- Г-н Ангелов, опозицията твърди, че разглеждането на бюджет 2010 вече е закъсняло и все още се бавят редица данъчни закони. Съгласен ли сте с това?
Цялата бюджетна процедура закъсня, защото на практика преди изборите не бяха преминати много етапи и едва след август бе започната работа. В крайна сметка бюджетът трябва да бъде внесен до 31 октомври, т.е. има още месец, в който да се разгледат данъчните закони и да се внесе за обсъждане проектобюджетът. Така че закъснението не е фатално и вероятно правителството ще успее да го внесе навреме. Финансовият план за 2010 г. ще е първи тест за правителството, което няма пълно мнозинство в парламента. Вероятно предстоят много дебати и всичко зависи от новата полукоалиция от партии, които ще подкрепят ГЕРБ.

- Миналата година министерствата поискаха 2 млрд. лв. повече, отколкото впоследствие получиха, а сега настояват за 4 млрд. лв. над бюджета за 2009 г. Как ще се справи в тази ситуация правителството?
Този въпрос не е толкова плашещ, колкото изглежда, защото всяка година министерствата искат повече, а им дават по-малко. Миналата година искаха 2 млрд. повече, защото се очакваше през 2009 г. да има голям ръст на разходите. В крайна сметка този разход го нямаше, така че министерствата са получили не 2 милиарда в плюс, а 5 млрд. лв. по-малко, отколкото са поискали. Просто защото планираните приходи не бяха събрани и разходите бяха намалени. В този смисъл и сега е сравнимо това, което искат, и това, което ще получат. Всъщност ситуацията се повтаря всяка година и е част от бюджетната игра.

- Смятате ли, че скандалите в земеделското министерство или в ПУДООС са причина тези ведомства да поискат по-малко пари сега?
Идеята е министерствата, които управляват еврофондове, да се концентрират към усвояването им и така по-малко да тежат на националния бюджет. Става въпрос и за земеделие, и за транспорт, и за инфраструктура. След като бюджетът няма средства, би трябвало да се обърнем към парите от Европейския съюз, които стоят сега замразени. Това е нормално и се надявам повече министерства да го направят.

- В интервю преди две години заявихте, че не сте голям почитател на европейските пари. Продължавате ли да мислите така?
- Общо взето, моите предположения се оправдаха - еврофондовете не са манна небесна, която ще реши всички проблеми и ще ни направи богати. Радостно е, че тези очаквания бяха приземени.
От друга страна, еврофондовете не насърчиха корупцията. В момента, в който тръгнаха по корупционни схеми, парите бяха спрени. Добре е и за нас, че си намерихме външен съюзник в борбата с неефективното харчене и намаляване на корупцията. Ако това доведе до промяна в манталитета на чиновниците, може да се надяваме тази практика да се пренесе и върху българския бюджет.

- Правителството заяви съвсем ясно, че това ще е приоритет в работата му, но не звучи ли странно, че първата крачка – свиване на разходите за администрацията, започнала със съкращаване на служители в Държавен фонд „Земеделие“ и Агенция „Митници“, бе последвана от назначаване на почти толкова нови хора в същите ведомства?
- Поне в митниците не са назначили толкова, колкото съкратиха. Всъщност назначението на нови хора е за сметка на агенцията за пътищата. Това може да се види с времето, но със сигурност по-добрият вариант е да се намалява числеността, без след това да се увеличава.
Обещанието за 15% съкращения не би трябвало да е еднократно, а да е дълготрайна тенденция. Това е голям проблем в нашата администрация, защото всяко правителство идва на власт с идеята да отреже много хора и се сблъсква с огромна опозиция сред чиновниците. В крайна сметка много от реформите всъщност биват върнати обратно. Обикновено в началото на мандата политиците диктуват промените, а в края на мандата бюрокрацията е взела властта и определя какво да правят министрите. Правителството губи връзка с обществото и затова не печели следващите избори. Сегашното правителство има шанс да промени тази неблагоприятна тенденция, но предстои да видим. Все още съкращенията не са направени във всички ведомства. Предстои да видим дали ще се спазят първоначалните обещания и дали това ще се върне като контраатака от бюрокрацията.
Но не само администрацията, а и много други групи ще се противопоставят на реформите на кабинета. Вече се вижда при данъчната, здравната реформа, при споровете за осигуровки, определянето на пенсионната възраст...

