---

Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк, най-голямата банка на българския пазар. Банкерът е един от пионерите на консултантско-одиторската индустрия у нас. През 1992 г. с приятеля му Мартин Заимов основават "Българска одиторска компания" - консултантска фирма, асоциирана в международната мрежа на Coopers&Lyb-rand. Две години по-късно Coopers&Lybrand купуват компанията на Заимов и Хампарцумян. От ноември 2008 г. е председател и на Настоятелството на СУ "Св. Климент Охридски". От 1997 г. г-н Хампарцумян е почетен консул на Канада в България.

---

- Г-н Хампарцумян, докъде според вас стигна кризата в България? Германия, Япония и САЩ дават все по-положителни сигнали за излизане от рецесията.
- Съвсем естествено е по-силните икономики, с по-добри позиции на международните пазари и със силни вътрешни такива, първи да тръгнат да излизат от кризата. Това, което нас ни интересува, е, че бившите соцстрани като Полша и Чехия са на път да излязат от кризата. Даже Полша, която също изпитва затруднения в кризата, така и не стигна до отрицателни цифри на БВП. България е малък пазар икономически, винаги е била на опашката, така че не можем да очакваме чудеса.

- Т.е. кризата у нас ще се задълбочи?
- Проявленията на кризата днес са много по-меки от това, което сме виждали през 90-те г. Например катаклизмите тогава бяха катастрофални за икономиката, а днес кризата се отразява върху фирмите като намаляване на продажбите или загуба на част от пазарите. Но не удря по еднакъв начин върху всички. Животът по улиците не дава ярки индикации за нея. През 90-те години караше хората да излизат на протести. Сега едно от проявленията беше да мотивира българите да отидат да гласуват по-масово и да си сменят управляващите. Колкото по-бързо Европа, която е нашият основен партньор, влезе във фаза на възстановяване, толкова по-бързо и ние ще усетим положителните сигнали. Защото на изхода на кризата двата основни двигателя, които бяха на икономиката - недвижимите имоти и строителството и финансовият сектор, няма да се възстановят до същите темпове на растеж като преди кризата. Те вече няма да са двигател за икономиката. При създаване на правилната среда ще бъдат изместени по ръст от експортно ориентираните отрасли.

- В тази връзка финансовият сектор на какво ниво е?
- Финансовият сектор беше консервативно управляван и в сравнение със западните страни е относително „неразвит“. Именно тази „неразвитост“ в хубавия смисъл на думата позволи българските финансови институции да не бъдат директно засегнати от големите сътресения на международните пазари. Като казвам „неразвитост”, имам предвид, че продуктите – сложни финансови инструменти, деривати, които създадоха трудностите в Европа и САЩ, тук са непознати и не се използват.

- Можем ли да очакваме смяна на собствеността от някои трезори или сливания в банковия сектор?
- Подобно нещо може да се случи, но то няма да е продиктувано от кризата. Няма причина неща, които са се случвали и са били част от нормалния начин за правене на бизнес, да не се случват и сега.

- В интервю за в. „Класа“ председателят на АББ Виолина Маринова заяви, че лошите кредити от 30 дни до 180 дни вече са 10,2%. Статистиката на БНБ за юли показва 5,1% в края на юли... Според вас какъв дял на необслужваните заеми от общия кредитен портфейл на банките би бил притеснителен?
- Разликите в данните са заради различията в методиката. Един кредит става „лош“, когато е необслужван повече от 180 дни. Цифрите са очаквани за икономика в криза. Подобен е процентът в Чехия, Полша, Унгария. В Румъния лошите заеми са над 16%. В преобладаващия брой случаи банките са кооперативни и би трябвало комуникацията с клиента да се направи на най-ранен етап. Банките нямат интерес да си „фалират“ клиентите или да ги затрудняват допълнително. В тази връзка смятам, че банковата система може да понесе двуцифрени проценти на необслужени кредити. Аз бих се притеснил, ако те надминат 20%. Все пак заради регулациите, които са много силни и специфични у нас и бяха въведени още преди години, трезорите тук заделят специализирани резерви в добрите години, за да покрият загубите в лошите моменти. Отделно самите мениджъри трябва да управляват риска по отговорен начин. Идеята е банка-клиент да предоговорят условията, не става дума за „опрощаване“, а за облекчаване на погасителните планове или схемата за плащане, така че клиентът да мине през кризата. Това е скъпо начинание, защото носи допълнителни разходи, но е по-добрата възможност, отколкото изпадането на фирмите в несъстоятелност.

- Като говорим за кредити, не можем да не споменем и лихвите по тях...
- Мисля, че ситуацията с лихвите по кредитите се стабилизира. Съвсем естествено е по-високият риск на средата да се отрази в умерено нарастване на лихвите.

