-Г-н Симеонов, според прогнозата на кабинета от средата на другата година ще бъде преодолян спадът в икономиката и след това може да се очаква обръщане на тенденцията. Какво е необходимо на бизнеса, за да се случат тези прогнози?
-Много е важна икономическата среда – ако не може да се подобрява, поне да не се влошава. Държавата трябва да направи усилия за разширяване на външните пазари не само в ЕС, но и извън него. И в момента съществуват икономики, които са в ръст, и точно там трябва да се търси резерв. Задължително да се направят усилия за привличане на инвестиции. Всяка възможност трябва да се използва, за да се улеснява достъпът на фирмите до финансирания.
Всички тези фактори са взаимно обвързани, преплитат се, но ще дадат възможност нашата икономика да се справи с кризата и да тръгне полека нагоре.
Само че финансирането го осигуряват търговските банки, които са частни?
Имаше много притеснения, че с удължаването на срока за третиране на кредитите като необслужвани, с двойна сили ще се стоварят лошите заеми. От сведенията, които сега получаваме от банките, се оказва, че това решение на предишното правителство е изиграло положителна роля. А фирмите и гражданите, които са получили отсрочка, започват регулярно да погасяват задълженията си.

-Говорите за привличане на инвестиции във времето, когато парите са най-дефицитната стока.
-Ако задържим на ниско ниво данъците и не се влошават икономическите условия за правене на бизнес, ако се подобри административното обслужване, имаме добри шансове да привлечем инвестиции. Действително в момента се върши огромна работа, за да се изясняват нарушенията, направени в предишни мандати. Но е добре успоредно да се положат усилия и в кратки срокове ясно и грамотно на държавно и на регионално ниво да се изготвят инвестиционни проекти. И те да съдържат точни параметри и ясни условия. Въпреки кризата, която продължава вече повече от година, парите от цял свят търсят добро място за инвестиране. Много важно е да сме готови и да имаме добри проекти, които да предлагаме на чуждестранните инвеститори при посещенията им тук.
Виждаме, че правителството полага усилия да намали броя на заетите в администрацията. Но успоредно с това трябва да се опростяват и улесняват процедурите, защото неясните административни разпоредби са най-добрата почва за избуяване на корупцията. Ако всички условия са измерени в цифри и в срокове и са изчерпателно изредени, ще остане малко място за решаване на проблемите според чиновническото усмотрение.

-В медийното пространство се появи идея за диференцирано облагане на доходите на богатите българи, тези, които притежават по-голямо имущество. Какъв е вашият коментар?
-Аз не бих се присъединил към подобно намерение. Отново ще напомня, че не е редно тези, които имат по-големи доходи, да бъдат облагани по-тежко. Наистина има изключения, но в обикновените случаи става дума за хора с високо образование, които полагат повече усилия фирмите им да вървят напред. Никой собственик на компания или акционер не би разрешил високи доходи на мениджъри, които не вършат работа. В този смисъл не е редно да наказваме тези, които са полагали усилия да се обучават. Зад успеха на една компания има доста безсънни нощи, огромно напрежение, сериозно обучение на персонала и въвеждане на строг ред. И за награда ще обложим мениджъра по-високо! Много популистка е тази идея! Но има още един детайл, който предвижда по-високи данъци за луксозните стоки. Според нас това е по-приемливо, но с известни уговорки. Едно е да облагаш тези, които инвестират в някакви луксозни бижута, вещи, които са скъпи по-скоро заради ограниченото им предлагане на пазара. И съвсем друг е въпросът за високотехнологичните продукти. Появява се информация, че ще бъдат налагани високи данъци за притежание на яхти и скъпи автомобили например. От една страна, тези разходи може да се разглеждат като ненужни. От друга обаче, във високите цени на тези продукти е включена цялата изследователска работа. Именно богатите купувачи плащат част от цената за научно- развойна дейност. По този начин се дава възможност фирмите да пристъпят към други още по-модерни разработки. Виждате какво стана благодарение на бързото развитие на техниката и науката. В компютърния свят, не с години и с месеци, а с дни върви прогресът. Затова трябва да сме умерени, за да не ограничим възможността на фирмите да получават допълнително финансиране на своята научноизследователска дейност.