- Затова ли отпадна от дневния ред на кабинета в сряда точката за определяне на наказателна лихва за неизплатени данъци?
- Там възникнаха някои противоречия - доколко законната лихва е по-ниска от пазарните лихви. За някои бизнеси е по-лесно да не си плащат данъците и да внасят наказателната лихва. Получава се така, че някои компании използват бюджета като кредитор, вместо да си вземат нормален заем от банката. Нормално е да се повиши законовата лихва, но да нараства двойно, е твърде много. Трябва да се намери някакъв междинен вариант, в който да не се получава такова изкривяване - наказателната лихва да е по-ниска от пазарната, но и да не е чак толкова висока, че да допринася за фалита на компании. В данъчната политика трябва да се спазва принципът за неутралност и максимално опростяване на системата.

- Как трябва да се осъществи пенсионната реформа? Необходимо ли е да се увеличи възрастта за пенсия?
- Според мен въобще не трябва да има праг на пенсионната възраст. Най-добрият вариант е всеки сам да избира кога да се пенсионира и какви вноски за пенсионно осигуряване да прави. Така сам ще си направи извода дали да работи по-дълго време и след това да получава по-висока пенсия, или да се пенсионира на 50 г., но пък да внася по-високи пенсионни вноски. В дългосрочен план трябва да се върви към доброволно осигуряване.

- Ще успее ли според вас правителството да спази срока за влизане в еврозоната?
Ако има желание и работи в тази посока, може и да го постигне, но става въпрос за много усилия – както политически и икономически, така и дипломатически. Един от големите проблеми за влизане на България в еврозоната е, че Брюксел и Франкфурт ни приемат като корумпирана страна. В крайна сметка никой не иска такава държава да взема решения за монетарната политика на Евросъюза. Първо трябва да започнем да усвояваме еврофондовете прозрачно и ефективно, да се затегнат полицията и съдебната система, да има реални резултати от борбата с престъпността. Тези постижения могат да се покажат на ЕС, за да се убеди, че не сме корумпирана страна. След това идва изпълнението на икономическите изисквания, бюджетната политика, реформи, които да направят бизнес средата по-добра. Като минем целия пакет, може да очакваме нещо в замяна. Това е голямо предизвикателство, което изисква борба на много фронтове, но пък си заслужава. Виждаме, че страните от еврозоната са по-леко ударени от кризата, отколкото тези, които останаха отвън. Някои от тях без помощта на МВФ вече щяха да фалират.

- Международният валутен фонд съобщи, че лошите банкови кредити могат да доведат до второ връщане в спиралата на кризата. Съществува ли такава опасност за България?
Има опасност това да не е краят на кризата, а пореден етап. Винаги трябва да имаме и лош сценарий. Още повече че правителствата в много страни дадоха огромни заеми на банките и натрупаха големи дългове - как ще бъдат изплащани следващата година, е голям проблем. Разбира се, има риск и за българската икономика, така че бюджетът трябва да има буфери, които да го поемат. Банките в България все още не са започнали да трупа загуби и са на печалба, колкото и малка да е тя. Въпреки нарастването на лошите кредити банките у нас имат високи нива на капиталова адекватност.

- Но лихвите по кредите са по-високи от другите европейски страни.
- Причината за това е, че не сме в еврозоната – имаме рискова надбавка, която трябва да плащаме. Това е цената за забавянето. Ако бяхме влезли във валутния механизъм на еврозоната през добрите години за икономиката, сега България щеше да има ниски лихвени проценти. Когато в добрите времена се спират реформи, в лошите се страда повече.

Интервюто взе Лили Мирчева