- Това поскъпване докога ще продължава?
- Докато има криза. Не бих казал, че кредитът поскъпва повече, отколкото пазарната среда го изисква. Оттук нататък можем да очакваме умерено поевтиняване, но със сигурност няма да се върнем на рекордно ниските нива отпреди началото на кризата.

- А каква е ситуацията при депозитите? Заговори се за „депозитна война“...
- По отношение на депозитите след остра конкуренция в началото на годината нещата са на път да се успокоят. Едно устойчиво повишаване на цената на депозитите би довело до изключително скъп кредит, което ще бъде негативно за системата. От друга страна, ще се отрази много лошо и на рентабилността на банките. Не може да се дава депозит на 10 или 12% лихва, а да се отпуска кредит на 8%.

- Тогава каква трябва да бъде релацията между двата показателя?
- По-големите институции, където има икономии от мащаба, могат да си позволят по-малки маржове между цената на кредита и на депозита. По-малките банки, които трябва да направят постоянни разходи, за да поддържат системата, са в по-затруднено положение да намаляват толкова маржовете. Това е типичен случай, в който заради икономиите от мащаба „размерът има значение“.

- Комисията за защита на конкуренцията изненадващо започна разследване по съмнения за картелно споразумение между банките. Как ще коментирате действията на КЗК?
- Работата на комисията е да подозира. Очакваме резултати от проверката и се надявам да бъдат също толкова показни, колкото и самата проверка. Според мен банковата сфера е един от малкото сектори на икономиката с толкова остра конкуренция - имаме 32 институции на относително малък пазар. Нещо повече, според доклад на друг отдел в КЗК, не този, който се занимава с картелите, от декември, средата е доста конкурентна, даже предсказва повишаване на лихвите.

- Смятате ли, че на този етап трябва да започнем преговори за споразумение с МВФ?
- Споразумението с МВФ изпълнява ролята на резервен парашут. Т.е. дали го има формално или не, важното е, че съществува като инструмент. Ние сме имали споразумения с МВФ, които в трудни години за страната са изиграли положителна роля. Вярвам, че има грамотни хора, които в случай на нужда могат да задействат самия механизъм.

- Но подобно споразумение няма ли да даде негативни сигнали на чуждестранните инвеститори?
- Инвеститорите не се интересуват от това, как МФ си управлява сметките. За тях е по-важно да има ясна среда за правене на бизнес, с работеща и ефективна администрация, с ниска корупция. Дори по парадоксален начин отношенията ни с фонда в периода на прехода бяха преувеличавани. Изискванията, които МВФ поставяше – които бяха консервативни, но рационални, се използваха от политиците като щит за взимане на трудните политически решения.

- Миналата седмица бе преизбран Иван Искров за гуверньор на БНБ. Какво е вашето мнение за политиката, която г-н Искров водеше, и както по всичко личи, ще продължи да води?
- БНБ е много модерно управлявана институция. Управителят – г-н Искров, показа, че може да взима адекватни решения както в добрите години, така и в най-острите месеци на кризата. Така че нямам съмнения за професионализма на гуверньора. Част от драмата покрай неговия избор беше политически мотивирана.

- И вашето име беше спрягано за управител или подуправител на БНБ.
- Подобни постове никога не са ме влечали. Специално написах писмо до служителите на УниКредит Булбанк, че ангажиментът ми към UniCredit Group продължава. Прекалено много конспиративни теории се носят в общественото пространство.

- Кога смятате, че България ще е готова за влизане в еврозоната?
- Най-добрият отговор на този въпрос е „колкото е възможно по-рано“. Ние сме изконсумирали дотолкова, доколкото има, негативни ефекти от това, че сме с фиксиран курс на еврото.

- А тезата, че левът е силно надценен?
- Не я споделям. Девалвацията, т.е. обезценяването на местната валута, води до положителни бързи резултати за големи икономики, които са в състояние да предложат много търсени и познати стоки и услуги (като немските коли например). Това са продукти, които всеки би искал да притежава, но не може да си ги позволи. Ако девалвирате валутата – тези стоки стават по-достъпни, търсенето скача. Ако ние обезценим българския лев, хотелите ни по Черноморието няма да се търсят повече, защото така или иначе вече сме евтина дестинация. Ако заплатите ни станат с 20% по-ниски, това няма да доведе повече инвеститори. За добро или за лошо девалвацията на лева не е инструмент, който ще подпомогне икономиката, може да създаде само проблеми. Иначе „Да запазим Борда“ се е превърнало в мантра, която трябва да се обясни. Хората, които имат спомен как парите им започват да стават 2-3 пъти по-малко, го разбират, другите – не. В Румъния например девалвираха валутата си с над 20%, но икономиката им не се обърна към положителен тренд. Валутният борд у нас трябва да се запази до влизане в еврозоната.

Интервюто взе: Диана Йосифова