-Каква според БТПП трябва да е данъчната среда догодина?
-Да не се влошава постигнатото дотук. А това ще е и доста насърчително за чуждестранните инвеститори. Част от нашите предложения са отразени в програмата на правителството и затова подкрепяме неговата работа. Извън програмата остана намаляването с 5-процентни пункта на осигурителните вноски за бизнеса, което обаче постепенно ще се направи. Този компромис е приемлив в сегашната обстановка. Извън фокуса остана премахването на данъка върху дивидентите и намаляването с 5 пункта на облагането на едноличните търговци, за да бъдат изравнени те с останалите. Но всичко е въпрос на изчисления и когато икономиката започне да се развива с по-бързи темпове, ще подновим със същата настоятелност предложенията си.

-След посещението на премиера Борисов в Брюксел се увеличиха надеждите в обществото за по-бързо усвояване на европейските фондове. На какво мнение е бизнесът?
-Дадохме сигнал както към държавните институции, така и към международните организации и ще продължаваме да настояваме да не се задържа плащането на изрядните проекти заради една неголяма част нередовни бенефициенти. Всички, които са нарушили правилата, да бъдат преследвани и ако трябва, да изтърпят наказание. Но огромната част от хората, които са доверили и са направили добри проекти, не бива да бъдат забавяни. Вече имаме сигнали, че бизнесът предпочита да се насочи отново към банкови кредити вместо да подготвя обемна документация, да живее в огромно напрежение дали ще бъдат възстановени средствата заради решението на един или друг чиновник тук или в Брюксел. Ние разбираме, че и в Европа имат финансови затруднения и е добре дошло ограничаването на средствата за България в трудните времена. Но задълженията, които са поети, трябва да се изпълняват. Ролята на българското правителство е важна и всяка една интервенция ще се гледа с добро око, за да не се обезверяват фирмите.

-Как приемате действията на кабинета за ограничаване на сивия сектор?
-Ние сме в постоянен контакт с бизнеса и забелязваме, че успоредно със затягането на контрола фирми от сивия сектор упорито се опитват да си останат там. Даже наблюдаваме сега една друга тенденция: коректни фирми се стремят да влязат в този сектор, за да придобият незаконни конкурентни предимства. Има нещо, което обществото пропуска. Намаляването на данъчните и осигурителните вноски, от една страна, стимулира фирмите да излязат от сивия сектор, но по-важното е, че намалява разликата в нелоялни конкурентни предимства на онези, които работят извън правилата. Когато данъкът е малък - 10%, фирмата само с добро управление може да постигне превес на пазара над други, които са на тъмно, но не работят толкова ефективно. Намаляването на данъците и осигурителните вноски всъщност ограничава шансовете на сивия сектор да остане на пазара за сметка на светлия.

-Напоследък се увеличават сериозно междуфирмените задължения. Има ли начин процесът да бъде овладян?
-За да работи добре една пазарна икономика, първото условие е бизнес идеята да не се мотае в бюрократични структури, а да намира лесно осъществяване. Второто условие е, когато едно предприятие не работи, да се закрие лесно и без вреди за обществото. Процедурите са ясни: щом бъде констатирана неплатежоспособност, това навреме да се обяви. Така ще се намали броят на пострадалите фирми, които продължават да сключват договори с подобни предприятия. Трябва да се прилага доста строго законодателството към мениджъри, които не са констатирали неплатежоспособността. Не бива фирми в лошо здраве дълго да работят на пазара, за да не задълбочават междуфирмените задължения. Бих препоръчал отново арбитража за разрешаване на споровете. За тази година делата в Арбитражния съд на БТПП са се удвоили. Правим всичко възможно в рамките на 9 до 12 месеца делата да получат решения, годни за изпълнение. Предлагаме и сключване на клауза за ускорен арбитраж, което дава възможност по-ясните спорове да се решат в рамките на два месеца.

Интервюто взе: Маргарита Димитрова