---

Йордан Лечков е роден на 09.07.1967 г. гр. Стралджа. Завършил е Националната спортна академия. През 1992 г. става първият българин, който се налага в Бундеслигата, като преминава за 4 години в немския "Хамбургер Шпортферайн". През 1994 г. печели бронзов медал от Световното първенство по футбол – САЩ' 94, с националния отбор на България. Заради високите успехи заедно с целия отбор е награден с орден “Стара планина”.
В периода 1996 – 1997 г. се състезава за френския "Олимпик Марсилия", а през 1997 – 1998 г. играе за "Бешикташ", Турция.
През 2003 г. е избран за кмет на Сливен, а през 2005 г. - за вицепрезидент на Българския футболен съюз.
Владее немски, френски и английски език. Женен, с двама синове.

---

- Г-н Лечков, как бихте коментирали идеята на финансовия министър Симеон Дянков държавните агенции да бъдат преструктурирани, така че по-голямата част от дейността им да бъде изнесена в страната?
- Не съм запознат в подробности с тази идея, но я приемам като начало на децентрализацията, за която от години говорим. Тълкувам предложението и като възможност да се прехвърлят отговорностите на други хора. Говоря като гражданин, ако сега имам някакъв проблем в някоя агенция, аз непременно трябва да пътувам до София.

- Но много от регионите се обезлюдиха през последните десетилетия, дали ще има достатъчно квалифицирани кадри, които ще могат да вършат цялата тази работа?
- И да няма, ще се намерят. Когато се оформят подобни работни места, хората ще могат да си правят планове, защото ще знаят къде могат да реализират това, което са учили. Вярно е, че са централизирани и учебните заведения, но смятам, че новият вариант дава по-голяма справедливост. Аз съм живял в Германия, във Франция. Неслучайно в Европа казват: силни региони – силна държава. Ние сме част от Стария континент и е крайно време да пристъпим към подобни действия. И колкото по-бързо – толкова по-добре.

- Вие как разбирате децентрализацията на общините?
- Как да я разбирам – това е пълна финансова децентрализация! Ще ви дам един пример с Германия. Там се плаща 15% ДДС. 11% от този данък остават в общината, 4% отиват в държавата. Така местната власт е наясно колко пари има за годината, какъв ресурс е възможно да отдели за ремонт на пътища, за здравни заведения и т. н. Това е само един пример, но темата е много обширна и по нея трябва да се разговаря в широк кръг. Според сегашното ни законодателство от данъка, за който говорим, а и не само от него, нищо не остава по места. Ние имаме едни местни данъци и такси, но със законодателни хватки държавата е определила праг колко най-много можем да събираме.

- Искате част от ДДС, от данък печалба…
- Не, аз нищо не искам. Ние сме гражданско общество и гражданите имат нужда от подобна децентрализация. Понеже смятам, че западноевропейският опит е добър, затова предлагам той да бъде като модел. Нека да направим това, което са избрали в Германия, Франция, Австрия, Белгия, Холандия.
Като се знае, че половината от ДДС остава в града, тогава общинският бюджет може да гласува преференции за определени фирми. Ако, вие, примерно плащате големи суми ДДС и правите сериозни инвестиции в общината, тогава защо да не ви бъде намалена ставката? А сега какво – всичко е централизирано, плащаш и нищо назад не се връща. И когато някой лев се върне под формата на проекти, казват, че това били държавни пари. Как да са държавни, това са наши общи пари!

- Говорихте ли вече по тези въпроси с финансовия министър Симеон Дянков?
- С него все още не съм разговарял, но съм запознал премиера с позицията си. В ръководството на ГЕРБ, общо взето, са наясно с моето мнение, при първа възможност ще разговарям и с финансовия министър. Разбира се, всички тези предложения трябва да бъдат разгледани от парламента. Затова предлагам да се състои една широка дискусия по темата. Само че вече нямаме много време да дискутираме, защото бързо трябва да правим първите стъпки. Всеки един ден е загубен и нещата се забатачват. Де факто всички проблеми са децентрализирани в общините, без да имаме финансов ресурс да ги решаваме.

