Георги Велев

2,9% е очакваният спад в потреблението на електроенергия у нас през следващата година, сочат песимистичните прогнози на НЕК за развитието на пазара. Той идва, след като досега през 2009 г. консумацията вече е с 8 на сто по-ниска от миналогодишната. Причината за това е намаленото производство на индустрията у нас заради икономическата криза. Оптимистичният вариант според обществения доставчик е догодина потреблението да се свие само с 2,3% и да бъдат консумирани 37,4 млн. мвтч.
От НЕК очакват минимално увеличение на потреблението чак през 2012 г.. По оптимистични прогнози тогава консумацията ще е с 1,9% повече спрямо 2010 г., или 38,6 млн. мвтч. В годините до 2020 г. потреблението ще продължава да се покачва с малко над 2%, като най-много ще е то през 2016 г. При песимистичния вариант за развитие на пазара тогава се очаква потреблението да достигне 40,9 млн. мвтч, което е с над 12% повече спрямо сегашната консумация.
Ако обаче се сбъдне оптимистичният вариант на НЕК, през 2016 г. у нас ще има нужда от 42,6 млн. мвтч ток годишно. Това е с близо 13% повече спрямо прогнозите на компанията за тази година. В най-добрия случай през 2020 г. от НЕК прогнозират ръст в потреблението на ток с 22%, или 46,7 млн. мвтч. При песимистичния вариант прогнозата е за повишение на консумацията с 16 на сто до 43,8 млн. мвтч.
От компанията предвиждат АЕЦ „Белене“ да бъде пусната в експлоатация в периода 2016–2018 г. Освен ядрената мощност до 2020 г. се очаква да заработи новата ТЕЦ „AES Гълъбово“ (бившата ТЕЦ „Марица-изток 1“), която ще е с мощност 600 мвт. Ще бъде построен и ВЕЦ „Цанков камък“ (80 мвт), както и други възобновяеми енергийни източници с обща мощност 1700 мвт. Към края на периода са предвидени за строителство и газови турбини с мощност 200 мвт. В прогнозите на НЕК обаче не са включени изграждането на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ с мощност 178 мвт, както и нов парогазов блок в ТЕЦ-Варна с мощност 880 мвт.
Преди да бъдат пуснати тези мощности, от 2012 г. до 2015 г. поетапно ще бъдат спрени тецовете Бобов дол, „Марица 3“, „Брикел“ и първите три блока на ТЕЦ-Варна. Така енергийните мощности в страната ще се намалят с 1765 мвт, преди да бъде построен АЕЦ „Белене“. Толкова в момента е и студеният резерв, който се използва в случай на авария на някоя от останалите мощности.
Общественият доставчик в момента има излишък от електроенергия от 2844 гвтч, които отиват за износ. На практика след 2016 г., когато ще заработи АЕЦ „Белене“, страната ни ще може да изнася с 350% повече електроенергия от сега.
От НЕК прогнозират потреблението на ток в региона да нарасне с 80 млн. мвтч в следващите 10-15 г. Значителна част от дефицита в региона се очаква да покрива АЕЦ „Белене“.
Според председателя на Българския атомен форум Богомил Манчев цената на тока от тецовете след въвеждането на квотите за въглеродни емисии през 2012 г. ще се увеличи с между 35 и 50 евро за всеки произведен мегават.
В момента 57% от общото производство на енергия у нас е от тецовете, 35 на сто е производството на АЕЦ „Козлодуй“, а 7,3% от тока идва от ВЕИ мощности. В НЕК има постъпили заявки за строителство на близо 12 хил. мвт мощности от вятър и слънце, на за тях има сключени договори само за около 350 мегавата.