Работна група от представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Държавен фонд "Земеделие" и търговските банки ще бъде сформирана до 23 септември. Това беше договорено вчера на среща между ръководството на министерството и изпълнителни директори и директори по кредитиране на 16 търговски банки, членове на Асоциацията на банките в България. Двете страни се разбраха работната група в кратък срок да изготви Меморандум за разбирателство между министерството, фонда и асоциацията на банките. Самият меморандум ще има по-скоро за цел да е послание, ще очертае рамката, в която ще се работи, а едва след това ще се разработят конкретни продукти, за да се облекчи процесът по разплащане на проектите. Ще се създадат специални схеми за фермерите, които ще ги улесняват при ползването на директните плащания на площ, кредитните линии за подпомагане, както и при проектите на Програмата за развитие на селските райони. От техническата помощ на фонда ще бъде осигурено финансиране към банките, за да се облекчат напълно кредитите на фермерите. Във фонд "Земеделие" ще бъде назначен финансов директор, който отговаря за контактите с трезорите, съобщи министър Мирослав Найденов. Той дори предложи на банкерите да издигнат кандидатура на човек от техните среди. По време на срещата не са обсъждани конкретни суми и детайли, а по-скоро са коментирани начините, по които е възможно да се намали административното тегло за банковите клиенти, каквито са и земеделските производители. "Сами по себе си програмите са доста сложни и трябва да направим продукти, защото земеделските производители са нашите клиенти", каза главният изпълнителен директор на "Булбанк" Левон Хампарцумян. Може банките да участват в оценка на проекти, в кофинансиране, в мостово финансиране и т.н., уточни той. Банковите продукти ще са в съответствие със стратегията и логиката на развитие на българското земеделие, европейските програми и желанието на трезорите да поемат определен риск при финансиране на клиентите си. "Една възможност за рефинансиране на земеделските кредити ще улесни производителите и ще подобри администрирането на средствата. Банката, оценявайки риска на съответния кредит, в същото време ще ни помогне и на нас да отсеем кои са добри и кои са лоши", каза заместник- директорът на фонд "Земеделие" Светослав Симеонов. "Трета година вече банките кредитират фермерите, а обезпечение са бъдещите европейски субсидии", каза Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той призна, че сред банките е имало недоверие към земеделските производители. След като от министерството обещават да са гарант, оттук нататък земеделските производители ще бъдат по-надеждни, каза още Христов. Според него след финансовата криза сега навлизаме в икономическа. Първо реагират малките производители, защото ресурсът им е по-малък. Едрите фермери свиват разходите си, намаляват работните заплати и обработваемите площи, за да не фалират. Това, което ни помага на този етап, е, че имаме възможност да увеличим своята кредитна зaдлъжнялост, обобщи Радослав Христов.
Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните: Очакваме ЕК да разреши експортни субсидии за зърното
- Г-н Найденов, до края на октомври е оптималното време за есенната сеитба. Изкупните цени на пшеницата обаче са много ниски и производителите трудно си осигурят финансов ресурс? Смята ли министерството да предприеме някакви мерки, за да се получи по-приемлива цена на зърното?- На първия съвет на министрите на земеделието на ЕС, на който присъствах, се обсъди предложение на Полша за експортно субсидиране на зърното. Целта е да има движение на цената нагоре. В Черноморския регион има много добра реколта и няма тенденция за скорошно повишаване на цената. Очакваме предложения на комисаря г-жа Боел. На следващия съвет през октомври предполагам, че ще бъде внесено конкретно предложение на комисията.
- Комисар Мариан Фишер Боел предлага нови мерки, които ще намалят напрежението на пазара на мляко. Какъв е вашият коментар?
- В млечния сектор ситуацията е изключително тежка. На неформалния съвет на министрите по земеделие, който се проведе в Швеция, повдигнах отново въпроса. Аз се присъединих към изказванията на министрите на Франция и Германия и заявих, че ако ЕК не излезе с незабавни конкретни мерки и действия, това тежко състояние може да прерасне в социално напрежение. В момента всички виждаме протестните действия на млекопроизводителите в Германия, Франция, Белгия. Смятам за правилно повишаването на помощта „де минимис“ от 7500 до 15 000 евро и разширяването на обема на продукти, които могат да бъдат експортно субсидирани. Предишното ръководство на министерството обаче е проспало момента за подаването на списък с продуктите за експортно субсидиране. Затова сега българските сирена не са в този списък. Вече настоях да бъдат включени. Частното складиране е друга мярка, която ще бъде приета от ЕК. Но в България на практика интервенционната система не функционира, а тя може да се прилага както за млечните продукти, така и за зърното.
- Сякаш прехвърчаха искри между вас и няколко организации на млекопроизводителите?
- Не съм съгласен, че са прехвърчали искри, защото аз имам постоянна комуникация с животновъдите. Например те бяха взели нисколихвени кредити от ДФ “Земеделие“, чийто падеж беше през септември, а ние успяхме да ги разсрочим с още една година. Разрешихме субсидии за мляко на овцевъдите, въпреки че ресурсът беше изчерпан до март. Идентификационната система трябва да тръгне от 1 декември. Две-три години животновъдите слушаха само обещания и загубиха стотици милиони, защото само 10% от тях разполагат със земя.
