-Министър Трайков, стана ясно, че има нарушения при организирането на трагичната екскурзия до Охрид. Какво ще предприемете – ще има ли санкции за нарушителите?
-Определено ще има санкции, защото фирмите не са регистрирани като туроператори. Ясно е, че екскурзията е организирана от фирма „Клюнчев”, но компанията не е регистрирана като туроператор. Тоест тя е можела да извърши само превоза. Санкциите, които могат да бъдат наложени по Закона за туризма, достигат малко над 40 хил. лв.

-Законово ще променяте ли нещо?
-За да се предотвратят подобни трагедии, в бъдеще биха могли да бъдат направени законови промени в посока увеличаване на контрола и санкциите. При всички случаи това, което можем да направим, е да бъде по-лесно за клиентите да проверяват фирмите и тяхната история. Сега Националният туристически регистър е достъпен онлайн и хората могат да проследят с каква фирма си имат работа. Имаме идея това да бъде разширено в Национална туристическа информационна система, където по един удобен за използване начин да бъде представена по-пълна информация, както и тя да се проверява на границата.
Вече обсъдихме с колегите законодателни промени – завишаване на санкциите за лицата, които извършват туроператорска или турагентска дейност без регистрация, прецизиране на изискванията към тези, които кандидатстват за туроператор или турагент. Обмисляме създаването на самостоятелна дирекция за контрол на туристическите дейности към Комисията за защита на потребителите.

-Ще продължи ли министерството политиката „България – енергиен център на Балканите”?
-Какво реално е направено, за да бъде България енергиен център на Балканите? Дали имаме енергийна борса, либерализиран пазар на енергия, реално въведени нови мощности, които да произвеждат ток на конкурентни цени? Всичко, което имаме, е наследството от едно време и токът, който е в повече, защото индустрията консумира по-малко. Сега бяха предприети стъпки, свързани с големите енергийни проекти, но трябва да се види дали всъщност да бъдеш енергиен център, е същото като това, да имаш сбор от едва дишащи и почти фалирали държавни компании. В този смисъл ние правим много повече за това, България да има своето реално място като енергиен фактор на Балканите. Досега идеята е била да се харчи повече, за да се произвежда повече. Цената няма значение. Имаме намерение да строим нови мощности, но внимателно и целесъобразно и да поставяме акцент върху енергийната ефективност.

-Какви са вашите очаквания от проверките по енергийните проекти?
-За проектите в сферата на природния газ продължаваме да действаме напред – и със строителството на транзитните проекти, и със строителството на междусистемни връзки.

-Това включва ли строителство на „Южен поток”?
-Подписано е споразумението в Сочи през пролетта и ние действаме по него. Трябва да се направи предпроектното проучване на тръбата. Срокове не зависят само от нас, но и от руската страна.
Работи се и по подписването на нов договор за доставка на природен газ за страната. Понякога тази тема се преплита с темата „Южен поток”, но и двете са важни за нас.

-Имате ли повече яснота за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене”?
-Това е проект, който изисква ангажирането на голям финансов ресурс и включва голям обем от рискове, включително пазарни и икономически. Искаме да дадем шанс на проекта да се осъществи, като поемем толкова риск, колкото можем да си позволим. Важно е да осигурим правилното му финансиране. Новата структура на финансирането включва допълнителни инвеститорски средства откъдето и да са, стига да са в рамките на приемливото.

-Това означава ли намаление на държавния дял в проекта „Белене”?
-Да. До колко процента може да се намали участието на държавата, все още предстои да уточним, защото в момента се водят преговори с партньора в строителството - германската RWE. Ние не търсим инвеститор за своя дял, а вървим към нова структура на финансирането заедно с RWE. В тази рамка ще преценим какъв да бъде нашият дял в проекта. До края на септември продължаваме разговорите за финансирането на проекта с RWE. Отсега обаче мога да кажа, че този срок не е окончателен, защото с германския инвеститор имаме нагласата да продължим да работим заедно, дори и да нямаме окончателно решение дотогава.

-Възможно ли е руски компании да получат акционерен дял от АЕЦ „Белене”?
-Когато имаме новата структура на финансирането, ще видим какви са инвеститорите, които проявяват интерес към централата.

-Имате ли яснота как да бъде изплатен заемът от 250 млн. евро, получен от НЕК за АЕЦ „Белене”?
-Най-разумно е кредитът да продължи да се обслужва, за да не се стигне до проблеми при други заеми и за да не се превърне НЕК в първата държавна енергийна компания, която да се наложи да бъде спасявана с публични средства.

-Ще остане ли като структура Българският енергиен холдинг?
-БЕХ засега не оправдава очакванията, заради които е създаден. Съществувал е прекалено кратко, за да се правят генерални изводи.
Въпреки това има някои неща, които са обезпокоителни. Случаят с лимузините е само един щрих – какви пари се харчат в момент на криза. Когато се очакват подобни времена, да се дадат 5 млн. лв. за коли, не изглежда най-доброто мениджърско решение. Инициативата е била на холдинга, а не на дружествата. Притеснителна е и липсата на прозрачност при управлението на финансите.
Положителен елемент в работата на ходлинга е уеднаквяването на уставите на дружествата в групата, но като цяло нямаме основание да сме доволни от резултатите. Следващите ни стъпки могат да са в три посоки: закриване на холдинга и връщане към старата система, създаване подхолдинги или промяна в сегашния вид на БЕХ. Ясно е, че нещо трябва да се промени съществено в холдинга, но за това не е задължително неговото разваляне. Трябва да има повече яснота къде отиват таксите за управление, които са към 12 млн. лв. общо от всички дружества. Очакваме да получим и становище от Агенцията за обществени поръчки за луксозните коли.

-Ще има ли промени в ръководството на БЕХ?
-Ще има промени в холдинга. Имаме идеи, но конкретните стъпки ще бъдат обявени, като се вземе решение.

-Сумата от 2,3 млн. лв. за външни услуги не е ли малко голяма?
-Парите не са малко, при това посочената цифра не е цялата сума. Това са само разходите, фактурирани към момента, но има и реално поети ангажименти за изплащане на консултантски услуги, които не са включени.

-Обсъждали ли сте идеята за строителство на VII и VIII блок в АЕЦ „Козлодуй”?
-Тази идея съществува от много време, без да е била разгледана сериозно в процеса на взимане на решения за АЕЦ „Белене”. Тя има някои предимства. Едното е, че например на площадката на „Белене“ трябва да има поне два реактора, за да има смисъл да се строи инфраструктура. При АЕЦ „Козлодуй” инфраструктурата е изградена и може да бъде построен и още един 1000 мвт блок. С оглед на енергийните нужди това може би е по-реалистичният и приемлив вариант сега. Двата проекта – за АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй”, реално не се изключват един с друг освен от гледна точка на ресурса за изграждането им. Засега имаме основание да смятаме, има интерес от строители и инвеститори за площадката в „Козлодуй”, но процесът на вземане на решение трябва да бъде прозрачен.

-Какво ще се случи с „Топлофикация-София”?
-Привърженик съм на приватизацията на „Топлофикация- София”. Тя обаче няма как да бъде реализирана тази година. Има много голям резон дружеството да бъде прехвърлено обратно на общината, преди да бъде продадено.

-Да очакваме ли скоро приватизация на „Булгартабак”?
-Желанието ни е холдингът да се продаде бързо. Сега доуточняваме коя би била най-удачната процедура. Проблемът при търга е, че общото наддаване спира някъде около минималната цена и в този смисъл не е изключено да преразгледаме приватизационния метод. Поставили сме си срок „Булгартабак” да бъде продаден до края на годината.