Искър и Осъм са се скъсили наполовина за век
През последните 100 години 90% от долното течение на реките в България са коригирани. С това се увеличава рискът от наводнения, съобщиха вчера екоексперти от Българска фондация биоразнообразие.
Рая Атанасова
През последните 100 години 90% от долното течение на реките в България са коригирани. С това се увеличава рискът от наводнения, съобщиха вчера екоексперти от Българска фондация биоразнообразие. Близко разположените една от друга диги по речните корита, мини ВЕЦ, микроязовирите и липсата на оценка за цялостното влияние при коригираните речни участъци води до съкращаване на речните корита.
Коритата на реките Искър и Осъм са по-къси съответно с 43% и 56% за последното столетие, каза Петко Цветков, координатор „Зелен пояс“ и „Натура 2000“ във фондацията.
Естествената река прави много завои, които спират силното й течение, а скоростта е малка. При силното застрояване и коригиране на реките завоите намаляват, речното корито се изправя. При силни валежи течението на реката се засилва и създава вълна, на която никоя дига не може да издържи, обяснява Цветков. Затова колкото повече са те по речните корита, толкова по-бурно се увеличава и разрушителната им сила. Особено засегнати сега са долното течение на реките Тунджа и Лесновска, по които има най-много диги.
Трябва да се започне възстановяване на старите речни корита, препоръчват експертите. Това означава, че около реките не трябва да се строи и съседните площи трябва да се използват като гъби за водните маси при наводнения.
„Липсва цялостна стратегия за управлението на риска и превенцията на водната стихия, която по принцип е естествен процес“, твърдят експерти.
При предотвратяването на наводнения голяма роля има оценката за въздействието на мини ВЕЦ върху естествената растителност, която задържа водните маси при наводнения. За изграждането им се изсичат много дървета, което при проливни дъждове може да увреди и разруши съоръженията. Според Георги Терзийски, мениджър по ландшафтно планиране в Глобалния екологичен форум, има неясни изисквания при изготвянето на оценката им за въздействие върху околната среда. На едни фирми се издава, а на други не, обясни той. Проблемът е как се експлоатират тези съоръжения и как се контролира използването им. В много от случаите при строежа им се променя течението на реката. Практиката да се оставя само 5-10% от средногодишния отток на реката в коритото й е крайно вредна. „Данни за броя на малките ВЕЦ-ове може да се направи с издадените от Басейнова дирекция „Западнобеломорски регион“ разрешителни за водоползване“, каза Терзийски. Справка в сайта на дирекцията показа, че за последните години са издадени близо 1000 разрешителни. Екоексперти посочват, че нито едно разрешително досега не е отнето.
Проблемът с предотвратяването на наводнения става особено актуален след влизането в сила на европейска директива за оценка на риска и превенцията на наводненията.
Затова първите стъпки са промени в нормативната уредба, които да засилят контрола върху стопанисването на речните корита.