Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозата си за растеж на българската икономика през тази година на 4,5%, след като през есента на миналата година очакваше тя да нарасне само с 3%.

През 2022 г. обаче растежът ще се забави до 4%, сочи макроикономическата прогноза на банката. Тя отчита спад на българската икономика с 4,2% през 2020 г., който е по-малък от предишните ѝ прогнози, публикувани през есента на миналата година, за свиване с 5,5%.

ЕБВР е по-оптимистична в очакванията си за икономиката на страната ни през тази година от Европейската комисия, която в пролетната си макроикономическа прогноза заложи ръст от 3,5% през тази година, но е малко по-консервативна относно 2022 г. от ЕК, която предвиди растеж от 4,7% догодина. Очакваният скок на родната икономика от ЕБВР за тази година е значително по-голям и от прогнозата на Световната банка, която съобщи в юнския си доклад за перспективите пред световната икономика, че очаква ръстът за България да достигне 2,6% през тази година и 3,3% догодина. През април МВФ прогнозира повишение на българската икономика с 4,4% през тази и следващата година.

Спадът на българската икономика миналата година се дължи основно на слабото представяне на износа и на инвестициите, които намаляха със съответно 11,3% и 5,1%, пише ЕБВР. За разлика от останалите страни в региона обаче частното потребление у нас не е намаляло през 2020 г. главно благодарение на относително по-меките мерки за овладяване на коронавируса и силния ръст на заплатите през годината, посочва се в доклада.

Свиване на износа, ръст на публичните разходи

Разходите на правителството нараснаха значително през 2020 г. със 7,5% заради повишаването на минималната заплата и на възнагражденията в държавния сектор, както и мерките за подкрепа на икономиката на стойност около 3% от БВП. В резултат на това след няколко години на фискален излишък балансът на правителството беше -3,4% от БВП през 2020 г. с прогноза за сходен дефицит и през 2021 г.

Износът на стоки се възстановява по-бавно в сравнение в останалите страни в региона, докато износът на услуги, включително туризъм, беше силно засегнат и намаля с 28,6% през 2020 г., пише ЕБВР. Банката обаче отбелязва, че той се е възстановил леко през първото тримесечие на 2021 г. с ръст от 2,5% на тримесечна база въпреки въвеждането на нови мерки за овладяване на вируса през март.

Инвестициите са се възстановили само частично, а нетният износ е имал отрицателен принос за растежа от 5,3%, тъй като вносът расте бързо.

Оптимистичният сценарий за българската икономика на ЕБВР предвижда силен скок на потреблението на фона на високия ръст на заплатите и по-бързо възстановяване на инвестициите и износа на стоки.

От друга страна обаче бавното разпространение на ваксините може да навреди на туристическия сезон това лято, а настоящите политически затруднения може да забавят публичните инвестиции и усвояването на европейски средства чрез Фонда за възстановяване и устойчивост.

Югоизточна Европа и Западните Балкани с най-силен икономически ръст

На регионално ниво ЕБВР повиши прогнозата си за растеж на 37-те страни, които наблюдава, като съобщи, че възстановяването на икономиката набира пара, въпреки че туризмът и преките чуждестранни инвестиции все още се представят колебливо.

Банката, която следи икономическите тенденции в Европа, Азия и Африка, очаква ръстът в региона да достигне 4,2% през тази година спрямо прогнозираните през септември 3,6%. Той ще последва свиването от 2,3% миналата година.

Страните от Югоизточна Европа и Западните Балкани се радват на най-голямо повишение нагоре на прогнозите за икономиките им с прибавянето на близо два процентни пункта.

Силното глобално търсене на суровини и промишлени стоки дава тласък на някои икономики в региона, казва Беата Яворчик, главен икономист на ЕБВР. „Индустриалното производство е над или най-малкото достигна нивата преди пандемията, приходите от търговията на дребно се възстановяват, а износът отново расте“, допълва тя пред Ройтерс.

Туризмът продължава да буксува

Туризмът все още е в задънена улица, а перспективите пред пътуванията с цел почивка са много несигурни и страни, които са силно зависими от сектора, като Хърватия, Грузия, Египет и Тунис, продължават да изпитват затруднения, отбелязва Яворчик.

Преките чуждестранни инвестиции се прибавят към спънките пред по-силен растеж в региона, като остават на ниво от около 80% спрямо периода преди пандемията, сочи докладът.

На регионално равнище само Южното и Източното Средиземноморие отчитат ревизиране към понижение на прогнозите за растеж, като ЕБВР влошава очакванията си за Йордания, Тунис и Ливан.

Турция – най-голямата страна, в която оперира ЕБВР, прибавя половин процентен пункт към прогнозите си и сега банката очаква икономиката ѝ да нарасне с 5,5% тази година.

Макар че като цяло тече възстановяване, икономиките не могат да се върнат на нивата преди 2020 г.

 
„Възстановяването е в унисон с тенденцията преди пандемията. С други думи – към момента не наваксваме, а наблюденията ни сочат, че… няколко пункта от ръста на БВП са изгубени за постоянно“, отбелязва Яворчик.

 Божидарка Чобалигова, редактор Миглена Иванова