---

Красимир Коев е роден през 1971 г. в Ямбол. Завършил е „Екология и опазване на природната среда" в Лесотехническия университет и „Стопанско управление на малки и средни предприятия“ в Техническия университет. Бил е изпълнителен директор на Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки, а от 1 септември оглавява Изпълнителната агенция по лозата и виното.

---

- Г-н Коев, вярно ли е, че има места в страната, където напълно е спряло изкупуването на гроздето?
- Кампанията е в начален етап, тепърва ще се увеличават количествата. Но е вярно, че с по-бавни темпове тази година върви изкупуването. Реколтата е добра, при винените сортове се очакват добиви между 500 и 900 кг, а при десертните - 1000 – 1200 кг от декар. Общо произведеното грозде ще е 400 000 - 420 000 тона. В сравнение с 2008 г. реколтата е по-добра по количество и качество.

- Но цените тази година са поне 20 – 30% по-ниски от миналогодишните и това предизвиква недоволство сред производителите.
- Цените винаги са функция на пазара. Когато пазарът е залят с хубава суровина и с големи количества, логично е да падат цените. Мисля, че случилото се през тази година ще убеди производителите, че е важно да се прави планиране за следващите примерно 3, 4, 5 години.
Самите лозари трябва да направят дългосрочни договори с винзаводите, в които са фиксирани цените. Така ще бъдат спокойни, че ще реализират продукцията си. Смятам, че при преговори и с компромиси от двете страни винаги се стига до взаимноизгодна цена.

- Истина ли е, че в България има вино, което гарантира вътрешното потребление и външния пазар, дори ако догодина не се произведе и един килограм грозде?
- Общо взето така е. 80 и дори повече процента от обемите на заводите са запълнени с вина от от миналата и от по-миналата година. Имаме сериозни количества продукция за цялата 2010 г. Финансовата криза доста притисна хората и те първо отделят пари за храни, а после за удоволствие, каквото е алкохолът.

- Кризата най-силно удари европейските пазари, а те не са основният ни интерес?
- Напротив, много ни интересуват европейските страни. Там тенденцията за увеличаване на износа е осезаема и има доста големи перспективи. През последните години продажбите в Чехия, Словакия, Литва, Латвия също бележат ръст. Традиционните ни пазари на Великобритания, Германия, Полша винаги ще бъдат интересни за нашите винари.

- В берлинския магазин Galeria Kaufhof предлагат десетки хиляди марки вина, включително по каталог. Преди две години не успях да открия българско. Това не е ли смущаващо, все пак Германия е най-платежоспособният европейски пазар. Какъв е проблемът на нашето вино?
- Непосредствено след приватизацията на нашите винзаводи е имало отстъпления от заетите позиции. През последните десет години пък страните от Новия свят – Чили, Аржентина, Нова Зеландия, направиха истинска инвазия. Те много ритмично и постъпателно навлязоха на световния винен пазар. И предлагат това, което се търси повече – добро качество на ниска цена.

- Но българското вино е в по-ниския ценови сегмент, защо не успяваме да сме силна конкуренция на новите винарски страни?
- Качеството на българското вино е много високо, не отстъпва по никакъв начин на испански, италиански, френски вина, но рекламата ни е слаба. А особено в този сектор рекламата продава. Частният бранш у нас, включително винарският, е сравнително млад. През април бях на изложението „Провайн“ в Дюселдорф и за първи път нашият щанд изглеждаше модерен и професионално подреден. Преди това винаги бяхме в ъгъла, в крайните палати. А визията е изключително важна.
Днес държави, които ние сме учили на винарство, каквато е например Македония, продава голяма част от продукцията си и развива сектора. При това, без да разчита на подкрепа от еврофондове! Румънците, хърватите, сърбите също настъпват на винените пазари, защото успяват да направят по-добър маркетинг и да предложат продукцията на по-висока цена. Между другото в Дюселдорф в Galeria Kaufhof видях българско вино по 3,99 евро бутилката. Вярно, че това е нисък ценови сегмент, но немският пазар е много голям, конкуренцията е силна и е важно да задържаме позиции там.

- Новите изби са създадени основно по програма САПАРД и не може да се каже, че секторът не е бил подкрепен от европейските фондове. Отговарят ли на изискванията на пазара засадените лозя?
- Наистина развитието на българското винарство в момента много дължи на европейската подкрепа. Сортовете са перспективни дотолкова, че са разпознаваеми. Каберне, мерло, шардоне, пино ноар са известни в голяма част от света. Но смятам, че трябва да наблегнем и на нашите местни сортове – мавруд, димят и др., които са уникални за България. Хората търсят нещо различно. Разбирам предприемачите, защото вътрешният пазар не е голям, а на външния местни сортове трудно пробиват. Но пък уникалните им качества заслужават да бъдат рекламирани и представяни.

- Само преди две години България беше износител номер едно на вино в Русия и държеше над една четвърт от огромния пазар. Тази година спадът е сериозен, имате ли вече оценка какви количества ще успеем да продадем?
- Действително 70 – 75% от износа на българско вино беше предназначен за руския пазар. През тази година има сериозен спад. Руската рубла девалвира, компаниите, които търгуваха с алкохолни продукти, се преструктурираха, а заради кризата банките още се въздържат да предоставят кредити. Но вече се появяват индикации, че спадът отчасти ще бъде компенсиран и общото намаление на износа ще се ограничи в рамките на 25 – 30%. И там обаче не може да разчитаме само на традицията. Молдовците се върнаха на руския пазар, а Испания, Франция, Италия хвърлят огромни средства за реклама. Проблемът е, че не сме познати в руските региони, където достига малко българска продукция. Това, разбира се, може да се промени, но трябва да се положат усилия и да се търсят директни контакти. Държавата ни има уникален шанс с програмите за промоция на българското вино в трети страни да завземе нови ниши не само в Русия и бившите ОНД републики, но да стъпи и на азиатските пазари. А защо не и на африканския? В момента Африка е неразорана целина, а там също пият вино. Трябва да стартираме масирана дори агресивна кампания, защото просто нямаме друг избор.

Интервюто взе Маргарита Димитрова