души и вероятно е било удобно информацията да е разделена.
Сега правим ново звено към Отдела за борба с измамите и противодействие на корупцията. И там ще създадем единен регистър на длъжниците. Лесно ще може да се установява кои нарушители се повтарят по различните програми, ще е възможно да се извършва и анализ на данните.
- Защо за едни мерки в ПРСР бенефициентите показаха свръх активност, а за други дори няма желаещи?
- Акредитирането на една програма е доста сложен процес. Ясно е, че интересът ще е най-голям в определени направления, но не може в програма, която е част от общата селскостопанска политика на ЕС, да кажеш, че ще инвестираш само в земеделска техника. Програмите се защитават така, че да се покрие идеята за общата селскостопанска политика. А там съществуват и не толкова атрактивни дейности, каквито са примерно горските и агроекологичните. Общността обаче е решила, че трябва да развива и тези области.
- Тогава как ЕК ще се съгласи на третата година да преструктурираме програмата и пари от едни мерки да бъдат прехвърлени в други?
- Колегите от управляващия орган заедно с ресорния заместник-министър Преслав Борисов до дни заминават за първите преговори. Ние сме представили всички анализи, но е ясно, че разговорите ще са трудни. България е защитила програмата и ЕК е приела, че това са нашите приоритети. Сега ще се прави анализ доколко евентуалните промени няма да изкривят целите на програмата.
- Как ще коментирате твърдението на лидера на РЗС Яне Янев, че във фонд „Земеделие” и особено в ПРСР има корупция и отговорите на проектите се бавят по шест месеца?
- Срокът за обработка на проектите е три месеца. Но е факт, че заварихме блокирана програмата и не бяха обработени проектите дори от 2008 г. От една страна, работим, за да подобрим администрирането, от друга - проверяваме абсолютно всички сигнали за корупция. Вече са отстранени служители, но за обективни неща, т. е. беше установено, че са изчислявали субсидия в полза на бенефициентите, и информацията дори беше попаднала в констатациите на външните одитори от „Делойт”. Проверяваме и дали наши служители работят с консултантски фирми, всички резултати се подават на компетентните органи. Но това са неща, които няма как да се докажат, защото нали разбирате, че няма официално сключени договори.
Обявили сме телефон, който е отворен 24 часа в денонощието, информация може да се изпраща и по мейл, а специално назначена комисия всяка седмица прослушва всички сигнали. Слуховете са слухове, но ние работим по обективни данни, защото в Кодекса на труда има определени изисквания, по които може да бъде отстранен един служител.
- Битува схващането, че в Брюксел ни гледат под много силна лупа, защото самият ЕС има финансови проблеми във времето на кризата.
- Това просто звучи несериозно. Отношението на ЕК е еднакво към всички, защото институцията работи по обективни критерии. През миналата година бяха блокирани парите заради установени нарушения в проекти през 2002 – 2003 г. Самата проверка на ОЛАФ е от 2006 г. А кога започна икономическата криза? Т. е. тук изобщо не може да се говори за по-специално отношение заради икономическата криза. Това са си чисто български комплекси, че някой ни възприема по по-различен начин.
Интервюто взе Маргарита Димитрова
