Маргарита Димитрова
Рая Атанасова

С над 60% са се увеличили просрочените задължения между фирмите в резултат на кризата и вече са достигнали 60 млрд. лв. Това съобщи пред „Класа“ Камен Колев, заместник-председател на БСК. Общата задлъжнялост вече е 160 млрд. лв., което е два пъти колкото БВП на страната. Между компаниите има 100 млрд. лв. неизчистени плащания.
Нарастването на задълженията между фирмите и особено тази част, която е просрочена, е големият проблем, коментира Колев. Става дума за продадени стоки и услуги, за които не се извършват плащания в предварителния срок. Именно тази просрочена част на задълженията тежи върху икономиката и е пречка за растежа. В последните месеци заради кризата междуфирмените задължения се увеличават с по-бързи темпове. В същото време приходите на компаниите са намалели с 10 на сто, те не могат да обслужват задълженията си и се блокират взаимно, а в крайна сметка има сериозна опасност от верижни фалити.
Правителството няма много лостове за въздействия, смятат в работодателската организация. Единствено по законодателен път може да се ускорят процедурите за обявяване на фалит и за събиране на вземанията, каза още Колев.
Често обаче самата държава се явява генератор на тези забатачени вземания. Неоправдано дълго се задържа ДДС, само НАПИ бави плащания към изпълнители за около 130 млн. лв., неплатените лекарства за болници вече представляват сериозни суми. Лошото е, че се възлагат държавни поръчки, без да са осигурени пари за тях. Ако държавата не може да направи друго, поне да изчисти своите задължения към бизнеса, обобщи Камен Колев.

Високите лихви съсипват компаниите

Високите лихви у нас от порядъка на 14-16% правят българското промишлено производство неконкурентно на гръцкото
или румънското например, защото в тези държави лихвите върху кредитите са между 3 и 6%. Поради необоснованите и убийствени за бизнеса банкови лихви лошите кредити са достигнали вече 30%, заяви в Русе председателят на Националната асоциация на българския бизнес Светозар Николов. Организацията е уведомила премиера и министъра на финансите, че трябва да съдействат, защото по този начин се извършва ликвидация на малкия и средния бизнес и е застрашена националната сигурност. В асоциацията смятат, че чрез високите лихви умишлено се унищожават водещи промишлени предприятия, за да бъдат изкупени на безценица от чуждестранни лица.

Фалитите се бавят с години

Междуфирмената задлъжнялост продължава да нараства, макар и с по-бавни темпове, обявиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Но забавянето на растежа се дължи основно на спада в оборотите. За да намаляват задълженията между компаниите, е необходимо да се облекчат процедурите по ликвидация на предприятията. По този начин ще се създаде реална картина за работещите фирми, каза Васил Велев, председател на АИКБ. Понякога фалитите се забавят с години. Съдебните процедури за събиране на вземанията също са проблем. Ограниченото кредитиране също затруднява фирмите във времето на кризата. В редица европейски страни вече отлагат плащанията в търговията от 60 на 90 дни. В такъв случай обаче и задълженията се увеличават с около 50 на сто.
Много голям дял са задълженията на държавата и общините по направени обществени поръчки. Заради забавените плащания фирмите изпълнители също не могат да спазят сроковете към своите доставчици. Това се случва най-често в пътното строителство и в здравеопазването, обясни Васил Велев. Според него държавата също трябва да плаща лихви, когато закъснее с изпълнение. Велев припомни инициатива на Гюнтер Ферхойген. Еврокомисарят по предприемачество и индустрия предлага, когато държавата не се разплати в срок, освен лихви да е задължена да начислява и неустойки. Други възможни мерки са застраховане на вземанията, инвестиране в ценни книжа, които да се продават.
Делът на междуфирмената задлъжнялост в металургията не е толкова голям, защото основно продукцията е за износ, обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.