Смятам, че бюджетът на НЗОК за 2008 г. е недостатъчен (около 1,6 млрд. лв.) и затова и двата синдиката гласувахме „въздържал се“ при неговото приемане от Общото събрание на касата. В графата за болничната помощ, където са най-големите разходи, са предвидени средства, с които цените на клиничните пътеки догодина ще останат същите. Покрива се единствено инфлацията. Това, разбира се, е под условие, тъй като все още не се знае с колко нови лечебни заведения ще се сключват договори. Освен това не е ясно какви ще са параметрите на болничната помощ и това може да изложи бюджета на риск, както се случи и т.г. - наложи се актуализация с 86 млн. лева. В България бе възприет принципът на солидарността в здравеопазването още при стартирането на реформата. При него всички получават еднаква помощ, независимо колко плащат. Затова смятам, че увеличението на здравната вноска е най-справедливият вариант. Вече е ясно, че догодина това няма да се случи. Но е важно да се подчертае, че когато стартира реформата, бе приета стратегия, според която тези 6% здравна вноска бяха предвидени само за извънболничната помощ. Тази стратегия е действаща и още през 2005 г. процентите трябваше да скочат на 12 на сто, поетапно – по 2% на година. С тях щеше да се покрие делът на болничната помощ. Това не се изпълни и вече 5 години се появява хроничен недостиг от финансиране на системата. Трябва да се вземе решение от управляващите с колко да се увеличи данъкът за здраве и смятам, че трябва да стане най-малко 12%. Въпрос на изчисление е как да се вдига вноската поетапно. Това ще зависи от БВП, нивото на минималната работна заплата в страната и т. н. Депутатите дискутират и въвеждане на доплащането от пациентите, но това ще натовари финансово хората и противоречи на принципа на солидарността. В бюджета на НЗОК за 2008 г. са предвидени 2 млн. лева допълнително за служителите в касата. Това е около 2% от всички средства. А трябват поне още 1,5 млн. лева, за да спре напрежението. Иначе заплатите трябва да са и по-високи, но с тези 1,5 млн.лв. поне трябва да спре изтичането на кадри. В Европа се отделят около 5% от бюджета за тези разходи.