Рая Атанасова

Кариерите за добив на строителни материали, иманярите и незаконните сметища разрушават и замърсяват пещерите, въпреки че една шеста от тях са защитени територии. Това каза пред „Класа“ Алексей Жалов от Българската федерация по спелеология.
В България са защитени около 1000 от близо 6000 открити досега пещери. В останалите заради липсата на закон на практика може да се прави всичко.
Трудно е да се определи стойността на една пещера, а и не всички са достатъчно проучени, коментира спелеологът.
Пещерняците откриват обекта и го картографират. Ако не се проведат сондажи и допълнителни проучвания от биолози, геолози и археолози, не може да се каже доколко една пещера е историческа ценност. Жалов даде пример с пещерата „Козарника“ край село Орешец, която е дълга около 123 метра. Там са открити останки от култура, датирана около 1600-1400 г. пр. Хр.
До 10 г. могат да продължат археологическите разкопки в пещерите, но археолозите, които са специализирали в изучаването им, не са много. Обектите често се разрушават от иманярите, които търсят злато и други богатства.
Следващият проблем е

ограбването на специален вид камъни,

наречени кари, които се продават като сувенири навсякъде в страната. Те струват между 5 и 20 лева, но с изваждането им се отнема от стойността на пещерите.
През 2007 г. много нашумя случаят с „откраднатия“ водопад около Деветашката пещера край Ловеч, намиращ се в природен резерват. Водата беше отбита, а образувалите се в продължение на хиляди години сталактити бяха орязани, за да се използват вероятно за украса.
Друг проблем са кариерите. Често в близост до пещерите се добива варовик и мрамор. Рядко концесионерите съобщават, че са намерили пещера, коментират от федерацията. Така природният обект се разрушава, освен това безвъзвратно се губят специфични биологични видове или находки.
Друга част от скалистите образувания се ползват за незаконни сметища. За хората в околността често това са просто дупки, където може да изхвърлят непотребния боклук или животински отпадъци. В Карлуково, Ловешко, например са открити 28 такива нерегламентирани депа. Две от тези пещери са защитени природни обекти - „Темната дупка“ и „Проходна“. Така се замърсяват подземните води, които след това се вливат във водни басейни. Около 40 пещери в страната се използват за битово водоснабдяване, допълват от федерацията.

Част от проблемите могат да се решат с ново законодателство

Проектозаконът за пещерите, който така и не влезе в пленарна зала, урежда проблема с опазването им. Преди година документът бе подготвен от Петър Берон и екип на Българската федерация по спелеология.
Според Алексей Жалов не е логично пещерите да са изключителна държавна собственост както националните паркове и резерватите, тъй като това ще утежни работата на държавата. Затова може обектите да са публична държавна собственост, с което те ще могат да се дават на концесия.
Очаква се интерес да има само към благоустроените пещери, които са туристически обекти.
Пещерняците се опасяват, че има много рискове, ако обектите се концесионират. Важно е обаче да се уреди статутът на забележителностите.
Има обаче и проблеми със стопанисването на пещерите.
За седем от 11-те благоустроени обекта отговаря Българският туристически съюз (БТС). „Магурата“ е обект на община Белоградчик, „Орлова чука“ на община Две могили.
Община Девин стопанисва „Дяволското гърло“, а Природен парк „Врачански Балкан“ - „Леденика“.
Ясно е, че ако пещерите се одържавят, процедурата за стопанисването им трябва да се проведе отново. Тези, които 30-40 г. са събирали пари от билетите, ще трябва да се борят с нови кандидат-инвеститори.
Проектозаконът предвижда бившите стопани да имат предимство, но това може и нищо да не значи, допълни Жалов.

Противоречива информация за броя на туристите

От 20 г. насам данните за броя на туристите са противоречиви.
Според федерацията някои забележителности са били посещавани в миналото от 100 000 души годишно, а сега броят на туристите намалява до 20 000 - 30 000.
БТС не пожелаха да съобщят статистически данни за туристопотока. Според тях по принцип посещенията в пещерите растат. Причината е включването им в стоте национални обекта. В Белоградчик от началото на годината „Магурата“ е посетена от 39 339 души при 24 846 за цялата 2008 г.
До половината от облагородените пещери има хотелска база, заведения и добра инфраструктура. Много обекти могат да се благоустроят, но преди това трябва да се проучи каква ще бъде посещаемостта, за да не се получи свръхпредлагане, коментират експерти.