- Могат да ви отговорят, че сега е криза и държавата гледа да събере всеки лев, откъдето може. Дали точно в този момент бюджетът ще се откаже от определено количество приходи?
- Вижте, общините - и те са държавата. Ако част от приходите остават при нас, ние ще имаме по-голямо желание да ги събираме. Нали разбирате, че на местно ниво най-добре знаем кой какво крие. Много хора казват: да, но това са държавни пари… Именно, но не само софиянци са държавата, нали?

- И понеже усещането, че София е държавата стана прекалено силно, много хора напуснаха своите населени места и се преместиха в столицата.
- Защото и през комунистическо време не е имало толкова силна централизация.

- Как се чувства бизнесът в община Сливен във времето на криза, усеща ли се остро стагнацията?
- Как да не се усеща! А стагнацията се засилва допълнително, защото и при бизнеса централизацията е много силна. Големите играчи взимат големите проекти, а фирмите от малките региони стават подизпълнители. Хората работят, но се разпиляват цените и големият пай остава в големите.
От друга страна, понеже банките преди една-две години даваха доста пари, много хора си помислиха, че лесно се осъществяват всички идеи. Даже си мисля, че не толкова е голяма кризата, колкото сме свидетели на недобро планиране и зле реализирани проекти. Не казвам, че е лесно, напротив – трудно е.

- Как ще се справи общинският бюджет заради намалените приходи?
- Имаме задължения, които трябва да извършваме, например строително-ремонтни дейности. Говорил съм и с други колеги и знам, че по-голямата част от общините в края на годината ще бъдат на дефицити. Това е тема, която също предстои да коментираме с министър-председателя и с финансовия министър. Трябва да се намери решение.

- Как приехте новината, че Брюксел връща оценките за съответствие на оперативните програми. На практика се забавя усвояването на средствата, по-голяма част от които са за инфраструктурни проекти?
- Първо, тази седмица ще се опитам да се видя с премиера, защото чувам, че той на 9 септември ще ходи в Брюксел, за да говори за българските оперативни програми. Ние в момента имаме пари, които са заделени в бюджета, но цялата администрация прави всичко възможно, за да не се усвояват или пък да се насочат към други общини.

- Говорите за проекта по ИСПА за подновяване на водоснабдителната система на Сливен ли?
- Не само. Но понеже попитахте за този проект, ще ви кажа, че вече пета година сме единствената община, която има платен работен проект, подписан меморандум, избран изпълнител, а не можем да направим първа копка. Според правилата на ИСПА остава държавата да каже дали проектът ще се финансира или не. Но това важи също за проектите за градска и за социална среда, за които има заделени пари, но също не тръгват. Вярно е, че изборите допълнително забавиха усвояването на средствата.
В последните дни много се говори, че Брюксел спира финансирането. Но и тези средства, с които разполагаме, не можем да усвояваме и за това е виновна мудната централна администрация. Да не говорим, че много от проектите бяха насочени към „приближени“ общини.
Бедата обаче не е само в това. Според правилата на европейските партньори ние, общините, първо трябва да се разплащаме и после след проверка държавата да възстановява сумите. Една малка община трябва да извади парите от собствения си бюджет, но ако не разполага с ресурс дори проектът да е одобрен, пак нищо няма да стане.

- Вярно ли е, че сте се разсърдили на регионалния министър Росен Плевнелиев, понеже сред спрените ВиК проекти са и два на община Сливен – реконструкцията на реките Асеновска и Новоселска.
- Какво да му се сърдя. Просто мисля, че когато един министър смята да предприеме нещо, в която и да е община, най-малкото, което трябва да направи, е да уведоми кмета. Колкото до проектите - и двата са почти завършени, като на Новоселска остава да се изгради само един мост за 160 хил. лв.

- И последен въпрос, който е малко встрани от темата, но не съвсем. В тези трудни времена за бизнеса кой ще инвестира в спорта?
- Общината инвестира в спорта, заделяме доста пари и нашата база ще стане най-добрата в България.

Интервюто взе Маргарита Димитрова